Стихове и поезия от съвременни български автори
Слънчева усмивка
събуди мрака от непрогледна тъмнина
и слънчева усмивка на лицето
грейна с небесно лунна светлина.
Поглеждам дръзко към небето. ...
Усещане за Буря...
Край брегове коварни и скалисти
безброй стихии яростно вилняха
и аз живях: на тези поривисти
и ураганни ветрове с размаха... ...
Идеали 5
Забравихте ли за мечти, идеали,
за духовното и за високи цели!?
Бъдете оптимисти, бъдете смели!
Нека да имаме висок морал, ...
„Да бъдеш или не? Туй е въпросът“ — Шекспир
или не —
ето въпроса,
че
„нов световен ред“ и зло — ...
Поетична трилогия ''Мътни дни'': Карантинен зов
Сърцата ни изпълнени със злоба,
душата ни - със пъстра самота,
вече плащаме си поредната глоба
за нашата проклета суета . ...
И стичат се сълзи от моите очи...
Казваш, че ме обичаш,
но всичко е лъжи,
небето носи дъжд,
а морето вълни. ...
По-силна от смъртта
превръщат се в стена,
ограждаща те от жестокостта,
анестизирани от Бог
са болките на мъчениците, ...
Алергия
и вятър лицето ми с длани зарива.
Предълга прелюдия. Чувство на страх.
В проточени жици – столунни курсиви.
Проглеждат дърветата. Аз ослепях. ...
Горният Рафт
из тези редици на библиотеката пуста.
Търсейки книжки с златни корици,
или изваяни красиво и шарени такива.
И там си седя на високо сама, ...
Спомен
спомен детските години
как играехме безкрай
с приятели от махалата.
Помня всички по имена, ...
Неизживяно
безкраен бе нейния път,
отронена не от облак,
а от нежна лицева плът.
Пусната бавно и грешно, ...
Ти
глътката въздух в бездушния свят.
Моят пазител, мойта съдба,
блян, спокойствие в тоя ад.
Нежна милувка, ...
Сезони
сенки на морни жътвари,
дъх на зелено и песен на сойка,
капки роса в горски дъбрави.
Сънувам хляба с биле омайно, ...
Дай ми
да направя
от тялото ти хляб
от ръцете ти дом
от очите ти огън ...
Горски панаир
днес е ден за веселба.
На един висок баир
има горски панаир.
Навсякъде, по храстчета и клони, ...
Последен леден ден
и да те превърне в залезна висулка
със северните ми коси, прозрачни,
се сбогувай,
защото няма друго за запомняне ...
Ще превали...И ще ми мине...
косата стигна ми до кръста,
но знам ли докога ще се
измерва паметта по ръста.
Докато ми кроят каскет, ...
11 май-празникът на буквите
гали нашето зрение и слух.
Държавата ни бе превзета,
но не сломиха българския дух.
И които обичат своята родина, ...
Назад
как всичко пропада,
и все се отделят,
а еднакви остават...
Религии, отбори, ...
Среща в Пролетта...
Утро... Пролет... Пее птица...
Бавно се развиделява...
Къдрокоса хубавица
южни ветрове събрала – ...
Цицерон
се решихме с Мича,
купихме си папагал,
за да ни развлича.
Кръстихме го Цицерон, ...
Залезите умират съвсем сами
една отронена мисъл за теб политва.
Хвърля над земята хиляди искри,
вдишала неизречена още молитва.
А щом напои се от горещите сълзи, ...