Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Мисли преди отплаване...2

Мисли преди отплаване...2
Да можеш все да се завръщаш
и все щастлив да бъдеш ти:
във дом, с жена, във родна къща,
то значи тръгвал си преди... ...

jollyroger

Поезия » Друга

1.5K

Без дъх

Обичам да забравям къде свършвам аз и почваш ти.
Пръстите ти в моите са впити... потъвам в зелените очи.
Дъх, два, три... сърцето ми удар прескача.
Дъх, два, три... душата ми с твойта се закача.
Безкрайно очите ми все за теб ще се озъртат. ...

Megi331

Поезия

975

Живота в Океаните...

Живота в Океаните...
Изнизват се невидими годините,
отиват си приятелите с тях –
замислям се за Времето изминато,
когато в Океаните живях... ...

jollyroger

Поезия » Друга

864

Лунен хляб за звездните сърпове

Когато се захлопнат дверите на ротондата-живот
ще ме поливаш ли със скали от ръце,
със сърдечни снегове, понеже
небето ми е твърде нагънато,
несиметрично протегнато ...

Marielli_De_Sing

Поезия » Друга

1.4K 1 9

Из " Дневникът на Арти " - част Втора, 5

Житейски терзания 5
...
Слушам и не вярвам на очите,
Чувам и не гледам със ушите,
Ето на- ...

keisigeneva

Поезия » Хумористична

1K

Дрипа

Дрипа
Добрината ми човешка
потъпка в магарешки бодил,
превърна я на детска смешка.
Пак на чужд съм угодил. ...

genesis77

Поезия

1.4K 1 2

Моята вселена

Нежна кожа, дъх на роза,
Любовни ласки под звездите,
момент блаженство в свят от проза...
С вихъра на времето се сляха
И в миналото отлетяха. ...

CrazyDiamond

Поезия » Философска

835

В тези дни...

Ето, спестени са дребните грижи:
тия за времето и за колата.
И за съседа... колко е мижав...
или... дали му тегнат рогата.
Как не разтребва детето вкъщи... ...

laramaylin

Поезия » Друга

1.2K 3 6

От счупени ребра си...

Отскоро се научих да забравям.
За мигове си някакви. Безвремие.
И спрях да те сънувам и гадая.
Не търся и за болки, опрощение...
Защото ти си толкова във мене, ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

934 2 7

Равносметка

Кажи ми още ли се взираш
в далечните контури на звездите?
И пак ли красота намираш
Във клончетата крехки на брезите?
Намери ли красивата принцеса, ...

CrazyDiamond

Поезия » Философска

912

Надеждата? За тях тя аплодира...

Те ангели са бели, без лица,
почивка, дом и сън - мираж далечен.
С издигнати, на копия сърца,
воюват с враг в пророчества предречен.
Децата си съзират в кратък миг ...

Patrizzia

Поезия » Гражданска

1.5K 1 13

Бойно поле за душата ми

БОЙНО ПОЛЕ ЗА ДУШАТА МИ
Какво се случи? Сякаш e война...
А дори и пушка не е гръмнала.
Седим с прибраните си знамена
от свечеряване – докато съмне. ...

yotovava

Поезия » Гражданска

1.3K 4 6

Кислороден недостиг

Внезапно се къса конецът в живота,
сразени се борим за сетната квота
и влакът по нощните гари последен
прибира дъха ни затихващо леден.
Пасивно си чакаме личната виза, ...

svetlitschka

Поезия

1K 4 13

18+ Гръдта ми пари

Ела, вземи ме, тъкмо съм узряла,
по кожата ми стича се нектар.
Уханието на цъфтяща праскова
ще го усетиш като Божи дар.
Изпий негата ми, задъхано, на глътки ...

