20 547 резултата
Дълъг път до никъде, безкраен
птдавна съм аз оставил.
Път, завинаги покварен.
Път един, искам да бях забравил.
Зло пълзи между нас, ...
  540 
~ за съблазняването
Изззвивам своето тяло - нажежено стъкло
Моята хищна природа - като любимо седло
ззза състезателка опитна, свеж(а)
коне много сама оседлала и провала познаваща ...
  612 
Ще се плисна, като вълнá в скалите на ежедневието.
Гола, във пръстта - ще засея костилката.
Ще ям от житото, ще пия от виното.
Ще пея песен от дъното на морето.
Рибите ще играят хоро, а течението – мъртво ...
  700 
...
Развий си къщурката, охлювче плахо,
не бива да те е страх.
Зелено и охра как ще дочакаш,
щом нямаш по пътя кураж.
Мини под дъгата, дъждът е целебен ...
  407 
На изток се развиделява,
на Запад още черно е, уви.
А в източната ни държава,
денят настъпва, птичи хор тръби.
Но тук в завода не се чува, ...
  982 
Старостта премина
бавно край мен.
Баба и дядо
ръцете си хванали.
Товарът житейски ...
  744 
Вечер без Спомените...
Вечер... А необичайно
тихо ми е във Душата -
Спомените някак тайно
ги отмъкна Необята... ...
  255 
Понякога небето е мираж.
Напукани са устните на здрача.
От птиците се уча на кураж
и как да пея, щом ми се доплаче.
Събират синьо за едно крило, ...
  720  11  29 
Защо когато имам най-голяма нужда,
няма никого около мен?
Защо когато болката е най-голяма,
самотата ме обгръща с пълна сила?
Откак се помня, вярвах в любовта ...
  1039 
И аз там ще ида
някой Божи ден -
като Клеопатра при Изида,
уви, ще дойде мрак студен...
И аз вървя по този път, ...
  284 
Животът ми е низ от избори
и всички до един погрешни.
Вода ли пих от кални извори
или не палих дълги свещи,
но нямам време за летене, ...
  999  13 
Приседнах край пътя и трънен венец,
така на шега си направих.
Край мен и най-святият не е светец,
жена съм и грешна. Забравих!
Не знам от Лилит ли греха наследих, ...
  752  10  15 
22.09.2017.
(експромт)
Сиви облаци надвисли –
всеки миг ще завали...
Тъжно бродят, тъжни мисли, ...
  434 
Защо разпваш душата ми
и в нея златни гвоздеи вбиваш?
Знаеш ли, как мигове възпяти
в спомени слънчеви преливат?
Знаеш ли,че плачат кристали ...
  1851  15  28 
Екзистенциално № 6
Светът ни е побъркан –
върти се пощурял,
далѝ е пак „накъркан”,
илѝ – не изтрезнял!?... ...
  421 
Далеч от суета и шум
аз вървя по своя друм.
От залеза съм озарен,
приключва този ден.
Звезди, луна ме греят, ...
  385 
Малко вяра,
малка надежда,
малко очакване,
малка гара...
Малка истина, ...
  489  17 
Сън.
Кратък сън.
Забрава.
Мълчание.
Убита вяра. ...
  703 
Оброчището
Закътано във Пустотáта
наглеждано от ветрове,
аз знам Оброчище в гората --
опазено от векове.... ...
  1019 
Бавно издишам предвечния злак ...
пропил от недрата мисловното семе
и чист кислород, без тежкият прах,
който не дава живот, а търси да вземе!
Как да рисувам чрез мисъл денят - ...
  504 
Дали аз бързах
или времето пак изоставаше?
Нима не научих урокът суров?!
Не успях да се радвам
на моментите счупени. ...
  726 
Дали от липсата и глупостта се разболяхме
или умората закри ни с абсурден параван,
че всяка грешка и забежка си простихме?
Дали в движението крачките с надежда
флиртуват с утрешния ясен хоризонт ...
  1079 
Камино де Сантяго*
Понеже всеки път е поклонение
със свой мотив във всеки пилигрим
да търси за душата си спасение,
то Пътят е: копнеж необясним... ...
  332 
Не бързай, приятелю! Спри!
Тя, лодката, още в проект е.
Дъските сурови са, виж!
Лодкарят пък с друго зает е!
Попей си сега от сърце. ...
  585 
Прикрих се зад поредната мълва,
Която се прокрадна някъде в двора,
Че пак съм почнал да мълча,
Защото нямам вече с кого да споря.
Мълва е само, знайте го това, ...
  526 
Безсъници... 2
(лиричен коктейл)
1.
О, не в градинката на село,
а в жилищния ми панел – ...
  238 
Жената!...
На всички Жени, които съм обичал...
С Любов!...
С едно страхотно настроение
нощта обгръща ме гальовна ...
  339 
Какъв живот? То е намигване.
Една, изпълнена с надежди, залъгалка.
Подреждам хаоса и търся мигове.
Щастливите ми са, ужасно малко...
Tова сърце поиска да умре. ...
  744 
Да полети копнее неспокойната ми душа
към свободата, закотвена там сред звездите,
насред необятната вселенска шир
да сбъдне своя блян и мечтите.
Далеч от дребните, бедни душици ...
  1091 
И слънцето показа гръб
На хоризонта изсветля
Пробуди се денят без скръб
За миналото на нощта.
В лозята всичко оживя ...
  558 
Човек неспокоен в легло от стремежи
се носи към края из нежни мъгли.
И жалък глъч от безцелни брътвежи
съпровожда болезнено кратките дни.
Живот неспокоен протяга ръце- ...
  1161 
На метър съм и вятър от земята,
по-дребна съм от зрънце, незначима.
Два метра съм, щом стъпя на ината,
рогата съм достатъчно, за трима.
Като проклета кукувича прежда, ...
  1198  10  15 
На гости съм на Третата планета,
и по-далеч не искам да летя.
Избягвам междузвездните морета
и Ярката, Всевиждаща Звезда.
Че тя, дори в съня ми не изгрява, ...
  834  13 
Какво ако
животът е просто пауза
между несъществуването ?
Какво ако
имаме два живота ...
  1023 
Пораснахме, не сме малки деца,
да вървим искахме само нагоре,
изменяха се вечно нашите сърца,
за бъдещите планове говорим.
Детски сърца, силни детски сърца, ...
  587 
Пърхаше пеперудата –
бяха крилцата й като платна.
Първо я взех за цвете в градината.
С крайчеца на окото си зърнах пулса й –
береше душа. Миг преди да оплоди ...
  425 
Презрението е тиха мълчаливост.
То е зефир-нежен, който отминава.
След него летен аромат остава
в душата, надарена с милост.
То не търси жадно отмъщение. ...
  859  10  23 
Как живеем в царството на вещите?
Единствено само ний си знаем как!
Изречем ли думи - от горещите
за срещи започваме да си мечтаем пак!
Обичаме ли да се залъгваме със страстите? ...
  595 
Вдъхновено от песента
" Ъгълна същност" на Б. Беров
Ти в ъгълната същност на нещата
притиснал си човешкия закон.
Зачеркнал си от таблицата щатна ...
  872  17 
Прилича ми на ерес този шум
от камък, дръзнал да рани Небето.
Вдълбал е клетва в синия му ум,
подкупил е на вятъра сърцето.
Изровил е високата скалá, ...
  1654  12  23 
Предложения
: ??:??