5 031 резултата
Въздишката бяла скриваш във шала,
миглите топят снежинки,
северен вятър теб те довяла,
снежна кралица, красива и бяла.
С длани горещи от пламък на свещи, ...
  1205 
Всеки ден е гаден. Умира
в делничните вечери.
Аромат на цветя. Ухания
в невзрачните подлези.
А пътищата все са същите. И прах ...
  811 
Страшно е... Страшно е... мрачно небето навън, страшно е... чуваш вятърен звън, страшно е... да не виждаш луната и звездите нощес, страшно е... изгубени са те сред мъглата сива! Страшно е... да се луташ в черният мрак, страшно е... да се чува само кучешки лай. Страшно е... да усещаш трепетите на дър ...
  1226 
Студени ръце - пречупени криле,
птицата бяла спира да лети,
гарванът черен грозно цвърчи,
а брезата гола все така самотно седи!
Счупена на две е душата на твореца, ...
  878 
Вече е есен.
Листата танцуват -
във валс и танго
те стъпки редуват.
Полюшват се плавно - ...
  1876 
Старата липа
Старата липа
разсъблече своите клони,
със своята голота
птиците от там прогони. ...
  750 
>>> Разпусна луната
>>> сребристи коси.
>>> Под тях се поклащат
>>> и бавно проблясват
>>> вълни - ...
  901  16 
Бяла тишина, сутрешна мъгла,
събудила в цветовете тъга,
вечер тъма, любовна красота,
сутрешна мъгла, родена от тъма.
Сутрешният хлад, слънчевият глад, ...
  934 
И М П У Л С
Есента си влуди килимарските страсти
с юлски импулс в ноемврийска въздишка.
Измори се от палави резки контрасти,
но сложи в килима най-златните нишки. ...
  752  17 
Хей там, на припек, под скалите
и малко над Олу-дере,
по хълмовете, на открито
расте си нашто каберне.
Моми го по роса обират ...
  875  15 
Идва тихо тя и настанява се трайно в нашите сърца...
докосва ни със своята нежност
и приютява ни под своите мечтателни платна...
В деня мрачен и сърдит
ние сме нейните най-обични слънца.. ...
  1155 
Листопад, листопад -
малък приказен парад!
Покоряваш ми сърцето
и събуждаш в мен детето.
Дете, играещо на воля ...
  811 
Където ангелът спи
над небето бди
Където се ронят сълзи
и капят мечти
Където скърбят души ...
  766 
Уморено по залез рисуват
със крилете си птиците късни.
Тежък пурпур в очите им плува -
сякаш зряла лоза - ще се пръсне.
Просветлява косите си ясенът, ...
  959  15 
Веднъж ли на брега ти , до скалата,
седяла съм унесена в мечти,
веднъж ли в плен на красотата
гледала съм как твойта шир блести...
Ту метне се вълна и ревне в пяна ...
  811 
Вятър силен зафуча
и огъна клони млади,
понесе облаци от прах
над къщи и ливади.
Изведнъж притъмня. ...
  725 
Една прашинка се надигна
от парещия пясък и ме погали,
една звезда падна уморена в моите крака
и ми разказа приказка за вечността,
въздухът засвири в моите уши, ...
  590 
Небето
Небето прилича на късче хартия,
където художник рисува със четка,
ту бяло, ту синьо, ту сребърно сиво -
вълшебства се крият в магичната гледка. ...
  963 
>>>> Oт шепите на вятъра,
>>>> изваяни от млечно ехо
>>>> от мъгли,
>>>> сред злато и бакър,
>>>> се стеле шепотът ...
  749  19 
Последният щурец
изплака,
светулката
фенерчето си изгаси.
Луната се зави ...
  834 
Остана пролетта назад
и лятото горещо тръгва вече,
коси полюшва златни есента
и тъй красива е, омайна и богата.
Да дойде зимата е рано, тя не чува, ...
  982 
Пристига тя – със стъпки уморени,
нарамила товар от плодове.
В нозете й – тревички осланени,
в косите й – мъгли и ветрове.
Отрекли всички минали сезони, ...
  1032  23 
Сезони
Опитвам се да разбера защо е тъжна есента,
дали заради падащите жълто-червени листа,
които напомнят за една невъзможна мечта,
или защото залязва бавно лятото сега, ...
  730 
РАНЕНАТА СКАЛА
Като самотна птица, кацнала на брега,
от векове стаила шума на вълните,
във загадъчно безмълвие вие снага,
събрала на бури и хали ековете. ...
  606 
Последен залез
Та какво остана за накрая?
Последен танц, последна цигара...
Дали дори сили за това ще имам?
Последен изгрев поне ще видя. ...
  1104 
Хруска под обувките ми есента,
свила се на топло под листата.
В клоните шуми ветрец -
бърза да ги спусне на земята.
Намалявам бързата си крачка - и ...
  1105  15 
Оранжево е някак си около мене
и е пълно с топла доброта.
В сърцето ми тупти унесен
духът смирен на есента.
Тя пристъпва леко и напевно, ...
  1422 
Съзира погледът ми гола поляна,
но не с трева - а с боклуци постлана.
Cамотно дърво сред нея стърчи -
старо, изгнило - няма шумка дори...
Tук-там само бодил се мярка - ...
  556 
ОКТОМВРИ
(из "Месеците" 2004 г.)
Октомври. Вълнен е денят.
Под шумата – блестяща мушама,
полицията още търси спомени ...
  748 
Вълк вие във нощта,
луна свети над света,
сянка пада на земята,
бухал буха в гората,
звезди блестят в небето, ...
  556 
Сладко ухаят липите –
бодрост и свежест се носят навред.
Нежно потрепват звездите
с поглед любовен и ласкав привет.
Приказно ярко в небето ...
  2158 
Б У Р Я
(посвещавам на моя приятел Русин)
Първата капка дъжд се откъсна с писък.
Падна с гръм. Падна с мълния.
Объркан, вятърът стенеше на пресекулки ...
  1213  36 
КРАЯТ НА ДЕНЯ
Денят разпори нощницата лятна на Небето.
Последна светлина поиска да открадне.
Но бе ранен от Нощ със Нож в корема
безпощадно. Премигна, падна и умря... ...
  729 
Красиви лебеди
сенките хвърлят
над нашите сърца,
а водата от лилии
цъфти и ухае като нощта. ...
  1150 
Луната - зелено око на лисица,
се втренчи в ръждивата есен,
а крясъкът остър, на нощната птица,
мъглата повика, унесен.
И там, дето бяха през лятото розите, ...
  1163  14 
Есенно е в моето сърце.
Есенно небето причернява.
Есенни листа навред летят.
Есенна гората пожълтява.
Есенният листопад във мен ...
  887  19 
Когато слънцето се скри,
хлад земята пак покри,
тънка, копринена мъглата
бавно, тихо закри стъклата.
Навън студено, сиво, ...
  831 
Хижа край гората
със стройните ели
и пътечката позната
сред росните треви.
Канят ме припряно ...
  786 
Природата плаче за топлото лято,
небето отронва безбройни сълзи.
Премяна златиста облича гората,
мъгла над полетата ширни пълзи.
... ...
  1039 
ЕСЕННО
Застудява.
Небето от запад се ежи.
Окото му черно обхожда
ръждивите сънни гори. ...
  764 
Предложения
: ??:??