41 765 резултата
Нахлу в живота ми отникъде,
разби устоите на моя свят,
накара ме да полетя със птиците,
отвори ми вратите на незнаен град!
А там бе всичко подредено, ...
  713 
През шепите на празни обещания
изтичат думи като капки дъжд.
Сега съм тук. Но болна от мълчания
ще се разлея в дланите на плачещ мъж.
По лепкавото утро без въздишки ...
  1323  29 
БЯЛА ЧЕШМА
Чула мома, дочула Пита, разпитва момата
за извор със седем чучура, къде е изворът на чешмата.
седем чучура, жива вода студена. Сложи кобилца на рамо,
От първи тече мъдростта, а в ръка с едно менче само. ...
  564 
Замина пак. И времето замръзна.
И стана много тясна тишината.
Луните всяка нощ ме връщат
в очите ти, попили светлината.
Отиде. А ръчицата остана ...
  692  21 
Ще търсиш в бездната душата си.
Ще се луташ между живота и смъртта.
Ще се молиш всичко да започне отначало.
Ще се надяваш това да е лъжа.
Не искаш да повярваш, че това си ти. ...
  799 
Аз харесвам онези мъже -
с волевата извивка на устните,
дето карат дъхът ви да спре,
щом на метър от вас ги допуснете!
Аз харесвам онези мъже, ...
  5603  44 
Лутайки се из непрогледна тъмнина,
не достига до мен на надеждата гласа...
И така самотен и обезверен,
на мъртвите илюзии съм още в плен.
Не мога повече така, ...
  852 
Тя е спряла на прага и наднича през входа.
Бе прогонена някога от случайни успехи.
Сто години без мене самотата е бродила
и се връща, измъчена, да подири утеха.
С изкривена усмивка аз вратата отварям. ...
  820  19 
Понякога ръката ти тежи
и пръстите ти дращят като тръни.
По дяволите! Вместо да заспиш,
по навик си я сложил на гърба ми,
изсмуквайки последния живец, ...
  1527  38 
* * *
Отминава животът ми бързо и леко...
Как ми писна от тази необрасла пътека!
И къде са тръните... и бабуните... тръпката -
да се драскам, да ставам, да долавям във стъпките ...
  639 
Търкулна се луната
по най-тъмния ръб на небето.
Омеси се с облаци и звезди.
Надбяга посоката на светлината.
И на финалната хоризонтала ...
  501  18 
Лутам се пак, тук и там, нагоре-надолу, напред и назад...
Не зная коя съм и къде съм не зная,
защо съм тук и как да се махна...
Мисля, размишлявам, но нищо не става,
сякаш заключена съм в тази забрава ...
  489 
В очите ми е вечна пролет -
струи от свежестта на ручеи,
в зелено кадифе обгърнати
са границите на душата ми.
И всяка крачка ми е лека, ...
  812  18 
Облаци
Облаци са надвиснали над жарта в ранен юни.
Ще отвори врата нечий праг с топли думи.
Ще намери кафето моята притеснена умора.
Ще я покани да седне на светло асмата на двора. ...
  614  16 
В живота може да не съм избрал правилна насока,
но ще вървя към своята посока
и ще нося на гръб своята съдба толкова жестока!
После сам се питаш имаше ли някакъв смисъл,
винаги ще минава тази мисъл, ...
  516 
Послание
Дали обичаше ме - не разбрах.
Да те попитам не събрах куража.
Но верен аз на тебе бях,
макар и без да ти разкажа. ...
  1059 
Попитай.
Не, че нещо ще разбереш.
Какво е следата от полет на птица?
Сянка?
Но има и сянка на самотно дърво. ...
  601 
Обичам да се крия във сърцата...
Да слушам тихо как туптят...
Да виждам болката, която те претакат,
преди да стане тихо и заспят...
Обичам да отпивам от кръвта им... ...
  1784  27 
Седефен копнеж посипва луната
на нощта върху голото рамо.
Серенада с вълните
тихо вятър припява,
гларус в мрака изплаква. ...
