Стихове и поезия от съвременни български автори
Сибилчо и котката
обичам да я мачкам с нея да се боря.
Храна забравям да и сложа и вода
и ето въпреки това тя сякаш казва ми благодаря.
Любимо ми е да я галя, защото я обичам, ...
Все още
но само студ и самота остави.
С очи, сини, дълбоки,
а след теб пустота и разруха.
Ръцете ти бяха топли, силни, ...
Как мечетата сърдити предпочетоха игрите - 1
сняг ще навали по двора
и се стягаше за сън.
Беше тъй студено вън!
Той до печката стоеше, ...
Новата Земя
и пишех ги по страниците на сърцето.
Държах везните и притеглях
даването и на заем взето
Разчитах знаци, предсказания, ...
Белези
И добро и лошо на едно са в мен събрани
във вехти листи - окъсани, надраскани, одрани
в редове от стихове с думи все подбрани,
човек дори щастлив, помни старите си рани!
Три соц-тристишия
плаче умиращ затворник в кочината на свинете
и само студената луна му съчувствува!
Неподвижно виси българската икономика-кранта
като гилотина над неинициативните глави и умове... ...
Обикновен живот
И съ́лзите от радост са солени,
от сладост любовта горчи,
на самотата свободата най тежи,
животът никога не пита ...
Един
>
> (неизвестен)
Приятели,
довереници, ...
Любовна мрежа
дано се вместя в кратък стих!
Но днес мащабите са други...
Воюват съпрузи със съпруги!
И все пак, сънувам ли това, ...
Равносметка
със миналото няма за какво да споря.
Мечти не ми останаха за бъдещето -
оклюмали са вехти на простора.
Едничко ми остана, ти, мое ...
Обич с аромат на липа
за да орони пожълтелите пера.
Врабчетата цвърчат разочаровано.
Очите си закриват
със крила. ...
Различното дръвче
което раснеше широколистно.
Незнаен вид..., различен..., интересен...
То... мода си е... Леко, задкулисно,
да се появиш внезапно..., интересен... ...
Отиваше си лятото
Беше ли влюбен в мен?
Отиваше си нашето лято,
но ти ми беше всичко свято.
Морето ухаеше на есен. ...
Карай ме да я обичам
Да я задържам на небцето
докато се топи шоколадово,
с цитрусов привкус
и намек за канелен послевкус. ...
Закърпвам старите си рани с вяра
че целият съм мрежа от провали
и чувството да бъдеш чужд, и сам
пробожда мисълта ми без да жали.
За всяка грешка моя или не ...