19 955 резултата
Навън вали,
навяват преспи
по стъпките на боговете...
Не знам защо...
не знам къде си, ...
  750 
РОЛЯ
«Светът е сцена
и ние всички сме актьори»,
отдавна Шекспир забелязал.
Но в своята единствена пиеса ...
  476 
Конете на Висоцки
Природно-диви.
Нагло-съвършени.
Непокорени,
като теб самия. ...
  1683  18 
Дали защото пролет идва
и ражда се красив живот,
шепти земята ни молитва
към чистия небесен свод...
А слънцето я гали с поглед, ...
  923  25 
В нощта, в която се роди снегът
със скоростта на бяло многоточие,
навлязло в нечий сън... В нощта, в която
евреин някакъв злоблив изгризваше
ръждивите библейски свои нокти ...
  605 
Чуваш ли камбаната?
Камбанен звън
се носи над къщята.
Дали за раждане
или смъртта дошла е ...
  647 
Пътят починал от нас, изстинал,
с израз надежден, невинен,
с вик, пленен от умора и нега,
поглед от студ - раздрал и ридал,
и върху обвивка на обвивката ни, ...
  493 
Дъждът вали
във очите ми
и плаче вместо
сълзите ми.
Как гледа ме ...
  1006 
Не се търси преди да се родиш
(за търсенето трябва ти начало).
Високи върхове да изкачиш
ти трябват не криле, а стълба!
............ ...
  752  27 
АЗ СЪМ...
БОГ
Аз съм създателят...
Аз съм творението...
Аз съм обект... ...
  809  14 
на сестра ми
Изхвърлих очилата
си за грозното.
Няма вече да гледам
във черно... ...
  596 
Съскат като змии страховете ми.
Пристягат обръча. И дишам трудно.
А после... пак броя до десет
с надеждата, че няма да се случат.
С надеждата, че няма да превърна ...
  937  29 
Когато залезът на детството
отнема червенината на малките бузки
и онези засмени очи
все повече стават замислени;
и през бледите утринни мъгли ...
  959 
Ден.
Падат мечти,
простреляни в полет.
Вампири пият свежа кръв.
Само спомен е китната пролет. ...
  731  14 
>> Думите-стрели оставят рани
>>
>> и дълго във сърцето си ги нося.
>>
>> Задавят ме нечакани въпроси ...
  1052  11 
Живеем по инерция, "насила"...
Но нали от обич сме създадени?
Неведнъж несполуката от нас е пила,
а пак чувстваме и страдаме, дори и с душите си ограбени.
Трудни машини сме навярно, ...
  667 
"Никога не успях да разбера защо сексуалните подбуди при мъжете и жените са тъй
различни. И никога не проумях цялата история с Венера и Марс. Така и не разбрах защо
мъжете мислят с главата си, а жените със сърцето."
Неизвестен (поне за мен, автор)
Следва пример на Автора в проза, който се опитах да ...
  1465  29 
Докато те чакам, има нещо хипнотично,
йероглифите гадая на залез слънчев...
И гледам как то прониква, провокира всички
инстинкти - за нощи бели закопняли, чисти...
И ставам пленница разумна, с чувства безсилни... ...
  487  11 
Предусещам онази
страшна прокоба,
дето убива и в мислите,
разтърсва душата,
бръчки чертае по челото. ...
  511 
Миг, върху който се изсипа онази красива нежност.
Дъждът, който изми онези кървящи рани...
Тишината ме обля и аз се потопих в онова загадачно мълчание.
Тогава разбрах колко много струва човешката душа.
Погълнат от залеза на света, премръзнал от студа. ...
  618 
Вечерта бе хладна и мека.
Любовта говореше с Утеха.
- Имам нужда от теб.
Каза Любовта с Надежда.
- Защо съм ти аз, кажи? ...
  986 
Като звезди угасват ми в очите
мечтания и топли ветрове.
Изцяло потопена във вълните,
съзирам къс от синьото небе.
Водите яростно ме тласкат ...
  625  16 
На Augenauf - Джани
Ще изкачваш върхове -
горди, със небето слети.
Ще те брулят ветрове,
ярко слънце ще ти свети... ...
  748  16 
на баща ми
Побелелият мъж дълго гази снега,
за да стигне кованата порта.
Тихо щраква резе и домашното псе
му помахва с опашка за поздрав. ...
  699  16 
Два свята
(посветено на Е.)
Най-хубавите неща на този свят,
научи ме приятел, са безплатни,
най-скъпите неща от онзи свят ...
  559 
Скрий тези скръбни гримаси,
чуй соната на Вивалди.
Творец се ражда - ти ли си,
очите ти ме чакат - два лебеда.
Чертите да попия - твоите ...
  547 
Навън се свечерява.
В отворения прозорец -
профилът на младенец
на фона тъмен се откроява.
Докосвам безкрая, синевата, ...
  466 
Два свята 2
Бедните хора искат пари,
за да посрещнат своите нужди
и богатите хора искат пари,
да поддържат своите "нужди"! ...
  507 
На вкочанени рамене намятам плаща,
мъртвешки бледи бузи пощипвам за руменина,
че и този ден е мой!, но кой ще плаща
погледа смел и вечéрите от студенина?
Излизам... развети коси - спрени в опашка, ...
  762 
Небето се смрачава,
изсветлява и синее,
споменът крепи се -
не ще да избледнее.
Бушува, разтупти го, ...
  543 
Бялото в косите ми
все повече избива -
нещо недоизказано, уви,
безвъзвратно си отива.
Луната пак навън ...
  606 
Излишна съм.
От цветовите аромати ме изпиват.
Пеперуди.
Като росата сутрин.
Вечер алкохолни изпарения. ...
  616 
Животът стеле прашни пътеки,
от скръб необятни - по една за всеки.
Денят окъсява, нощта се простира.
За миг свещта гасне и мракът дирижира.
Обхванал е той пропуканите павета. ...
  786 
За песен роден е денят,
мечтата - да има крила...
Какво е без обич светът?
Какво е без цвят пролетта?
Със майчина грижа над нас ...
  731  24 
Ти не помниш моето лице,
но още чуваш гласа ми.
Не виждаш душата ми,
не и в мен, скрих я
някъде отвъд дъха ми. ...
  531 
Ако не чакаш да се случи нещо
и не мислиш, че ще стане може би,
не казвай "никога" и "невъзможно" -
Съдбата дреме, но не спи!!!
Когато някой към някого нагажда ...
  516 
Под стиха на безсъници - с припламвания сини...
Отпечатвам своя знак - с небивалици стихнал.
И лице омиротворено - с шепа радост да обича.
И да пътува сред звездите, и с любов се врича
във вълшебен свят, от нашия различен. ...
  518  15 
Да, жена, сляпа болка, прорязала слабините,
изгрев жадуван и залез непосилен
съм аз, тъй простряла ръце във висините,
все още съм негова сянка и гибел.
Приела обвинението и истината, ...
  772 
Всеки ден си събирам
по мъничко щастие -
в малка торбичка
прибирам
усмивка на някой познат, ...
  539  10 
на Валя
Роди се роза -
ефирна,
чудно хубава,
добра. ...
  726 
Предложения
: ??:??