Стихове и поезия от съвременни български автори
Сънена искрица
Уморен от днешния тежък ден,
легнал аз да спя,
извикал някой весел спомен,
започнах да мечтая. ...
Отделяне
като се отделя от досегашните си
стени.
Дали аз за теб закъснях
или още сме в началото на едно преоткриване
дали усещаме вече съдбоносния знак
или да излезем пред завесата се страхуваме
дали сме заедно или разделени пак ...
24 май
Денят на солунските братя!
Нека изчезнат мрак и мраз,
нека тачим тази дата свята!
Че светите братя просветиха ...
Съвест
Оглеждайки се за решение
Дали да се отдам на гореста
Или на егото да дам давление.
Голям съм вече за промени ...
Трите неща
Лодка в морето
Танцуваща млада жена
Ти защо ги изгуби?
Небето заплака ...
Мъгла
тя гали планините строшени стъкла,
напукани сгради и палисади от тръни
красивата драма в инак тъжен пейзаж
Без нея пейзажът не смее да тръпне ...
Изгубен дух
заключена в тяло, нямащо нюх,
подтиска ни всеки духовен инстинкт,
всяко предчувствие открито за миг.
Забравили, не виждаме даден ни знак, ...
Поема за баща ми
ПОЕМА ЗА БАЩА МИ
Аз искам тук да ви разкажа,
защо за мен бе феномен...
И с примери ще ви докажа, ...
Среднощно
Той истории странни споделя.
Все ме пита ... Отвърна ли " Да",
се промъква във мойта постеля.
И със капчици мили безброй ...
Усукано откровение
зависимостта е налице —
в евтино прозрачно стъкълце
лековерността ми свря натясно.
Пийваш за отскок, по-безопасно, ...
Нощ в Пустинята
Денят преминал в жега разгневена
на залеза смутено се усмихна –
от палещия огън изнурена
Пустинята във вечерта притихна... ...
18+ Мислителят говори си... със мен
В главата ти живея, ма е тясно!...
Под карантина съм, а искам да изляза,
от пълното със глупотиите ти място.
То, бива, може, но такава простотия... ...
Опит за слънчев анекдот
на стената слънце.
Но на тъмно бе живял.
Не пониква зрънце
под изкуствени лъчи. ...
Обич до безвремие
Безвременно. Стихийно. Съдбоносно.
Обичаш ми се тъй, че да ти давам
най-верните си отговори без въпроси.
Аз искам да повярваш! Съществувам. ...
Защита
Потънала в своите мисли,
понякога имам усмивка-преграда.
***
Нищо, че не винаги е юли, ...
Дъждовни прегръдки
докосва земята, тихо ръми.
Дали ще обича, щом слънце изгрее,
или ще е влюбен докато вали?
Толкова силно обикнал земята, ...
Лунно броене
(За маски кой пък беше чул тогава?)
дойде и казах ти направо „Влизай!“,
не питахме Луната – да прощава!
По кокалчето гадничко ни ритаха, ...
Принос 21
Каква утеха си, Господи, само да помисля за Теб, скръбта ми се утаява и избистря.
Радостта от Твоята близост е ласката върху ми, по-дълбока и могъща от всяка човешка нежност.
Господи, сърцето ми е пълно с радостта на Твоето съществуване, смисълът, ...
Ела
Ела да ти разкажа,
как луната спи във тишина,
и колко тъмни са звездите,
колко черна е нощта, ...
Прокарай взор по линиите фини
Не чувствам в мрака твоя нежен дъх...
Да можех леко, като с горски мъх
да спра вината си, да не ранява...
Измяната ми все покой не дава, ...
На моя гръб сто Юди богатеят
предателства и истини умират.
На моя гръб сто Юди богатеят,
а после и смъртта канонизират.
И по душата драскат зли Пилати, ...
Неразбран...
Неразбран си тръгнах сам
от коледната трапеза.
Ударен с тежък боздуган,
разсърден на човека. ...