14 757 резултата
Главният редактор на вестник "Нова демокрация" влезе в кабинета си, хвърли един поглед на кореспонденцията и приседна върху бюрото. Взе всички писма и, едно по едно, се осведоми за подателите им.
"Нищо спешно" - каза си той наум и седна в креслото си. Набра един телефонен номер и делово се осведоми: ...
  799 
След като изпратих детето до училище се разрових из чекмеджетата, в които криеше важните си неща. Да, не правих нещо хубаво, но просто се нуждаех от поне една причина защо ни напусна. Ако беше жив, щеше да преобърне целия свят, но щеше да накаже човека, който е бъркал в нещата му. Погледът ми спря н ...
  818 
Зората целуваше върховете на вековните борове и събуждаше многогласния птичи хор, когато Расим влезе в Чукуркьой. Не беше трудно да се намери кащата на агата - най-голямата в селото, с тьонинки бели кумине, с дванайсет ката пенджуре, със гюмюшени порти и алтънени халки. Расим приближи портите и се о ...
  1180 
Хората не се определят от техните имена, но в този ден бях твърдо решен да науча Нейното!
Пътувах в градския автобус, както всеки учебен ден по това време. Живея на първата спирка на автобуса, затова винаги когато се кача в този безсрамен час и седна на най-задната седалка или както аз я наричам - „ ...
  875 
Изпъшках тежко докато се надигах от стола. Затворих си очите когато минах край огледалото – не исках да виждам отражението си. И без това тоя ден беше крив колкото си искаш – вече бях убедена, че някаква свирепа, неведома сила ме е преместила в някакъв паралелен свят на злото. Със своите все още нен ...
  1420 
Има нещо болнаво в мен. Нещо необяснимо. Нещо, което ме караше да припадам като малка и все още да изпитвам замайване. Не, не сериозни припадъци. Просто загуба на кръв. Навярно причина за падането, при което си счупих ръката на четиригодишна възраст. Навярно причина да не съм запалена кариеристка. М ...
  622 
Люба притежаваше закачлив и заразителен смях, който караше мъжете да се обръщат, а жените да я гледат злобно и да я одумват. Имаше нещо предизвикателно в него, съчетано с наивност и искреност, което разбунваше пуританските духове. Смехът ù внезапно отекваше в болницата, където работеше като медицинс ...
  1479 
Отново вали, не е спирало да вали вече трети ден. Ето ме и мен, по средата на улицата, без чадър, мокър до кости, тъкмо загубил работата си. Работа, която работех вече от тринадесет години. Ето ме, вървя по мократа улица и оставям капките да се стичат по вече ненужния ми костюм. Какво се случи ли? П ...
  1262 
Открих го. Държа в ръката си безценното. След цял час ровене в шумата го намерих. Малък. Дамски. Покрит със скъпоценни камъни. Мъртви са, но всеки момент ще накарат механизма да проговори. От лукс. Сигурно струва повече от колата ми. А тя не е евтина.
Скъпите вещи ме напрягат. Не ги търпя. Въпреки, ...
  775 
Ето така ще се справя.
Лявата ръка си е отишла, дясната – още не. Повдигам я. Сега моливът. Близо е. Треперя. Доближавам го. Само да го докосна, да го подхвана, на сантиметър ми е...
Падна, по дяволите!
Бутнах го. Ще се наложи да стана. Това е практически невъзможно.
Как да го напиша това? Искам да ...
  832 
Посветено
Мъжът бавно отвори очи и се опита да се върне от света на сънищата. Замъгленото му съзнание бавно го върна от обширното поле, където тичаше към грубата реалност. Лежеше в болничното си легло. През изминалите десет дни го беше напускал, само за да го закарат до операционната за поредната оп ...
  2572  11 
I част
Наричаха ги герданите. Странно и нетипично име за трите огромни вълкодава. Първата среща с тях оставяше дълбока следа в съзнанието на човека. Грамадни жилести овчарки,с карвясали очи, целите черни , само с по един бял гердан на шията,рунтави завити на кравай опашки. Колчем ги видеше някой – ч ...
  1261 
или къде се намира Сурусинкево
Брайън Лорд живее в Бридженд. Това е доста далеч от Сурусинкево. Господин Лорд не е чувал за Сурусинкево, макар че има богата култура. Но е чувал за Джон Лорд, дори ми каза днес, че не са роднини с него. Полезна информация. Аз пък, в замяна му разказах как един ден, до ...