Hathor

Поезия » Любовна, Еротична

1.4K 4 6

Глас от отвъдното

Разберете мили мои, нова "Eра", май ще се отваря,
всичко или пък подобно, както след Ноя се повтаря?!
Признайте,че сами на себе си... Ние го направихме,
и със злите си деянията гнева Господен добавихме!
Може би към Апокалипсиса това е Генералната проба, ...

mterezios

Поезия » Друга

993

Вяра за всеки

Заглъхнали са пътища, заводи.
Блокове издигат се в безмълвен стон.
Живеят някак хората пародии,
а всъщност сърцата им
изрязани са от картон. ...

chieftain

Поезия » Любовна

1.2K

Стъклена прегръдка

С всичка сила хвърли телефона
по снимката в стъклената рамка.
На сто парчета свлече се на пода
на сто парчета въздухът ѝ стана-
за дишане бе твърде гъст и остър ...

Dendu89

Поезия

1K 9 16

Син сън

Сънувах син, магичен океан,
делфини, сребърни. Като звездите.
И капитанът - в хоризонта взрян,
и кораб, който люби се с вълните
Сирена блясва. Люспи - от сребро, ...

Patrizzia

Поезия » Друга

838 3 8

Пакостливо поднесена стръв

Свободата е гладкият път,
който често не води доникъде.
Но, когато невинните спят,
с боен вик във съня им прониква.
Тя е слънчево-скапан следобед ...

Иринакис

Поезия

1.4K 4 51

Връзвчера

Тежи над мене,
Оловно сиво-синьото небе..
И самотата,
По-самотна е от вчера..
Вали ме дъжд, ...

poisonivi81

Поезия » Философска

1.3K 1

Ангелът хранител от балкона

MargaritaMartinova

Поезия » Гражданска

1.5K 4 6

18+ Ухаеща на грях, Луна и рози

Разпадам се, когато теб те няма.
Намирам се при всяка наша среща,
разбирайки, че всичко друго е измама,
а ти ме чакаш дива и гореща...
И ето ни в поредно сливане, ...

mislitel

Поезия » Еротична

2.1K 4 9

Чуден свят

Нищо в този свят не е дошло случайно...
Природата е изградила ред определен.
Ако всеки разгадае нейната тайна -
към хармония да бъде устремен.
С всяко ново утро да е благодарен, ...

Vasilena_85

Поезия » Философска

1.1K

Шум шумят морета и балкани

От короната ли да се пазя,
или Мутафчийски да намразя?
Бойко ли? Отдавна е намразен!
От папи гален, но от Бог не пазен.
Всичко е комедия и драма. ...

valiordanov

Поезия

737

Среща с изгрева

Среща мимолетна, спретната със изгрева.
Заветна бе, но вплете се във мислите.
Съпровод на песни птичи и хладна мистика.
Жарки светлини сред локвички-избистряне.
Отнели няколко мигвания, отмина красотата. ...

Georgion

Поезия » Строги форми

1.7K

Свобода

Свободата е тежък подарък. Сурова десница.
Острието на слънчеви тайни за слепи очи.
Онзи връх, който хромите смело отричат
и невидима капка в меда ни, която горчи.
Тя е златната риба, от всеки горещо желана ...

Мирослава.1

Поезия » Друга

1.1K 2

Ключ

Помислих си, че този ключ е хвърлен
в най-тъмните човешки дълбини
и аз умирам в стихове прегърната
с венец в косите - хиляди вини.
Не, няма да ги върна в чекмеджето ...

КрасимираЧакърова

Поезия

1.2K 8 9

Пандемия или Агония

Днес времето не е това
което преди месец беше...
по зли сме, дори на себе си...
сме врагове... щом Светът си,
сами унищожаваме!? ...

aap

Поезия

805

Мълчание

Мълчанието, казват, било злато,
ала от него никога нищо не получих.
Дадох им го в шепи, разделих го
по братски с усмивка,
(понякога цяла, понякога половинчата), ...

Nevium

Поезия » Философска, Свободен стих

993 1 2

Копнеж по време на пандемия

Забравѝ за смеха на морето
и вземѝ си багажа! Алоха!
Телефонът звъни, но заето!
Аз ще пия! Нали съм пройдоха!
Ще се крия в горите зелени ...

thedac

Поезия » Любовна

2.2K 7 14

Април

С целувката си будиш пустата земя.
Докосваш с длан гальовно всяко малко цвете.
Под пръстите ти цъфват първите цветя,
събудени от сън под снеговете.
Април от цветен дъжд, ...

