19 946 резултата
Изхабен град, улици, ниви,
червей без пръст.
Изхабен часовник, стрелки,
време - посоки без път.
Изхабени родени - мъж, жена, дете, ...
  390 
Едно дете счупи буркан и заплака…
Навярно от страх. Инстинктивно.
От същия страх, който всички усещаме,
когато съвсем неочаквано
сме счупили нещо ...
  470 
Защо си тъжна, Музо моя? Сърдита, яростна и сякаш гневна.
Връхлиташ ме като Цунами. По-често нощна, а не дневна...
Не си красива и спокойна. Не прелестна и нежна, многоцветна...
Не като Музите на всички други. Никога по женствено кокетна.
Не ми нашепваш тихо, не припяваш. И не бърбориш закачливо. ...
  501 
Прозрение
Животът е
един единствен
миг вълшебен!
Останалото - ...
  594 
Толкова много вървях и изминах...
С четка рисувах и своя живот.
С много въпроси по път се разминах.
Бавех и бързах в житейския ход.
Рязах от мене и старите рани. ...
  486 
Тук е моето място. Нямам други животи
и не искам отново в страх да бъда обричан.
Тук обичам деня. И звездите самотни
със които нощта, всяка вечер съм сричал.
Тук съм пял от любов. И от болка съм плакал ...
  541 
Как бързо прецъфтяват цветовете,
но колко бавно
и мъчително растат...
В това е смисъла на Вековете,
и водещия ...
  426 
Азс
Погледни ме. Всичко е изписано на лицето ми,
не го прикривам с маската на Зоро.
В моя свят сме само почтени хаймани
и така ми харесва, и нямам кяр да го променям скоро. ...
  580 
Капчук
Дойдох за малко. Мислех да остана
като изящен, непомътен звук,
вграден в широкополата камбана
на църква, в иглолистния капчук. ...
  819  14 
Моите спомени горчат... Нося ги през годините.
Събрани внимателно. Пазя ги. В пукната стомна.
Ако случайно я счупя - ще прелеят дори океаните.
Как ли побрах ги?! И то само в един съд, от глина!
С червения восък на сълзите ми, запечатана. ...
  535 
Пламъците стават сива пепел,
дните все по-къси ми се струват,
безсърдечно времето отне ми
всичко, за което тъй бленувах.
Нещо някъде сгреших и аз навярно, ...
  684 
Не искам в деня си да срещам сърдити лица.
Не искам в деня си да усещам хора с лоши сърца.
Искам само доброта и мисля, че това му трябва
на света.
Всеки ден ние хората да виждаме, че ...
  487 
Сега върви! Че в тази ясна утрин,
знай, трябва да поема път натам,
където, всички погледи са мътни,
а птиците - с подрязани крила...
Не знам, дори кога ще се завърна? ...
  1270 
От пистата, наречена - Живот
От пистата, наречена - Живот,
като птици със стоманени крила,
годините бавно издигат се
и отлитат една по една. ...
  477 
Не можеш
да стигнеш
недостижимото!…
Но колко е хубаво,
че го има!
  565 
Полунощ е. Смъртно бледа, в прозореца ми Луната наднича...
Гладни вампири вият. Пият кръв. От душата ми. Ненаситници.
Сенки зловещи - мислите мои тежко изпълват мрака. И крача...
Празна стаята. Само те и аз. Надбягвам се с тях. Проклетници!
Някъде в ъгъла спотаена е. Озъбена, хили се гадно Съдбата ми. ...
  532 
Цигарата бавно изгаря
и дим дробовете разтваря.
С хората времето блудства,
потиска мисли и чувства.
В клетки свободно живеят, ...
  528 
Очаквам като влюбен,
Залеза, луната…
Гърдите ми се
пръскат често от възторг!
Градини виждам, ...
  365 
Видях я да се крие във шубрака,
от слънце и от светлина.
Видях я да танцува в мрака
и да се задява със смъртта.