  535 
Работата на Росен Владимиров не бе намаляла след въвеждането на извънредно положение. Коридорите бяха почти пусти, но имаше инструкция да се дезинфекцират всички контактни повърхности, и то многократно, през час. Маската му пречеше да диша нормално, но той не я сваляше, защото такива бяха нареждания ...
  943 
Помолих шефа за боб чорба. Изгледа ме с презрение и попита:
– Друго?
– Хляб, моля.
Даде ми парче. Беше четвъртинка. Хубав, мек хляб.
Заведението се казваше „Цър-мър“. ...
  780 
Не бях на себе си. Обикалях като малко дете. Не знаех къде да отида. Не можех да повярвам, че това се случва на мен. Хиляди пъти влязох в стаята му с надеждата това да е някаква лъжа. За жалост, всичко , което се случва е една горчива игра на съдбата. Измина седмица от както него го нямаше. Веднъж д ...
  890 
През 1928 г. татко насадил в двора круша. Тогава бил младеж на 18 г. Израснах с тази круша. Беше покрила покрива на старата ни плевня - качвах се по една стълба на керемидите, сядах, берях и си похапвах едри жълти плодове. Така и не разбрах какъв е сорта... Зрееше края на август, задържаше се през ц ...
  958  13 
-Получаваш паник атаки, не можеш да седиш на едно място, имаш мисли за самоубийство… Обсесивно-компулсивно, а може би ADHD?
" Някакъв глупак, следващ психология, започнал да ми обяснява как да се справя със себе си. Майната му!"
-Какво те кара да се чувстваш зле?
-Нищо и всичко едновременно. На наст ...
  1253 
Интересува ли ви времето навън. А прогнозата за утре? Мен – не; изобщо. Просто декори, които нает безделник редовно подменя за жълти стотинки.
Пуснал съм щорите и лежа по корем върху спалнята. Слушам филм. Телевизорът е зад мен. Чета упътването. На новия ми живот. Все едно е току-що купен електроуре ...
  727 
Великден е празник, носещ позитивни емоции дори и на най-песимистично настроените хора, а на позитивните като мен – едно истинско удовлетворение. Хората казват, че няма пълно щастие, но това не пречи на оптимистите да го потърсят. Да, това си е много тежка задача, трябва доста бъхтене по прашните пъ ...
  776 
„Нищо никога не се оказваше в хармония. Хората просто се хвърляха сляпо на всичко, което им предложат: комунизъм, здравословна храна, дзен, сърфинг, балет, хипноза, групова терапия, оргии, колоездене, билколечение, католицизъм, бодибилдинг, пътуване по света, оттегляне от света, вегетарианство, Инди ...
  642 
- Природата има невероятно чувство за хумор, не мислиш ли, точно на първи април, денят на лъжата и шегата заваля сняг. И то десет дена след като е настъпила пролетта. ..а си спомням като дете как лъжех на този ден, че е завалял сняг и никои не ми вярваше...
- Да, наистина е така, жалко за цъфналите ...
  1049 
Знаете ли, не е толкова лошо да си единствен габър до букова гора. Може би имам преимуществото, че под короната ми бяха направили пейка или че преди няколко века построиха чешма, не знам. Може би е защото съм различен, а не като онези еднаквите, извисени, идеално гладки дървета в гората. Всичките по ...
  1135  16 
Отровената вещица
- Той е... прр... пръв?!- тя заби нокти в лицето си. Той ли е пфф.. Или е стръв?- оскуба косата си назад и го загледа отчаяно и потъващо... само за секунда- Опръскана с кръв?- говореше насечено иии... откровено подигравателно тя. От време на време, забърсваше екстремно пресъхналите ...
  1342 
Докато островът се отдалечаваше, установих, че Цикладите са страхотно място да умреш. Или да заживееш. Отвън скалисти, начумерени, но вътре пълни с живот и със смирение бяха тези острови. Или с надежда. Море от острови. И всеки един от тях е самотен. Или не.
Остров Наскос се смали в далечината и аз ...
  668 
Обикновен мост. Над река Марица при остров Адáта. Е, не чак толкова обикновен, защото по времето на Римската империя някъде тук е пресичала Виа Милитарист. Почти четвърт век минавам по него, за да отида на работното си място. Така година след година започнах да го наричам "моят мост". Колегите се ше ...
  549 
> За твойто тихо идване, което
>
> все още в мен отеква като гръм,
>
> за даденото и назад невзето, ...
  554 
Истината е, че не разбрах как точно се случи. А най-лошото беше, че така и не разбрах защо.