  831  17 
Вкопчила съм се
в една яка нишка от паяжина.
Знаеш ли,
че може да издържи до 5 тона?
Не че толкова ...
  515  14 
Изгубих си либидото по пътя
във търсене на мъжко съвършенство.
Така и не усетих как настъпи
финалът на желаното блаженство.
Разтече се в ръцете ми нектарът ...
  4705  48 
Нека бъде светлина и с
нова жажда аз се възродя.
Защото жаждата ме кара
да търся,
в себе си да диря, ...
  558 
Уморен, уморен...
Денят се повлякъл
да завесва очите ми, сестро.
Нощта разповива -
и в черно повива душата ми. ...
  828  17 
Безгранична болка
пулсира в мен сега,
сърцето ми е пленено
от болезнена тъга.
Сълза подир сълза ...
  1349 
Как искам да не виждам нищо,
безпътна в пътя си съдбовен да вървя,
как искам да не те обичам,
да си виновен без вина.
Как искам да не влизам в тунела, ...
  545 
Привечер. Зàдуха. Въздухът не да го режеш - на залъци да го късаш. Бели градоносни облаци се кълбеха по небето, почнаха да се ръфат и от раните им като кръв потекоха светкавици. Студен вятър се понесе и преви дърветата.
Цветята се снижиха в поклон пред халата.
Спуснаха се съседите да изпреварят дъжд ...
  784  27 
Огледало - пред него съм аз,
огледало - зад него си ти.
По средата има само нас,
а наоколо хиляди звезди.
Има място, наречено Рай! ...
  872 
Просъница
Спи дъхът ти в заплетените къдрици
на косите ми - корени от женски треви.
По детски спокоен си затворил ресници,
сякаш дом си заключил с милиони брави. ...
  679  22 
На момичетата, като мен...
те сами ще се познаят!
Обречени да бъдем силни.
Дамгосани да сме езични.
Воюваме със сетивата си, ...
  618 
Зловеща мъгла спуска се пак,
обгръщайки студената душа във мрак.
А там, в онази безчувствена пустош,
ти остава единствено да се луташ,
да тичаш, вървиш, да падаш и ставаш, ...
  768 
С теб стоиме на еднакъв кръстопът,
с теб доскоро стаята делях,
в сърцето ми най-голям е твоя кът.
За теб най-много сълзи аз пролях.
Водили сме често безсмислени спретни, ...
  834 
Ах, вие, жени, дето все се оплаквате
от характера тежък на своите мъже,
вие знаете ли какво е никого да не чакате
вечер вкъщи да се прибере?
Вие знаете ли колко е празен ...
  720 
Тъй красива е
пустата жена.
Красива, красива.
С своите извивки
тъй те завладява. ...
  446 
В часа на червената вечна корида
раненото слънце към залез пълзи.
И сънища младата вечер заприда,
в бленуване тихо изтръгва сълзи.
Безлюден пред мене синее се пътят. ...
  641  13 
Продавам си душата – без пари,
за трийсет сребърника,
евтино я давам,
но счупи ли се, не, не ме търси,
продавам я, защото не поправям, ...
  581  10 
Студените неони светят
и боядисани жени
предлагат евтини късмети
от неживяните ми дни.
Надеждата ми като куче ...
  530 
Влак
Златисто, притихнало поле, упоено в мека тишина,
навред затиснато от упорити облаци мъгла.
Пейзажът удивително спокоен, бавен,
не предвещава с нищо раждане на буря. ...
  334 
Тъжна луна над
града се спусна.
Огрявайки прозореца
мой. Самотен само
скитникът под него ...
  806 
Устрем
Тежък, мрачен дъжд валеше,
човек един на ръба стоеше
и взираше се с поглед празен в есента -
не искаше да е най-самотен на света... ...
  762 
Минута мълчание за тези,
които поради небрежност на шофьора загинаха.
Минута мълчание за тези,
които край Ямбол тъй нелепо си заминаха.
Минута мълчание за техните души, ...
  436 
Предложения
: ??:??