4 975 резултата
В розовия здрач
последните лъчи се стичат.
И морето - в нежно розово
шумоли и се разлива.
До нас и в нас се случва чудо. ...
  1093 
Побеляло момче, имаш подарък!
Няма измама!
Посред нощ. Под елхата.
Навръх Рождество.
Цветна обвивка разгъваш, ...
  841 
Изтръгната от писъка на времето,
танцува боса с вятъра студен
молитва, потопена в светлото
на тих копнеж, предоблачно смутен.
Затоплила посоките му северни, ...
  740 
Утро
По нощница разхожда се Зората,
във всяко кътче бърза да надзърне!...
Намусена, Нощта по стъпалата
изнизва се придърпвайки вратата... ...
  1344  41 
Красиво е морето, озарено от слънчеви лъчи,
които заедно с вълните докосват пясъка.
Дори и бурно и обсипано с мъгли,
морето е красиво, разбиващо се даже във скали.
- Защо, море, когато съм до теб, ...
  718 
Проклятие
Мракът идва със своя зъл полъх
и тъмнина пристъпя плахо в нощта,
но студеният, сух кърваво-есенен вятър
тъй смразяващо сковава вещта. ...
  601 
Пирин
Пътеката се губи сред скалите,
а после свива в гъстия лещак,
дочувам радостния жужел на пчелите
и влюбения славей пее пак. ...
  6233 
Ухание на сънища
долавя всеки ритъм на сърцето!
Ухание на приказка и нощ, полуизмислена,
му подарява само гъста утринна мъгла.
Ухание пристъпва тихо, ...
  616 
Сезон на листа
на жълти морета,
на дъжд и на вятър,
на скука,
на минали спомени, ...
  835  10 
Есен
Парещи лъчи на юг политат
като птиците, поели дълъг път.
В небето сребърен венец грижливо сплитат,
отиват си, а хората не ще ги спрат. ...
  740 
С това тихо, есенно утро
обвито в белите си пелени,
ще посрещна с радост слънцето,
и ще се усмихна, даже през сълзи.
С длани вятърни клоните ще погаля. ...
  1010  15 
Малко кътче от рая,
сгушено край брега,
разлива вълшебство
от чара на цветя.
Рози, лалета, ружи, ...
  624 
В моя град...
Сутрин слънцето изгрява,
още в ранни зори
и събужда хората тъдява
със своите прелестни лъчи. ...
  1121 
Зима е. Навън вали.
Пада първият сняг,
къщи, дървета, гори
ще покрие той пак.
Падат белите снежинки, ...
  892 
Слънцето усмихнато поглежда
над морето, плахо
във водата се оглежда,
гларус със крила помаха.
Улиците оживяват ...
  779 
Подухва вятър
и развява косите ми.
Усещам аромата
на прекрасния живот.
Чета си книгата, ...
  1060 
Снощи
излязох на
терасата
да изпуша
цигара набързо, ...
  846 
Есента потропа на вратата
с наметало от пастелни цветове,
устните й грееха в позлата,
във косите й дъхтяха ветрове.
Тихо влезе. В малката ми стая ...
  569 
Нежен ураган от мед и огън,
целувка между Слънце и Луна,
разпъната на кръст от самота,
за миг възкръсва - цвете на страстта.
Палмите политат като птици ...
  1398 
Шепнеш тихо тез слова лъжливи,
шепнеш, през полъха на рози диви,
шепнеш, ала нищо тьй и не изричаш!
В тишина, без думи, навеки ме обричаш!
Кога, ако не сега с прегръдка ти ме поздрави?! ...
  667 
Лунен сърп
звездите
окосява...
Грейва
лъчезарна ...
  1009  27 
Една звезда като сълза
проблясна в миглите на мрака -
премигна изненадано нощта,
луната скри се във клонака.
Небето тихичко запя ...
  685 
(на Ася Толедо)
- Я, разбутай дървата в камината!
- Наметни си дебелия шал и...
изкарай ми каната с виното!
Тури там и каквото Бог дал! ...
  865  19 
Листата втъкаха лъчите от злато.
Душата ми живее в рози,
докато се събуди от пролетния вятър.
Мечтите отплуваха в здрача по реката.
Времето е картина в старинна къща, ...
  809 
Разпусна нощта
свойта дълга коса
и загърна гальовно
небето.
С воал тъмнина ...
  1125  39 
Врящото гърне клокочеше на двора,
дечица покрай него се смееха с очи!
Лицата им пресипнали от днешната умора,
пшеницата попивали по родните земи.
На село беше друго - бе слабо осветено, ...
  555  10 
Запомних те. Безкраен скреж
изсипа по недоуменията ми.
И после без да искам те открих,
усетих доловимо, че си нежност...
Не ме намирай. Толкова е тъмно. ...
  865  21 
Самоуби се вятърът -
там - на брега, на счупеното мостче,
водещо наникъде -
в безкрая...
  575 
>>> На разсъмване е тихо, много тихо...
Дали е толкоз тихо на разсъмване?...
Звездите от умора бавно мигат.
Бледнее им ликът от недоспиване.
Прозявайки се, тръгват да заспиват. ...
  1060  29 
Залезът тих... реката утихва,
със златисти облаци гали вечерта,
отблясъци оглеждат се в реката,
сърцето гледа с кротост света...
Простира мантия пак вечерта, ...
  511 
Есента бавно и полека се сбогува с цветовете
и ни донася тъга, погребваща под листата усмивките ни!
Тихи стъпки по каменните тежки стъпала.
Тихи стъпки, прекрачващи желязната ограда.
Прекрачва ги старица с прошарена коса, ...
  645  10 
Дали небето го боли, когато
светкавицата блесва изведнъж
и грохотът на идващата буря
раздира тишината като нож?!
Дали самотно е, когато вечер ...
  465 
Няма най-важни неща,
само жалост потисната,
за това...
онова...
за целувка пропусната. ...
  480 
Летния кораб котвата вдига,
гирлянди от забави навил на кълбо,
съучастнически фарът закачливо намига,
тела загорели... и флиртове... апропо...
На плажа, в разноцветни редици, ...
  586 
Листата шепнат тихо навън,
а ветреца тяхната история разпилява.
На глух се преструва старият пън -
паметта му пак изневерява.
Кълн поникна от пустинята суха ...
  699 
ДУШЕВНИ ИЗГРЕВИ
Жарко слънце вплитат глухи клони,
облак сънен стели бяла гръд,
стон безлунен вятър тих отрони,
росни сълзи утринни блестят. ...
  827 
Лятото узря.
Със слънчогледи.
С небе и вятър.
Чайки и море.
В очите ти, ...
  750  13 
Събуждам се аз много рано.
И повече не мога да заспя.
Луната как залязва виждам.
Посрещам раждането на деня.
И в този миг е всичко толкоз истинско, ...
  561 
Тъжно и тихо... плачат малките капчици дъжд,
как тъжно и тежко... сърцето губи надежда...
дъждът облива... губят се стъпки, нежни следи
и чувства отмива... дъжд... гръм... вали ли вали...
Сърцето от болка, без стон... ранено поглежда, ...
  535 
Детство: Щастливо, много даже
Деца: Бъдещето ще покаже
Приказка: За Вълка и Баба Меца
Певица: Сръбската фурия Цеца
Певец: Като малък слушах Джако ...
  919  13 
Предложения
: ??:??