19 961 резултата
(по идея на Дима Куртева)
Нерви... нерви...
(хорско страдание):
пречеха му
два котарака ...
  483 
Един отгоре,
един отдолу.
А по средата -
пръст.
Всеки наум ...
  490 
В море ме превърни
Отново нощта деня гони
и един ангел запали звездите,
друг с тъга сълза пророни,
а духът ми търси висините. ...
  670 
Има още сила!
Има, в мен съм скрила
здраве, щастие, живот;
нося още и любов.
Ти тръгни, макар и сам - ...
  468 
Отново поругана, засрамена, смутена,
душата омерзена, белязана с пореден грях;
отломка от достойнство дали остана в нея,
където болката танцува с ярост и без страх!
От собствената плът - непоносимо отвратена, ...
  954 
ВЪРХУ ВЪГЛЕНИ ОТ СЪЛЗИ
В терлиците, изплетени от мама,
преливат цветовете на земята,
следите от прегърбеното рало
под възлестите пръсти на баща ми. ...
  502 
Поет
Ако някога, някак си остарея,
под бръчките и побелялата брада,
весело, пак ще се смея,
че млада е вечната ми душа. ...
  512 
Не исках... не знаех... не бях.
Изгубих мига.
Последва мрак... Пустота.
Не бе моето време... Край.
Ръцете ми докоснаха лед. ...
  423 
Колко е
единствено
когато
опознаваш
всичко ...
  517 
вечност
ти идваш като сладък сън
като неопетнено щастие
нечакано
немолено ...
  1027  20 
Дали си този, който чаках
проклети тридесет години
и всяка нощ се свивах, плаках,
накрая сълзите си пиех
като вино, което те опиянява, ...
  653 
Търся своя пристан бленуван,
където мечтите си да приютя,
радост и мъка в едно да влея,
глава на завет да подслоня...
Със звездите да мога се слея, ...
  444 
В туй общество
на злоба и присмех,
на завист и грях,
трудно е, трудно е
да стъпваш в този ...
  566 
Понякога сме лоши,
невежи или зли,
понякога сме горди,
наежени петли...
Ах, понякога простеем, ...
  843 
Първа есен...
И миг на тишина... вглъбение,
с крещяща пъстрота неонова,
небе иззидано рекламно,
от най-хубави мисли - навалица, ...
  656  17 
Лекция давам.
Тема - без тема,
с повод - без повод,
с лектор - без лектор.
(Защото няма да ме има там, ...
  442 
в неделните усещания на порока,
видях във себе си пророка.
усетих лошия му дъх тъй ясно,
че цялата вселена биде тясна.
@@@ ...
  601 
Какво? Нима нищожни бяха
на спомените белите криле?
Зад всичкия ти грим дали видяха
ранимата душа на слабото дете?
Не малко болка погребахме, ...
  869 
Летежът на времето ме плаши,
чувствам близостта на безкрая
и все пак в сърцето ми живее
надеждата...ще оцелея.
Грабват ме на деня светлината, ...
  634 
Неподвижен и тих
стоях в очакване на пулс.
Застой... уплаха... гибел.
Искра от мъртва жар
те пробожда с чар. ...
  399 
Бял кичур в косите ти догаря.
Пепел от последното обичане.
Бяла нишка в черните ми гари.
Цъфнало, сред зимата, кокиче.
Пътят сложен е, за съжаление. ...
  743  15 
И любовта, и омразата -
все от сърце.
По овразите стръмни
пълзим.
Ден из ден ...
  1219 
Животе мой,защо ме мамиш
с безкрайна прелест и красота,
нагиздена като невеста
живях омаяна от любовта?
Защо посрещна ме със ласки ...
  519 
С миналото можеш да се простиш, но то с теб... никога!
Тя бе мадам от първа класа,
навремето избраха я за „Мис",
принцеса беше два-три часа,
изпълнила пореден свой каприз. ...
  664 
С хрипкав глас шепне простудената улица.
Слагам ръка върху малко треперещо рамо.
Светлината от улична лампа над нас се търкулва.
Единствено топла в нощта тя е само.
Танцуват позлатени листа над главата. ...
  816 
Тя – Онази, която е
винаги тъжна
Тя...
Винаги е изпращала
бързащи влакове. ...
  1054  23 
Един след друг
минават дните -
панаирджийска,
пъстра броеница.
В луд бяг край нас ...
  553 
Фас
Една изгоряла цигара съм аз ,
в пепелник черен самотен фас.
Последен дъх, последна искра,
после горчивата истина за смъртта. ...
  665 
Преди... преди да порасна...
Исках да запомня света красив,
без... без отнета илюзия...
Напук... напук на съмненията,
както монета старинна, ...
  555 
И днес...
Осъмна утрото без теб. И днес.
Дъждът е малък и расте
в очите постепенно като есен
завеси спуснала над лятното небе... ...
  834  22 
познахте ли
се
в
зъбите на
Кучето?
  793 
Потъват бавно във съня
очи самотни,изморени
и казват сбогом на деня
с ресници влажни и студени.
Изгасва огънят пламтял ...
  733  21 
Колко много цветя, най-различни цветя!
Като в пламъци вазите лумват!
Сякаш и лятото, и пролетта
едновременно ни гостуват!
Обожатели - колко народ! ...
  1366  13 
За кой ли път поглеждах
огледалото избистрило сега.
Въпроси в минало нареждах,
а утре отговори ще чета.
Образ нужен,образ нежен ...
  745 
Нямам муза
и е... нищо в душата ми,
и е тъмно в очите,
и са празни белите листове.
Колко каляски ...
  709 
Рошава котка със смешна походка
отиде на разходка, да си купи водка.
Глупава котка – сгази я лодка.
  930  10 
Прахът разпръсна се по мен
и дишам стонове от злоба,
и ужас впито вкаменен
разтвори майчина утроба.
Очи затварям и проглеждам, ...
  1124 
Гарван кълве
от изгнилата плът
на нашата
сиромашка духовност.
Сивите дни ...
  440 
Изживявам
всеки миг живот,
с финес
поднесен от съдбата.
Надсмивам се над болката ...
  1024  30 
Нощува неусетно премаляло,
замаяно, премръзнало от болка,
униние безусто, с премълчана
угроза, с прошка превъзмогната...
с душевна скръб, с нестихващо страдание ...
  520  12 
Предложения
: ??:??