Не си сама! Светът изстива,
а тук, в сърцето ми е топло
и в него любовта е жива –
без болка, без сълзи и вопли!
Летя до други континенти, ...

Снощи, в три без петнайсет. Чук-чук!...
"Стига си блъскал, аз не съм глуха!
Сбъркал си, не е хотелът ти тук!
Жалък нещастник! Как се разбухал!
Сложих нарочно резето - да знам ...

От толкова много говорене за мен
не можеш да се изразиш ти самия.
И от толкова много критикуване на
другите - храниш се със отсъствието си.
Заглушаваш така звука на гласи си. ...

Най-прекрасния баща
имам аз на света,
Николай се нарича
и само добрини изрича!
С утрото се усмихва ...

Аз бях Червена шапчица, ти - бе вълкът,
отказал ме от правилния път...
Аз скитах по пътеките трънливи,
незнаеща въобще къде отивам.
Ти чакаше на края на гората, ...

Чаша вода
/ На внуците ми /
Той е малката ми душичка,
вплетен в бялата ми душа.
С него боса, по пясък тичам ...

На другия ден се сещам, че не съм се обадила на Борил да му кажа, че Надето иска един месец пробно и му звъня:
– Аз ти намирам човек, а ти ме валяш в катран пред приятелката ми. Що за долна душичка носиш?
Той ме поглежда възмутено:
– Сега пък за какво бучиш? Казах на жената, че съм бившия ти мъж. Да ...

"Ще ми мине!", лъжа се сама.
"Още малко - всичко ще забравя!".
Ще забравя?! Колко ли лета,
Господи, ще минат дотогава?
"Може би ще заобичам друг! ...

Исках нещо да напиша...
Нещо мъничко до теб.
Нещо, с което да опиша,
какво е чувството да съм край теб.
Нещо просто, ясно и конкретно, ...

Защо пък земята да не бъде плоска
защо пък ..не
защо пък две успоредни прави
да не се пресичат..?
защо пък вселената да е безкрайна ...

Видя ли ме? Това ли съм аз?!
Ранена не от болката която
в мене тупти – а от предателства,
оплели с мрежи без края...
А сърцето все така тупти ли, тупти! ...

Събуждам се сутрин, рано
и кафето с тебе пием, мамо!
И този ден ще е щастлив,
защото ще съм до теб,
и денят ми от пасив, ...

Отново гладни зейнаха екраните...
в очакване на новите печалби.
Ще дойдат за реклама тук избраните,
да ни почерпят пак с кюфте и халба...
С все същите прекрасни обещания, ...

Обещания май е като септември,
разцъфнала хубост с окапващ фасон,
слънчеви дни със арктически вятър,
петзвезден комфорт във ожулен фургон!
Бодрата крачка на мършави люде, ...

Двамата с теб
ще отидем на концерт.
Стара рок банда.
Недалече от вас.
Ще изпием една-две бири. ...

Банскалия ми разправи
за жената чужда,
искал с нея секс да прави,
казала му: ,,нема нужда!"
Обръснал бялата брада, ...

Разхождайки се по полето,
срещнало магарето петлето.
Изгледало го от високо,
усмихнало се на широко.
-Лесна работа е твойта, ...

VI НАЧАЛОТО НА КРАЯ
137/ В един въпрос за мен съдбовен,
аз искам да ви въвлека.
В живота ни е той основен
и искам да го изрека! ...

— Самотен си! Нощта ще е студена,
ще можеш ли за малко да поспиш!
Дали от болката ти мога да отнема
или безцелно в пътя ще вървиш!
.... ...

Орисана била съм –
да ми е добре.
Орисницата спи дълбоко,
сънува под това небе
как пеят пролетни потоци. ...

Мрачно сиво ми е всеки ден
Буреносно слънце вънка грее.
Вали надеждата във мен,
Вятърът на спомените вее.
Юли днеска ми е януари. ...

Отивам си!
Мъча се да плача...
Дъжд в пустиня
са мойте очи.
Жаден съм, ...

Да си различен не значи, че трябва задължително да си безполезен... Да си различен не значи да си лош... Да си различен не значи и да си ненормален...
Да си различен значи да си уникален... Да си различен значи да вярваш в това, в което другите не вярват... Да правиш обратното на това, което останал ...

Слънцето си отива. Сянката наближава.
Но светлината на нощта ме прегръща
в обятията си. И страхът и мракът си отиват.
Затваря очите ми. Отключва сърцето ми.
Шепти ми, че едва сега проглеждам. ...

Приятелко, мила калинке,
познавам аз твоята шарка
в зелените листи, когато се мярка.
Поспри, работливке.
Макар да знам аз вече наум да броя, ...

Завиждам ѝ, че има близостта ти
(онази, дето аз не заслужавам),
че нейния слух галиш със смеха ти...
Че има право да те доближава...
Завиждам, че ѝ казваш ”Лека нощ”, ...

Потапям перото да пиша,
омърлушен е белият лист,
какво да напиша!? Не дишам...
А листът остава все чист.
Какво да напиша!? Не зная, ...

Генка Богданова
Каква ирония жестока!
Какъв цинизъм, господа!
„Водите“ ни в грешната посока,
давите ни в мътната вода! ...

Чрез песните изпети,
виждам своя живот,
като на кинолента,
в сърцето ми върви,
не ще тя спре, ...

Живееш в нас, момиче, даже да те няма
с походката, усмивката или с гласа си нежен
погуби се, но още жив е в нас духът ти
на чувствена и борбена девойка от света ни.
Живееш в нас, дори когато се разхождаме из парка ...

Защо, по дяволите, днес не ми върви?
Защо, каквото и да правя, не спори?
А кучетата щом изведох на разходка,
пътя ни пресече черна котка!...
Че като хукнаха след нея – ...

Животът скрит е в дребните неща -
в поглед, думи и нежни ласки.
Това е пътят към човешката душа.
Ще гледам очите ти топли
една сълза да ми подарят ...

Поисках да ме търсиш всеки ден.
Сгреших.
Не го прави. Недей!
Не ме превръщай в свое ежедневие,
във навик, в задължение... ...

Колко сутрини в живота си посрещнах.
Толкоз залези до днеска съм изпратил.
Колко щори аз към бъдното открехнах
и от любопитство често съм си патил.
Делничното сиво в мене се оглежда- ...

Трахеята ми мечтае
ти да си донорът
на следващото ѝ вдишване.

С две слова да те целуна,
да усетя сродна душа.
Че светът е голям за доброта
и не вземай голота.
Пращам ти усмивка, ...