Стихове и поезия от съвременни български автори
Сбогуване...
разбрах, че си моето сърце.
Че дори и само за един миг,
дори само за един миг да е…
В този миг ние сме щастливи, ...
Но знам, че Го разсмивам - по човешки...
горчивото пиянство на компаса -
и пътищата вени са - туптят
и хуква лудост - с песенна нагласа.
Какво ще стане с моят собствен свят? ...
Птичият хор
гласчета долитат подобно на звън.
Как славей и сойка припяват свенливо
притихнали слушат животните вън.
Припев: ...
Вяра в любовта
Мислите ми не мечтаят за твоята премяна,
мислите ми не играят вече на твоята поляна.
Tвоите слънчеви лъчи не искат на моите очи да се усмихнат,
моите очи не желаят с твоя поглед в топла прегръдка да се преплитат. ...
Песен
малка къща. Двор с лозница.
Свети призрачно луната!...
Шета дивна хубавица!...
Имаш радост споделена, ...
Негодувание
бутащи се в социалните опашки,
нахалници без право,
преритващи за делничните дажби...
Расистка съм, заради даденият им обяд, ...
Срещу течението
тежест голяма, даже товар.
Гребеш срещу течението силно,
но нещата са пак на кантар.
Със сетни сили греблата, ...
Път
превръщаща се в прах.
Живял бе милиард лета
сред смелост и сред страх,
че някой ден ще полети ...
Живот
тласка животът ни в различни страни.
Вървиме по изгорелите въглища,
без да усещаме, че ще.... ни боли.
И все се лутаме без цел и посока ...
Пожар (спирам да пия)
Но имам студено челó!
С червено перде пред очите
си сипвам във чашата - сто!
Но нещо - ужасно ми липсва - ...
Феерия на фаталистични фрески
ако не изтичат от теб
и песните тъмни са,
ако не са произлезли
от свещеното ти енергийно ...
Совите не са това, което са!
Не вярвам в забранените любови.
В откраднатото време със лъжи
и дяволите всъщност, че са сови.
За теб не ми останаха сълзѝ. ...
Късно е
Така, че истината да изплува
дори от всяко изречение.
Но аз отдавна съм потънала.
И този дъжд ...
Пак питам
прелитат само жерави и пеперуди.
Очите ми изтекоха по тях,
когато бяха най-отворени и будни.
Пресъхнаха, признавам със тих глас ...
Тайната на брака
и знам душата си добра.
А във семейната каручка
съдбата с тебе ни събра.
И таз каручка се търкаля ...
Не е напразно!
а краката ти
от огъня изгарят...
Не спирай!
Дори и на цяло да изгориш, ...
Ще бъдеш мое божество в безкрая
ще взема аз за дивен образец -
за да прогоня хищната тъга,
разрязваща душата с лош резец.
Резеца ще смени красив венец ...
Инсомния
и тихичко в душата ми ще свири,
прозрения в божествена инсомния
ръцете щом повеждат към потира.
На глътката, напукана от вечности, ...
Животът ми оттук-оттам ll
от много малък го разбрах.
За първо място аз все тичам,
за по-назад, изпитвам срам!
Аз с всичко свое се гордея, ...
Зима
Нямаше сняг нито мраз из града
Нямаше преспи, ни бели пътеки
Нямаше помен от тежка мъгла
Никаква зима, и пролет не беше ...
Времето бърза
и времето бърза...
Помниш ли всички?!
Снимки - спомени,
оградени в рамка... ...
В тишината
далеч от разпри, спорове, лъжи.
А в мислите си с божия подклада,
ще моля да сме малко по-добри.
Ще спра да се доказвам. Няма смисъл. ...
Последната песен на съвестта
раздират гърдите,
нощ или ден,
все гладни стоите.
В окопи приклещени, ...
Гергьовден
в стаята скромна върху стената,
не просто легенда, а истинска вяра,
вяра, която струи от душата.
Яхнал уверено коня си бял ...
Някъде отвъд - някога завинаги
гибелта е навсякъде,
мракът е тук и сега.
Разбеснялата се пролет на тялото ми
не е достатъчна дори за утеха. ...
Наранено завръщане...
Лунен прилив я увлича в земетръсното надолу...
където всеки миг е някакво очакване...
изтръгнало корените на всичко, в което вярвам...
а устните ми са поемали много смъртни заряди... ...