Видях окото ù, то бе дълбоко, ...
  983 
Дали прозирам в догмата измама,
аз път обратeн няма да вървя,
Когато първо си отиде мама,
след нея дълго тишина валя.
На възел татко върза си бохчата: ...
  606 
За смелите животът е създаден.
Мечтателите създават път, дори
и празен. По него те минават и
творят с мечти и за тях съдбата
не е пречка, а препятствие. ...
  688 
Сърцето си раздадох на парче,
тъй както на акорд се дава нива,
увисна облак по моето лице
разплаках слънцето... макар и да не бива.
Усмивката раздадох къс по къс ...
  572 
Ах, как искам да се върна
назад в годините добри!
Към детството да се обърна
преди косата да сребри.
Звъни отминала камбана ...
  406 
още изкачва камъка.
Нагоре.
От векове.
Наказан от Гръмовержеца
за забравени грехове. ...
  618 
В далечната степ на далечна земя,
докъдето погледа ти се рее в небето,
утрото тръпне с бледа луна,
стене с шума на морето.
Прелива се мисълта с далечна вълна, ...
  470 
Гадно е да не мислиш като всички,
души бледи, нарисувани с боички
от дете невръстно, без представа
красивото
що представлява. ...
  411 
Ден след ден и нощ след нощ
живота продължава
и ти разбираш, че си все по-прост
в тялото, което остарява,
за да останеш пак едно дете, ...
  484 
Мислите ми стигат надалеч,
по-далеч от вашите изглежда.
Мислите сега са моят меч,
но вий все пак мислите ме за невежа.
Казвате, че бихте ме разбрали, ...
  571 
Когато си на път да се откажеш,
когато вярата напуска теб,
чрез Божи знак ще си докажеш,
че Някой винаги е с теб!
И ако нямаш сили да вървиш напред, ...
  614 
В кошмар
Защо съм често невъзможен?
Дали от склонност към тъга?
Или вина навярно сложна -
отново мъчи моята душа? ...
  480 
Не мога да творя напук на времето,
дори да бил съм с молива орисан,
и стъпил неуверено на стремето,
да яздя неуморно и без смисъл.
Отдавна в мен пораснало момчето, ...
  920  17 
Толкова кратко продължи този миг,
изсъхнаха восъчните ми криле
и се стопиха в далечината.
Ставам отново крехка като какавида
или обикновен гирлянд човешки смях, ...
  484 
Тъй често казваме ,,боли ме''
в света безжалостно студен,
дали е със или дори без име,
тя - болката, държи ни в плен.
Със пулса ни трепти, препуска, ...
  459 
родство ти мръсно и живот
бъди проклет
ако те стигна
ще те удуша
със голите си ...
  931 
Един рибар тюлена два убил.
И след това, когато се удавил
и пред съда небесен се изправил,
очаквал, за греха му "за награда",
че Свети Петър ще го прати в ада. ...
  659  12 
След края на света
Хората се хванали за гуши.
В пламъци гори Земята.
Прибрал техните души,
доволен отстрани се смее Сатаната. ...
  471 
Не, няма, няма, няма да се дам
пред теб живот - да бъда на колене...
Ти даде и отне ми много, знам...
И с друг не мога и не ще те сменям!...
Защото ти, живот, си само мой! ...
  1109 
Аз не мога да бягам от римите.
Те са див, жизнерадостен ген.
Те, покрити с обвивка от думите
се зараждат дълбоко във мен.
И подобно на кръв в мойте вени ...
  403 
Дали?
Бързо прелитат житейски моменти,
тъмни и светли, тежки и леки.
Дълбаем по лица – пергаменти,
свойте съдбовни пътеки. ...
  652 
За Живота, Любовта, Поезията, Поетите,
Героите и Райският живот...
О, Музо възпей оня гибелен гняв на Ахила...
Омир
Животът станал е скандално скучен ...
  478 
Предложения
: ??:??