41 765 резултата
Искам в черно да бъда облечена,
искам сълзите да бъдат от кръв,
искам ръцете ми да са ледени,
да късам от устните плът.
Искам да разбия сърцето си, ...
  586 
Минута за минута
очите ти издирвах.
Минута за минута
пак ти се усмихвах.
Вълшебство в минутите откривах, ...
  675 
В ръцете ми има познато албумче
и моите пръсти разлистват едва
кориците бели с познатия лебед,
с простряно крило върху всяка страна .
И виждам от снимките вътре да гледа ...
  611 
И нищо няма да е същото –
и нищо няма да се върне.
Виновният ще влезе и ще мрънка,
че нещо е изперкал във съня си.
И всичките ще сме съгласни – ...
  1231  20 
Къде са старите приятели, красивите спомени,
край морето ние ли бурно се смяхме?
В горещия пясък до гуша заровени,
за разтърсваща промяна копняхме.
Животът ни подхвана, промяна настъпи, ...
  536 
Неразбрана
Не ме интересуваше преди
и сега особено не ме касае
кой за мен какво ще каже;
за мене хорското мнение ...
  669 
Краят е началото...
Днес пак ме няма на никоя карта,
питам къде съм, а всъщност мълча.
Отново към края засядам на старта
и гледам небето, лежейки в калта. ...
  935 
Душа
Разкъсвана от истини,
бленуваща илюзии,
душата е самотница,
безкрайно бродеща. ...
  433 
Пиша и се радвам
на всяко произведение,
но гордост сте децата ми -
истинско творение.
Идвам при теб ...
  1177 
Земята се задъхва от въртене
и от небето черен дъжд вали.
Сега, човечество, дошло е време
с огромното си его да платиш.
Но ти не виждаш в похода безумен – ...
  807 
* * *
Зная, там ще си добре.
И все пак ми е мъчно,
сърцето ми не може да сбере
в себе си такава мъка. ...
  421 
СКОРПИОНСКА ПРОЛЕТНА УМОРА
Казват, че имало две зодии - Скорпион и ухапани от Скорпион...
вторите явно нямат/или са загубили/ чувство за хумор...
Уморих се да бъда
суперчовек, ...
  676 
Самотна
Трябвало да страдам гордо -
да мълча и да преглъщам,
ала отричам се от всичко,
главата настрани отвръщам... ...
  636 
Уж времето лекува, чух,
уж болката умира с дните,
очаквах облекчение, не идва
и нощем окото ми не мигва.
Живея в настоящето на минало, ...
  593 
Черна сватба
Камбаните звънтяха, привличаха тълпата
и всяка лоша мисъл кротко бе заспала.
Църквата готова бе да сключи клетва свята
и вътре тя го чакаше във рокля снежно бяла. ...
  1600  22 
... разкаляните пътища
надежда
останаха без глас,
шептейки вяра.
Ехото притихнало ...
  651  10 
Кой си ти, скитнико, за всички непознат,
от къде идваш, за какво ли?
И ти ли сам си тук, на този свят?
И на теб ли няма кой да ти помогне?
И аз съм скитник непознат, ...
  478 
Дали във приказка живея,
написана специално в мен.
Дали, летейки, аз не пея
мелодия от стар рефрен.
Илюзия или реалност ...
  683  18 
Защо се занимаваш толкоз с мен?
Не ме харесваш – гледай си живота!
Метлата яхвай и отлитай! Не,
не ще ти дам да ми отскубнеш косъм!
Причакваща на някой кръстопът, ...
  917  11 
Вървя докрай!
Егати и войника във зелени дрехи!
Сърцето ми подскача
в ритъма на марша!
Напред сама! ...
  478 
Приказки рисуват своите герои,
римуват ги със стихове във мен,
оставят думичките си - порои,
струят и тичинките в техен плен.
Тревата се усмихва на света. ...
  616 
Разпилявам своите коси -
меки и блестящи,
носещи послания от
сънища и мечти.
Все отнякъде ...
  803 
Моят свят е несбъднатост
в твойте очи.
Моят свят е така непривичен,
за тебе?!
Всеки път, щом затворя очи, ...
  1228  12 
В кирпичената къща на сърцето ми
през старите стени едва прозира
лъчът единствен на надеждата,
крепящ основите да не се сринат.
По мокрите стени познати снимки ...
  645 
Очи
Думи безброй мога да ти кажа,
но искам да ги прочетеш в моите очи
и с погледа си ще ти подскажа
онова, което сърцето ще премълчи. ...
  508 
От кръв морета.
Уморих се вече.
Тегнат и клепачи.
Аз знам - ще питаш
защо душата ми ...
  742  10 
Вървя по пътя дълъг на живота. НАПРЕД!
Не искам назад да се обръщам.
Не отричам слабостите, проявени през годините наред,
но не се гордея, че в безверник успяваха да ме превръщат.
А промени ли се нещо или още се лъжа, ...
  523 
Живей!
Създавай, но не унищожавай.
Обичай, не се сражавай.
Бори се, не се предавай.
Искай, но и в замяна давай. ...
  557 
Изгубих се, потъвах сякаш
във дълбините на страха,
а после доста дълго лутах се
във лабиринта на ума.
Сега се връщам там, където ...
  568 
От на живота пропастта до дъното ще пия
за теб, моя душа,
всичко земно и неземно там ще открия
и с него ще храня плътта.
А тя след всеки грях ще ражда радост, ...
  934 
по Дамян Дамянов
"... Когато си на дъното на пъкала..."
Когато си мрачен и тъжен,
когато си самотен и злочест,
ти лошите си спомени - ...
  621 
Тревата умира, предсмъртно зелена.
Обречено ляга във прави редици.
Плътта ù косата, така настървена,
захапва. И литват уплашени птици.
Тревата се моли. Но кой да я чуе... ...
  465 
Одрасканото ми коляно
от падането по очи
кърви.
Защо ли не боли?
Охлузената ми душа ...
  677  21 
Съмнения
Те връхлитат в главата стръвнишки
и разкъсват безмилостно вярата.
Бясно дърпат прозрачните нишки
на душата... Разплитат я цялата. ...
  733 
Ето нá - пак съм аз сама!
И пак съм заключена зад тежка врата!
Пак тишината е моят другар
и пак мъкна тежък товар!
Ето, празници приближават ...
  602 
КАТО ПОСЛЕДНО СБОГОМ
Леко се отронват листата.
Гола остава липата.
- Хей – викна тя на листенце. - Ела!
Ще загина без тебе в зимата зла. ...
  633 
През вечерите дълги и мъгливи,
когато търся пътя си напред,
аз в тъмното се взирам мълчаливо
и ме докосва мисълта за теб.
Затварям погледа си и пътувам, ...
  865 
Ти си...
... Ти си... някъде там...
По-невидима и от феите...
а гората се листи... вишните
бяха красиви. Целите бели! ...
  820  17 
Не, не мога да дишам така.
Имам нужда от твоята външност.
Просто искам те тук и те искам сега.
Моя първа любов. Моя истинска същност.
Аз не зная защо ме боли, ...
  939  12 
Преди дни си уредихме
поетична сбирка.
Мястото на сбора беше
автобусна спирка.
Слизам, чакам, няма никой! ...
  523 
Предложения
: ??:??