41 801 резултата
В мен сезоните често се сливат
и приличам на шарена къща.
Идва някой, а друг си отива,
но след време отново се връща.
Есента днес ми роши косата, ...
  173 
Някога съм само сянка...
Като тази късна вечер.
Нямам лист и химикалка
и не ми се пише вече.
Всичко мое го разказах ...
  102 
Какво направихте с мен?
Подарихте ми щастлива слънчева сутрин в този ден.
За това,че съм щастлива на вас благодаря!
Искам и тези редове на вас да подаря.
Никога няма да забравя тези слънчеви сутрини поредни! ...
  211 
в памет на поета Андрей Андреев
От изгревните прегръдки на деня
до залезно смирените хоризонти:
стъпките ни топли ще променят
пътеката към духовните сезони. ...
  257 
Така и беше и не беше…
За пръв път за заслуга, от Профсъюза
бях наградена с воаяж в чужбина.
Но неочаквано около мене се завърза
и завист, с лицемерието комбина!… ...
  299  14 
Душата ми е в агония,
каква е тази ирония?
Твърде много време те потъпквах,
ама май себе си обърках.
Защо ли любовта си чак сега приех ...
  156 
СТАНИМИР
Те са двамата в кухнята. Нищо не чувам от тука...
Мама бързо доведе в дома ни опасния мъж.
Не вещае това ни добро, ни за някой сполука,
но и аз не застанах с отпор срещу нея веднъж. ...
  326  21 
Понякога от липси ми е тъмно
и скитат се в ефира персеиди*.
Очаквам зад прозореца да съмне
поне за малко само да те видя.
В градината на мъртвите цикади ...
  171 
Това тяло все някога ще ме изостави.
Справедливо е,
спокойна съм пред старостта на тленното.
Мисълта ми само една е – как ще те докосвам тогава?
Ще бъдат неспособни ръцете ми да те достигнат. ...
  160 
Оредяват старците по пейкитe,
лицата им се местят
на таблото с некролозите.
Захвърлени ръждясват лейките,
градините пустеят ...
  120 
Аз съм Христос, Аллах или Буда,
Богът еврейски и гроба,
тихата скръб над майката луда
в Църква или Синагога.
Кръвта на Голан съм и Газа, ...
  162 
Годините се нижат...
Една след друга,
като мъниста на връвчица
Със тях сезоните,
закономерно следват... ...
  128 
Сияе топъл есенният ден,
Балканът пъстри халища разстила,
жребченце е ожребила кобила,
току до бор – от буря повален.
Не се страхува никак тя от мен, ...
  165 
Днес, очаквано, ще е страхотен ден!
Сънувам ли? Май героиня съм от приказка!
С целувка нежна ме събуди джентълмен,
с букет цветя, ама напълно истински!
Дали не е сгрешил, та да ме буди? ...
  269  14 
Имам свое място под небето,
знам си вече своята цена,
отдавна в мен отиде си детето,
което вярваше на всьо и вся.
Не че добротата ми е чужда, ...
  245 
... по здрач така е – всички котета са сиви...
Надежда Ангелова
По здрач така е – всички котета са сиви,
но важно е душата вътре да е пъстра.
Тя ще извади бързо цветните моливи ...
  194 
Мило мое море, ти
съвсем безралично към
всяка съдба
аз някога дойдох при теб
със мечти ...
  177 
Таралежите заспаха
в кош от есенни листа,
а бодливата им стряха
ги предпазва от света.
Като тях дали ще може ...
  183  12 
Бабо, къде си?
Надявам се, добре си.
Дано чуваш гласа ми,
и да идваш често в съня ми.
Да ми припомняш в тъжните дни ...
  135 
И днес ще ти напиша аз писмо,
поредното... така ще е докрая.
Без марка ще е то и без клеймо,
с адрес до Бога. Някъде във Рая.
Ще сложа детелинка за късмет ...
