14 560 резултата
Той изгради стена между себе си и околния свят. Здрава стена, която никой не можеше да събори. Вкопана дълбоко в земята, студена и влажна...
Преди време беше Човек – един много добър човек. Всички се раждаме такива, но впоследствие животът ни променя. Усмихваше се при всеки удобен и неудобен повод. ...
  376 
КОМПЛЕКС ЗА МАЛОЦЕННОСТ
Разправяха някои, какво някъде си са видели!
Слушах и се изкушавах, и аз да ида и аз да го видя!
Искаше ми се, чутото не ме оставяше!
Искаше ми се, но по ония времена, кога уж всички равни бяхме, по доста места в тая страна, да се иде, открит лист се искаше, а той на такива, ...
  552 
– Рак, за жалост.
Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче.
– Но спокойно, Госпожо, този вид рак вече го лекуваме. Малко късничко идвате, но мисля, че ще се справим.
Нямам спомен какво бърбореше тази лекарка. Излязохме двете от кабинета в пълно мълчание. Прибрахме се бързо. Тя си легна веднага като ...
  3046  25  34 
Да намериш себе си
От доста години получавам от общината на квартала „Мария Хилф“ във Виена покани за най- различни мероприятия.
Няколко пъти идват покани за женски маратон, но аз съм от тези дето тичат най-много да хванат трамвая, друг път поредица от лекции на всякакви полезни и доста безполезни т ...
  1582  11 
Сънува, че е ръждясала секретна игла.
Невъзможността да се затвори бързо и с лекота да пробожда, я караше да се срамува не само от ръждата, но и от произхода си.
Събуди се като мръсна хавлия, в долнопробна стая на крайпътен мотел. Току-що я бяха захвърлили след употреба. Беше попила няколко потни те ...
  1172 
На гроба често имаше цветя от онази другата. В началото се чудеше какво ще може да скалъпи, ако някой попита. Но хората не питаха. Какво странно има да има цветя на пресен гроб? Обичан човек си е заминал, оставил близките да скърбят. Времето си минаваше, колегите не се сещаха вече да оставят по няко ...
  1315 
- Това е последният модел еро-бот, който използва изкуствен интелект – високата презентаторка със смолиста конска опашка подаде ръка на съществото, което щеше да задоволява всичките ми сексуални фантазии – казва се Байду и има осма, последна степан на изкулент*, която включва и три оси на свободна в ...
  1152 
Беше приготвила всичко и го чакаше леко нервна в дъното на кафето. Потропваше с късите си нокти по дървената масичка и с мъка се опитваше да намери още сок в чашата си. Кафето отдавна бе изпито.
Не. Не трябваше да разбира. Щеше да изглежда жалка в очите му. Най-вече за себе си. Не искаше съжаление, ...
  848 
През деня младата жена най-често носеше червена блузка с къс ръкав. Имаше бели кантове около якичката. Тази блузка толкова ѝ отиваше, че почти никой не забелязваше другата част от облеклото ѝ.
Застояваше се пред витрините. Оглеждаше се в тях. А отвътре, зад витрините, застанали чинно и с непреодолим ...
  541 
Появява се-изчезва и пак, и пак, и пак. В гледане на курсора Жорката прекара следобеда си пред празния лист на аутдейтнатия си майкрософт уорд 2003. Искаше му се да е писател, вярваше че има какво да каже и че има с какво да въздейства. Искаше му се да промени света някак и по този начин, с писане, ...
  894 
Влакът за Стара Загора спря за престой. На един леко открехнат прозорец кацна любопитна муха. Точно под прозореца стоеше младо момче, което, съдейки по отворената книга в ръцете му, четеше нещо. Това обаче беше доста скучна картинка.
Мухата се огледа, потърка предните си крачета и забръмча из коридо ...
  968 
Отново се върна на работа. По-точно, отново я взеха. Още по-точно, простиха ѝ последния гаф и я върнаха сред екипа.
С нова задача.
Кожата ѝ все още беше влажна на места от току-що взетия душ. Лежеше по бельо върху прилежно оправеното си легло и гледаше тавана, покрит със залепващи се звезди. Вратата ...
  1112 
- Малко закъснях, извинявай! – оправда се леко почервеняла Ели.
- Съвсем навреме дойде – каза Вики.
- Това е може би един от последните слънчеви дни преди да дойде лютата зима и прехласната по прекрасния ден се забавих.
- Никакъв проблем. Ела, Ели. Искам да те прегърна. Толкова време не сме се вижда ...
