42 008 резултата
Безличен свят.
Борба за оцеляване.
Неконтролируем яд
и гадене.
Провалени ценности. ...
  615 
Душата моя, птица бяла,
с ефирни ангелски крила.
Към висини далечни полетяла,
но не небесни, а към хорските сърца.
Често неразбирана, ранявана, ...
  1388  30 
Като им изровиш на Думите
отвътре чепатото и изстържеш
острите им шипове,
след което разресваш по посока
на косъма, даваш една бисквита ...
  677 
Белеят дните
в слепоочия изпити,
тъмнеят сенки -
бродят по стените,
потъват в здрача - ...
  2497  28 
Разлей боите си по мен художнико,
на моята съдба чертожнико,
позволи ми да бъда твоето платно,
нека бъда за теб единствено.
Нарисувай карта на гърдите ми, ...
  609 
Здравей, мое мъничко днес!
Аз съм тук, за да те имам!
Утре пак ще питам за теб,
ще те търся в студената зима.
Здравей, мое мъничко днес! ...
  1242  24 
Сълза подир сълза,
молба подир молба...
Този вечен кръговрат
изтърква ми сърцето... плача...
И се повтаря ли повтаря ...
  1995  32 
Ад от злоба ме огражда от всички страни
и няма как от него аз да избягам.
Към рая за мене се заключват всички врати,
докато в лава от гнилоч се давя.
Опитвам се до брега да доплувам, ...
  972 
Аз мисля, че наистина заслужаваш,
по-добра жена от мен.
Но не спирам да копнея и да се надявам,
че въпреки всичко стоплям твоя ден.
Аз зная, че често съм далечна, ...
  1107  21 
Две разстреляни думи
от упор, в миг на екстаз.
Бездиханен кратер.
  681 
Локвата стои си там
до левия тротоар,
а аз си ходя сам
и срещу мене ФАР.
Кара с бясна скорост ...
  863 
Дете - вечно си в мене!
Малко си и беззащитно,
живееш в тяло на жена,
вътрешна сърцевина си на моята душа.
Детенце, скрито в мене, ...
  791  24 
Самотата се ражда от скрита тъга,
изписана тук, на челото,
когато опипаш с трептяща ръка
студената плът на леглото.
Плаче самотна цигулка в нощта ...
  1124 
Сцената е:
среща на съдби.
Зрителите са участници.
Гладиаторите тук сме аз и ти.
Борят се душите ни. ...
  964  12 
Не може все ти да си тази, която
безшумно отстъпва пред хорски мълви,
която се бори сама със тъгата,
която не рони горещи сълзи.
Не може все ти да си тази, която ...
  646 
Да играеш е лесно.
Да пееш е лесно.
Да учиш, това е вече друг въпрос!
Кой ще иска да учи,
кой ще иска да знае, ...
  738 
Има нещо толкова печално в лицемерието на хората...
Не е модно да си искрен, не е оригинална идея.
Тежи ми на умората.
Няма тръпка в простите признания,
думите накриво се пилеят, ...
  878 
Мрак е, когато не свети
свещичка в прозореца нощем.
Мрак е, когато сърцето се лута
по пътя безпомощно.
Мрак - когато душата ...
  618 
С У Т Р И Н. . .
> Днес събудих се рано, ала бях се наспала.
>
> Тихо минах по спящите ни коридори.
> ...
  588 
Настръхват мислите ми в суеверие
и разкъсват се последните ни думи,
в самотното неосветено навечерие
скъсяват се минути помежду ни.
Израждаме се слепи - в разногласия, ...
  882  21 
Всеки път, щом погледна на гарвана в очите,
виждам на другите хора съдбите,
съдби потъпкани, съдби във възход
и вкусвам на свободата ту сладкия, ту горчивия плод!
На крилете на гарвана, високо над облаци, ...
  679 
Кой в черната, самотна нощ
пропада бавно, плачейки в калта.
Кой, чиито скръбен лик се озарява
от крещяща лунна светлина.
Човек ли бе да го опишеш, ...
  905 
Вятърът влачеше
с мъка облаци
сиви, намръщени,
нанизани един след друг
и ги събра. ...
  1329 
Ти заключи любовта.
Ти опозори невиността.
Превърна сърцето ми в лед.
За жалост този филм не завършва с happy end.
Ти приспа бдителността. ...
  724  20 
С бутилка вино до запалена камина
лежа във скута на красива фея,
от чашите отпиваме двамина -
звъни кристалът, звънко пее.
Поглъщам с виното историята стара, ...
  610 
Обичам болката от неосъществените желания.
Да се потапям в хладния бързей на тъгата
от непоправимите неща.
Да ме боли за всяка скъпа загуба
и да се надявам, ...
  894 
Какво се случи?
Не, недей ми казва...
Забравил си
да ме обичаш, май...
Аз знаех, чаках... ...
  948  12 
Черно
Черна сянка спуска се в нощта,
облечена във черно, разсичам сивата мъгла
и потъвам в океан от спомени,
от болката така безмилостно отровени... ...
  645 
Войник на бъдещето,
в униформа от трепет.
Воин в огнището
на отдавна угаснала пепел.
Боец от миналото, ...
  575 
Треперя в ръцете ти,
струнно, минорно препивам.
По пръстите разливам -
емулсирана пролет
в парфюмирано суха палитра. ...
  728  10 
Не потъвай във мрак,
моя малка измислице!
Не прегръщай студа,
щом съм тихо до теб...
В магазинни витрини, ...
  927 
Моят страх - от нищото роден ,
прераждан всеки ден.
Като върлина се източил,
не мога го прескочи.
Моят страх - като роза бодлива ...
  647 
Хайде давайте, наредете се на опашка.
Кой ще разбие моето сърце отново?
Не остана много от него,
цялото е на малки парчета.
Но то вече е свикнало... ...
  953 
«... Защото падна здрач, а варварите не дойдоха...»
К.. Кавафис
Варварите дойдоха,
господин Кавафис!
Варварите дойдоха! ...
  1501 
Не те обичам. Вече съм сломена.Разбра ли ме? Отдавна преболя.А бях напред изцяло устременакъм щастието трудно в любовта. Помниш ли тогаз какво ми каза?Отвънка, там, на пътната врата.Мястото за тебе да не пазя,завинаги напускаш ме сега. Оглеждаше ме с поглед безразличен(като стоките от бит пазар).Оби ...
  1034  29 
Събуди ме сънливостта на утрото,
облечено във мойто детско "мамо".
Разлисти се и слънчелиста
в петте посоки на малкия ми ярък Май.
В небето, скрита, се прозя луната, ...
  785  13 
Тъгата пропълзя и се промъкна
през процепа на тънката мембрана.
Предсърдно ритъмът замлъкна,
подритвайки безтактово... камбана.
Разнищи нагло плахите частици, ...
  968  23 
Поезия
Събуди ме внезапна тишина
и стихове тревожни в мен нахлуха.
До мен похърква някаква жена,
за римите и тишината глуха.
  1238  12 
Присъствам си - не е
гаранция за имане,
фотогенична съм на
снимката с интериора,
поосветена от ...
  1057  27 
Тихо е. Безмълвните простори мълчат.
Страшно е. Само вериги дрънчат.
Тъжно е. Такъв е този свят.
Мрачно е. Няма спасение и на другия бряг.
Жалко е. Нищо не правим, за да променим това. ...
  798  30 
Предложения
: ??:??