41 769 резултата
Дъжд като олово.
Болка като в Ад.
Крехки сили –
вкоренили
нежния му цвят. ...
  421 
Как се описват чувства?
Дали с цветовете на дъгата
се рисува радостта,
а с облачните -
бурята във нас? ...
  777  13 
Куп ангели с бели крила
донесоха тебе от рая.
За нас най-големият дар,
най-огромната радост бе тази.
Спи, детенце любимо, сега, ...
  1330  23 
Мамещо време, минути отвързани,
без път, без посока стремя се натам,
където в онези очи, от куршуми промушени,
гореше пак старият, лудият плам.
Където зениците – бушуващи пламъци, ...
  955  11 
ПРОБУЖДАНЕ
(акростих)
Като прогонен от небесата
ангел господен,
живях обречен на самота. ...
  964 
Забравен стон, забравен вятър.
Отминали мечти, прекършен клон.
Прегърбени от грехове и страсти,
не разбрахме радостта да бъдем
живи. ...
  437 
А знаеш ли, че ти си нещо,
което аз си припознах?
Преди да се родя те срещах.
И после - след като умрях.
И пак душата ти е плам. ...
  676 
Шах и мат
Навън е студено.
Плиска. Вали.
А сърцето ми - разрушено,
в мене – безброй руини. ...
  596 
Тъмни облаци небето помрачават, ледени лъчи храбреца не спасяват,
и гръм и светъл удар вой надават, всички люде вече се страхуват,
а нейде сред безкраен мрак лежи тяло ранено, разкъсано, студено.
Умрял храбреца там отдавна, с неговите кости вълците пируват.
Паднал жертва на война безславна, само въл ...
  433 
Разплакан дъжд
Когато ме изпращаш...
все вали...
И капките са жълти.
Като восък. ...
  3712  50 
Усещане за дъжд...
Този дъжд прилича на самотник!
Плаче по щастливите прозорци.
Моли за внимание и обич,
докато не го прогони слънце... ...
  1700  28 
В този свят има много светове:
едни скучни, други - не;
едни сиви, други розови и красиви.
На нашата земя има полюси два.
И двата са красиви, с хора, ...
  429 
Вените ми се пълнят...
Усещам екстаза,
усещам как този свят ме унася...
Контролирам бързината,
контролирам дълбочината, ...
  1069 
Не искаш повече да вегетираш!
Да бъде всеки ден един и същ.
И с всяка крачка бавно да умираш...
като пустиня, тръпнеща за дъжд.
Омръзна ти да бъдеш все различен. ...
  1378  32 
Сама, като допита чаша,
тъгата пак мълчи по навик...
Мечтите са отдавна прашни,
пожертвани за хорски нрави.
Животът е напъхан в сайтове, ...
  880 
Мирише ми на часовник.
Странно...
Как мирише часовникът?!
Часовникът мирише
на отлетяло време през есента. ...
  484 
И ето, отново се съмна
над дневните покриви.
Мокро е.
Със нощта и сънят ми потъна –
и литнаха черните с човките. ...
  1063  10 
Откъснати цветя танцуват.
Невидими души разлистват
безумните си вопли.
Крещят в лицето на света.
Побеляло от лилии езеро, ...
  495 
Ти искаше да се завърнеш към себе си
от далечния път, нестигащ до никъде.
Искаше да намериш сиянието на слънцето,
кротко полегнало в твоята стая.
Искаше да те посрещне гълчавата на младостта. ...
  483 
Той има свое интересно хоби –
лови си рибки, но не ги яде,
а пуща ги "със здраве" да си ходят,
дордето пак ги хване някой ден.
И сам се мисли за добър. Нали ...
  911  21 
Като дъжд...
Вали...
и водата се стича
по тъжните улици
като дива река! ...
  936  20 
Измамно е лятото –
дъжд ми надзърта в очите.
Небе нажежено
припламва и дълго кънти.
Горчива, вината ...
  774  20 
Реките ще се пълнят и ще плискат,
по билото до езерото с бента,
но живата вода, дори да иска,
не ще вирее в мъртвия цимент.
А кално ще се лее, като пърхот ...
  549 
В тоз живот и аз обичах.
С любим човек щастлива бях.
Дарих живот, любов раздавах,
но скръб ужасна преживях.
Но бурите в живота отминават, ...
  2148  40 
Изтощение...
Ябълката в райската градина,
която не може да цъфти,
любовта в моите дни,
която винаги стои несподелена. ...
  485 
Само в миг да си спомня,
когато заспивам,
как дишам, че мисля, че съм.
  352 
Намерих те! Огледах се наоколо
и в този сив и скучен ден
видях едно момче красиво,
което гледаше към мен.
Намери ме и ти със поглед, ...
  569 
Аз днес съм страшно непотребна
(отдавна, мисля, съм така)
рисувам изгрева, той сиво ме поглъща,
изгарям жадна, дайте ми вода...
Гърба си малко да изправя, ...
  492 
32
Размазани, разтягащи стени,
очи червени, гледащи встрани.
Крака - не се чувстват на земята,
нищо не си спомняш от нещата
що вечерта си сторил в тъмнина, ...
  629 
***
Колко лесно е да кажеш на някого: "Обичам те..."
и колко лесно е след това да го излъжеш.
Колко лесно думите изричат се
и до колко истина ще бъдат. ...
  710 
Във мене стихове се раждат
бездруго - и насън дори.
Не смятам, че е нещо важно,
но всяко раждане боли.
Умират. Не остава нищо, ...
  767  10 
Очите, улиците и дърветата
посегнаха да ме прегърнат.
Изкряска птица.
Бездомно куче вдигна крак.
За всеки от нас си отива, ...
  540 
Нарисувай ми душа, художнико!
С всичките й трепети и съдбини!
Ето… давам!
Отрежи от моята, приложнико-
обрисувай целите й дълбини! ...
  643  14 
Целувката на бялата магия
тя помита всичко като стихия.
Тя не е никаква закрила,
тя има нереална сила.
Веднъж вкусиш ли от нея ...
  537 
03.07.2009
Разкъсал си ме със жалките си устни,
раздрал си ме със мръсните си длани,
изпил си ме полека и безвкусно,
със отмъщението си ме хранил... ...
  753 
Дъждът развърза светлия си шал
и силно на прозореца ми почука.
Два пъти кихна, после - посинял -
реши, че петъкът ми носи скука.
Припряно се затича по перваза, ...
  640 
Очите ти се впиваха
в моите,
ръцете нервно претърсваха
джобовете на якето,
въздухът бе изпълнен ...
  894 
Създател се нарекох.
И думи нежни
в материя превръщах.
От кармакома в еуфория,
пренасях мислите си. ...
  740 
Рано сутрин страхливо мечтая.
Безнадеждно почти. Сякаш светлото
като вятър ще мине през стаята,
а е толкова странно приветливо.
Може би и не съм се събудила, ...
  1946  40 
На дъщеря ми®
Обичай хората, които те обичат,
останалите ти недей мрази!
Бъди добра, бъди човечна,
не причинявай никому злини! ...
  1094 
Предложения
: ??:??