  552 
Посветено на сестра ми
Помня пристигането на летището в Хавана и горещия, влажен въздух, който ме удари в лицето като от фурна. Въпреки това свикнах много бързо с жегата, влагата и обилните валежи в дъждовния период. Понякога се връщах от училище под поройния дъжд, за който не помага никакъв чадър. ...
  1569  10 
Натрупалият сняг бе огромен, а валежът сякаш никога нямаше да спре. Мъглата се стелеше навсякъде, мракът все повече и повече притискаше автомобила към снежната земя и Алексей се опасяваше, че ще закъса някъде по преспите. Олга спеше дълбоко на другата седалка и навярно скоро нямаше да се събуди. Въп ...
  1510 
Като приказка
Като родена в приказка принцеса
в съня ми всяка вечер идваш ти,
и всяка сутрин питам се - къде си?
Гласът ми в тишината се топи. ...
  495 
Какъв ти е проблемът?
Всичко започна сякаш от нищото. Една приятна разходка щеше да ме прати право при доктора. Та вървяхме си ние семейно на гребната база за една приятна разходка. И тя беше приятна, докато моят автомобил не започна да изостава. Татко подвикна:
– Абе, сине, да не ти свърши горивото ...
  2429 
Живяла в пустинята една камила, в стадо от подбрани екземпляри. Била щастлива, защото усещала, че за водача на кервана не е просто поредната камила от стадото, а някак… по-специална. Винаги, когато имал възможност, той откликвал на камилските ѝ нужди – чешел я между ушите, приглаждал разрошената ѝ к ...
  823 
Тонка излезе от родилното, носейки малкия Асен, но не искаше да вдигне поглед от земята. Очите ѝ, като приковани следяха тротоара с неговите сиви плочи.
Някой извика името ѝ, но тя продължи да върви в унес, без да схване посока и глас. Този някой се оказаха двама-впрочем, беше семейството​...
Любка ...
  2102  46 
Във входа две трети от апартаментите бяха необитаеми. И като че ли всеки месец по един прозорец угасваше.
Имаше двама, които можеха да дадат обяснение. Все се мъкнеха заедно и човек би помислил, че между тях е имало нещо навремето. Нещо хубаво. Стояха с часове на пейката пред входа и хранеха гълъби, ...
  1368 
Животът ми е минал през много трудности и тъга. Още от малък съм преживявал тъга и много малко щастие. Едва на 16 години, мечтая за добър живот и добри приятели. Живота на дете преминал през трудности и раздели. За мене детството е свършило вече откакто постъпих в първия си дом за деца. Раздялата с ...
  1064 
Рачо намери я!
Рачо намери я
Рачо беше хубаво момче със симпатични мустачки и брадичка. Беше вече си намерил хубава работа като общински съветник и съвсем скоро щеше да смени старата жигулина с баварска лимузина. Но едно нещо много го тормозеше. Той още си нямаше приятелка.
Въпреки усилията на негов ...
  992 
Не знаеше къде е! Навсякъде около него бе огън и обграден от тоя огън, той изгаряше. Виждаше се сякаш отдалеч, гол и сам горящ в огъня, който сякаш спираше да го изгаря точно когато имаше чувството, че умира. В тоя миг той падна на колене и опря ръце в сухата земя. Усещаше, че тя бе напоена със сълз ...
  1697 
Тия дни като си четях новините за Латинска Америка попаднах на съобщение за миграцията на милиони червени и черни сухоземни раци, които живеят в Куба, към брега на океана. Това ме подсети за една стара история.
Напоследък все за мигранти се говори в новините, но тези не са от Сирия или Афганистан и ...
  1187 
Изсипаха се тези есенни дъждове – като от нищото, отгоре идат, свличат се, а земята с тях подръка върви, завлича всичко. Камъни, дърва, чували, тухли, тиня – надолу бесуват, към дерето. Там е и нашата къщица. Седим и се молим.
– Христос не ни е забравил – вика баба ми. – На Лена отгоре къщата ѝ вече ...
  578 
На В.
Сега трябва се появи В. Тя често се отбива на подобни събития и прави снимки за някакъв фотоалбум, също и публикации в социалните мрежи, което малко ме учудва, но си премълчавам. Като всяко хоби и в това си има определена доза лудост, но не съм се замислял по този въпрос. Обикновено ходя там, ...
  725 
Някой почука на вратата на офиса.
- Влезте!