  274  14 
С теб се срещахме средата на времето
и мигът в своя блясък превърна се в ден.
Полетяхме с римите и прие ни небето,
танцуват душите ни несвършващ рефрен.
На времето спряло, потопихме се в пулса ...
  443  16 
Всеки път когато съм до вас!
Много съм щастлива аз.
Отново днес се смях.
И отново заредена с положителни емоции бях!
Искам да знаете, че сте моето емоционално зареждане, ...
  207 
Моята няма китара без звуци
реди тихичко нота след нота,
струните ѝ докосват юмруци
и по нея ми свири животът.
Тя е малка, архивен модел, ...
  168 
ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА
XXX. ОТВЪД “Hate”-a
I.
Когато безвъзвратно се реши
все някой неуморно да те “hate”-ва ...
  272 
Жадувах на фона на цветната пролет
да бъдеш ти заедно с мен
Да крачим, държейки се с теб да ръцете,
загледани двама напред…
Природата тихичко, бавно да гасне, ...
  206 
И родил се човекът преди хиляди века,
от болка или радост проплакал, така не разбрал,
но светът окрилен изведнъж засиял -
нов живот в безкрайността му се влял!
И тръгнали оттогава мъжът и жената ...
  226 
Накъде ме водиш,мой обичан век?
Звезднозабързан в простора,
ураганноарогантен циклоп,
огнена любов,
светкавичногръмогласен, ...
  158  11 
Светът приличаше на сън...
Хуан--Рамон Хименес
Заключи ли луната светлата си същност
и заживявам в нейната мечта.
Очаквам с трепет поредния й цикъл. ...
  242  15 
Като резен жълта диня
е луната тази нощ,
а тъгата ми е синя
и прилича на въпрос.
Колко време ще е нужно ...
  174 
Опашката пред него е безкрайна,
миглите му слепват. И тежат.
Хората пред нея – все досадници,
едни и същи. Гледат я. Мълчат.
Той стиска в шепата си две банкноти, ...
  154 
Обиколих милиони светове -
(безсмъртна съм и ми е позволено),
но виждах само вятър да снове
в застинала пустиня от безвремие.
Разхождах се из странни градове - ...
  345  10 
*
Помня пътеката. Сивата степ,
там Луната заспива.
Помня и моста. Нощ като креп.
Виждам звезда да застива.
Помня и храма. Горд в пустошта. ...
  141 
ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА
XXVII. Дали ще има Рождество???
Исусе, не се раждай днес
в модерното хилядолетие,
сред този неправдив прогрес ...
  399 
***
Какво, че с черна роза
е закичен делникът
и безпризорно куче
дебне хората?!
Дъгата, птиците, смехът ...
  186 
/или за силата и гордият дух на българката/
Дори и днес.. след толкова години
прославяме на Куна храбростта.
Красивата кралица, властелинка,
добрувала във царски времена. ...
  412  14 
ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА
XXVI. Аз бях ли?
Аз бях ли лудият хлапак,
играещ в дъбовата шума,
недоразбрал животът как ...
  196  12 
Под бледия, изнемощял светлик
на есента щурците звучно свирят,
дори да им остава само миг
се радват на живота и не спират.
Не се страхуват даже да вали ...
  189 
Помня дългите и топли дни при баба,
с мирис на кафе и топъл кекс,
помня как ме посрещаше от двора
и как ме гледаше с вечен благослов.
Лесно се не забравя любимата отмора, ...
  285 
Пак вдишвам ненаситно мириса на дим,
горчиво-сладък. Трезва, а пияна.
Ноември гушва ме и просто си мълчим,
в деня ми – само шепичка останал.
Той грее, смее се и пее, като луд, ...
  203 
Пъстра, лекокрила пеперуда
пърха в утрото на есента...
Влиза есента ми, по принуда,
ала лятно е и палаво в душа.
Възраст зряла (няма драма), ...
  243 
Предложения
: ??:??