LuluSana

Поезия » Друга

971

Муха

Една муха във пролетното пладне
стремително във стаята влетя.
На слънцето и тя се радва жадно,
затрепкала със звънките крилца.
Избрал е някой да е насекὸмо ...

Lilia_Anna

Поезия » Друга

909 1 3

Хоопонопоно

(По книгата на Джо Витале и д-р Хю Лен „Абсолютна неограниченост“)
Обичам те и всичко ти прощавам
и моля те и ти да ми простиш! –
това е в мен звучащата октава
и моят искрен, тихо шепнат, стих. ...

Ramadan1995

Поезия » Философска, Строги форми

1.1K 1 4

Ноктюрно за обречени

Порутените колони на слепия ми замък
дишат, кървят и помнят душата ти,
обладана от архидемони, обгорени ветрове
и призрачни целувки.
От бучиниш са изтъкани косите ми ...

Marielli_De_Sing

Поезия » Свободен стих, Друга

1.1K 2

Молитва

Ще отида за хляб,
само толкова мога.
Ще ми стигне за дълго,
гладът е насъщен.
Чувам звук на камбани ...

пилигрим

Поезия » Философска

887 1

Да пазим България

"Аз, хан Аспарух, обявявам тази земя
за държава на Българите и нека тези,
които идват след нас я обичат и пазят!
6 8 1 г о д и н а"
Поклон на теб, Ювиги Хане Аспарух, ...

Rimoza

Поезия » Друга

1.7K

Под всичко това се събужда пролетта

Под изгнилата шума на листата
извират спомни и шуртят води.
Под коравата почва на земята
събуждат се сияйни пролетни мисли.
Под непрогледния взор на мъглата ...

kleopatrasv

Поезия » Пейзажна

1.7K

Одумвам клюкарите пред целия свят!

Хората, злословящи зад гърба ни -
раними същества с космическо его,
но със сърце - колкото на колибри...
Одумват ни някои - за нашите грешки,
други - за правотата ни, за делата ни, ...

gurhito

Поезия

751 1

Телефонна любов (Несподелена)

Телефонът ми звънна
и обади се тя,
в мен по нея безмълвно
луд копнеж закрещя.
Но по работа само ...

Svetozar

Поезия » Любовна

1.9K

Молекула разстояние до ваксината!?

Искам да умра от COVID-19 , а не от житейската "слепота",
едното е поне по-модерно, а другото е от тъпотия...грехота!
Докато живея затворен е предимство,смисъла се търси тук,
започнах да "разлиствам"запечатаното в мен, ей тъй напук!?
Рекох си,това всичко не е без причина трябва ни равносметка, ...

mterezios

Поезия

716

Стихове и поезия от съвременни български автори

Мисли преди отплаване...2

Без дъх

Живота в Океаните...

Лунен хляб за звездните сърпове

Из " Дневникът на Арти " - част Втора, 5

Дрипа

Моята вселена

В тези дни...

От счупени ребра си...

Равносметка

Надеждата? За тях тя аплодира...

Бойно поле за душата ми

Кислороден недостиг

18+ Гръдта ми пари

Глас от отвъдното

Вяра за всеки

Стъклена прегръдка

Син сън

Пакостливо поднесена стръв

Връзвчера

Ангелът хранител от балкона

18+ Ухаеща на грях, Луна и рози

Чуден свят

Шум шумят морета и балкани

Среща с изгрева

Свобода

Ключ

Пандемия или Агония

Мълчание

Копнеж по време на пандемия

Април

Муха

Хоопонопоно

Ноктюрно за обречени

Молитва

Да пазим България

Под всичко това се събужда пролетта

Одумвам клюкарите пред целия свят!

Телефонна любов (Несподелена)

Молекула разстояние до ваксината!?

Опашка