- Ох, извинявам са – тя нахълта светкавично, тръшна дамската си чанта на бюрото и седна отсреща – Един път ще реша да пътувам с колата си, че и закъснях, че и точно днес, и точно за интервюто… Ама нищо де! То вие сте свикнали. Каква ли ви е на вас работата ...
  1158 
Целият блок 46 и всички блокове около него в радиус от пет километра проклинаха дявола, който накара Калинка Коджабаджакова да мине не по обичайния си маршрут, а покрай новооткрития хипермаркет, (може пък там олиото да е на промоция!) а на двеста метра вляво от него се кипреше музикалният магазин.
К ...
  1228 
Профуча покрай него като побесняла котка. Личеше си, че е много ядосана. Блъсна грубо ръката му и разплиска горещата шкембе чорба по масата. Встрани го чакаше една прегоряла свинска пържола, която за негова радост, остана незасегната. Заведението беше задимено, неугледно, само за мъже с хищнически а ...
  829  13 
В началото на юли рано съмва. Дърветата са още спокойни, птичките не бързат да се будят, небето сивее, очертават се клонките, после листенцата, накрая жилките им... Рано излиза кучето на комшията. Пикае до дървото. Комшията пуши и пристъпя от крак на крак. И на него му се ходи до тоалетна и завижда ...
  844 
Нощта на шести юли беше прохладна. Юначният герой Момчил, бранителя на Родопите, стоеше загледан в месеца*. Той знаеше, че на следващия ден трябва да даде решително сражение на своя някогашен приятел Йоан VI Кантакузин. Героят до болка познаваше похватите на ромейски претендент за трона и очакваше д ...
  778 
  1470 
Прошка от отвъдното
Лятната жега така бе стиснала с горещите си пръсти малкото село Чолаковци, че сякаш се опитваше да го задуши в адския си пек. Всичко живо се беше скрило на сянка, над къщите бе увиснала дълбока тишина, дори пред кафенето на центъра липсваше обичайното суетене. Тук всички лета бях ...
  2004 
МОЖЕ ЛИ ЕДНА УСЛУГА?
По дяволите, как се прави винен кебап без вино? И защо, по дяволите, беше решила че май все пак има точно за една чаша в бутилката... тая същата бутилка от Мерло, която снощи бе докапчила и сега дъното й закачливо й намигаше от препълнената кофа за боклук...
Ванчето въздъхна, из ...
  964 
„Магически реализъм“ в кубинското ежедневие
Едни от най-смешните ми спомени от Куба са хилядите неуредици, с които сме се сблъсквали там и оригиналните кубински методи за разрешаването им. Дори на испански, но само в Куба забележете, си има дума (mecaniquero) която се отнася за професията „човек, ко ...
  951 
София – 2050 година. Всекидневието на старото време стана упражнение за новото. Трудностите се превърнаха в лекота. Настъпиха нови времена, в които жените завзеха света.
07:00 часа... Двадесет и пет годишната Александрина Божилова се буди в тристайния си апартамент, готова да се изправи срещу поредн ...
  1107 
Имаше времена, в които и аз бях щастлив, преди болестта да ме хване в безмилостната си хватка. Бях млад, бях отличен спортист, да не кажа най-добрият. Често хората казваха, че няма такъв като мен в цялата околия. Бях малко по-различен от другите. Докато моите приятели обичаха купоните и забавленията ...
  2051  19 
Добра къщовница е тя. Постоянно се мърда, движи, шета, никога не може да си намери място като че ли има игли в обувките. Подскача, заиграва и трепти с жизненост и енергия, които слънчевата жар и лунните прегръдки ѝ отдават. Несломим е нейният дух и вечна е песента ѝ. Работи и пее, а гласът ѝ заразяв ...
  613 
Таня се събуди в ужасно настроение. Мразеше рождените си дни, а какво оставаше сега, когато навършва 55. Не искаше да става от леглото. Единственото ѝ желание беше да проспи целия си ден и като се събуди вече да е утре. А как мразеше да отговаря на обажданията с честитки, колко ненавиждаше да ѝ прип ...
  2551 
В часовникарското ателие бе тихо… или почти. Защото времето никога не се измерва в пълна тишина. Чуваше се леко тиктакане, проскърца дъска, малка мишчица с тънка опашчица пробяга по работната маса, обсипана с очарователни наглед чаркове, механизми и странни инструменти, и сякаш отнейде долетя детска ...
  2871 
Предложения
: ??:??