Няма много събития, предшестващи този ненавременен апокалипсис, освен че лежах в хамака си с книга върху лицето.
И така, аз избухнах...
Взривих се на милиард нелепи атоми, които съвсем целенасочено се лепнаха ...
  1315  10 
Досега беше обиколил дванадесет сайта за седем години, но труповете бяха само единадесет. Скоро щеше да изравни бройката, а после да потърси друго място за своите игрички.
Винаги действаше по един и същ начин - Записваше се в някой тематичен сайт и дебнеше... Включваше се активно в живота му, като с ...
  788  29 
Ура - днес си намерих тоалетна хартия! Влязох в магазина е два пакета с рола бяха останали на рафта. Купих ги. Зарадвах се - ще ги снимам и ще ги пусна на фейс-а с коментар - “Доказателство за способностите ми на ловец и събирач!” Сигурно ще имам много “харесвания”. То напоследък фейса се напълни с ...
  861 
Тя стоеше при стълбите. Устните им се сляха в дълга целувка. Той ѝ отвори вратата и тя си тръгна.

Детето плачеше. Очите на майката се отвориха, тъкмо когато се спъна при ставането, и така предотвратиха удара в земята. Той спеше, някъде там, сам. Липсваше ѝ. Дъхът му, каращ врата ѝ да тръпне, смехъ ...
  669 
В същото време аз се радвах на хубавото питие и упорито отказвах да го разреждат с лед. Тук лед няма. Откъде го вземат? От разтопено и разредено мартини ли?
Чувствах се прекрасно, като изключим факта, че жена ми отсреща в сепрето бе така задълбочено заета с разговора си със Сюзън, че изобщо не ме за ...
  685 
Бродеше от седмици Шмръц по друмища, селца и градове със своя верен приятел Марвин. Често го домързяваше и се застояваше особено на места, където имаше вкусни питки и магически миризми на храна. Прясната бира също не беше за подценяване!
Тогава Баба Му се намесваше по нейния си начин и му се налагаш ...
  883 
Онова лято, когато отидох да живея там, люлката със синьо одеяло беше привързана, от единия край за нашата ограда, а от другия край за смокинята в другия двор. Беше хлътнала надолу, така сякаш в нея спеше някой и гледайки я през мрежата, на мен ми приличаше на пухкав, син пашкул.
Чудех се какво ще с ...
  1142  21 
Излязох от банята поохладен. Часовникът в хола показваше петнайсет минути след полунощ. Поредният делничен ден. Не си засичам колко време стоя под душа, просто видях червените цифри срещу мен, когато влязох. Трябваше леко да укротя пулса преди да си легна да спя. Открехнах леко вратата на терасата и ...
  742 
-Само хората, които обичат истински ще ме разберат-прошепна възрастният човек.
Момчето погледна към дядото учудено и отново сведе глава пред него.
-Виж ей там горе в небесата онази птица!Птица живяла векове наред!-посочи старецът най-красивата птица летяла някога край острова.
От къде я познаваш?- п ...
  690 
Сложих още малко червило на устните и ги притворих, за да се размаже по-добре.
Карминово червено. Мисълта на мадмоазел Коко Шанел ми минаваше през главата за това, че колкото повече не вървят нещата , толкова повече слагай червило…Погледнах пак в огледалото и останах доволна от резултата - гледката ...
  1045  23 
Когато се върнах, поуспокоен и събрал сили, установих, че в бара на палубата цари весел, но хармоничен хаос. Катайците бяха навсякъде, странно бяха облечени тези хора. Мъжете имаха някакви шапчици с дантелки отстрани, като чайници. Непрекъснато се снимаха. Ядяха чипс и снакс и хвърляха на земята опа ...
  780 
Баба ми. На осемнадесет, най-много деветнадесет. Готвят сватбата ѝ, уредена от прабаба ми. Женят я за човек, когото е виждала няколко пъти. В нейната къща не съм виждала снимка от това тържество, но дядо пази една. Тъжен спомен, поне за един от хората на нея.
Баба ми. На осемнадесет, най-много девет ...
  1103  12 
Раждането му беше изключително дълъг и болезнен процес (грубо казано, с времетраенето на периода, необходим за обстойния прочит на един вестник). А когато дойде моментът, в който то напусна родното си гнездо, странни мисли навяха страх и носталгия в него.
"А сега накъде? Какво ли ме очаква? Та аз ни ...
  1176 
Предложения
: ??:??