Стихове и поезия от съвременни български автори
Капчица роса
се ражда капчица роса.
Да я достигна?! Мога, но не бива!
В росата няма да пълзя
назад-назад, като Калина, ...
Едва когато...
и хвръкнем над живота тихо,
тогава може да прозрем Лъжата –
и да сме начисто.
Когато стръвен летен полъх ...
Откровение на депутат за увеличената му заплата
затуй още ще ги увеличим,
а че почти няма за бездомните -
за тях няма още да спестим.
Кой ти гледа, че те гладуват - ...
Орисия
късметлия
три орисници
над мен мълвят
все хубави неща ...
Игривото перо (+ 18) от Литатру
Перото ми игриво,
все малко си е диво.
Въобще не му се пее,
а скърца и лудее... ...
Укротителката на безкрая
отива си с последното нощно листо,
с розовите очи на утрото.
Не е достатъчно да се събудя,
за да повярвам във безкрая. ...
Невариант
впрочем между ад и рай,
лотарията е естествен хостинг -
талончета изтъркани безкрай!
Критичен поглед през матрицата, ...
Морето
прегърна ме и ме покани,
когато залезът притихне
да плувам с риби и рапани.
Ръцете му – прозрачна пяна – ...
Над безкрая
времето недрата до
над безкрая му
Една цигулка свири Бах
Ти можеш мълком да отвориш
отдавна забравеният спомен
на нежен шепот и целувки.
И онзи дъжд приятно чукаш ...
Средства - Огън
Износва ме – като огнище.
И в мислите ѝ слагам прът.
Не би могла да ме разнищи.
Да, топля зиме общото ни “Аз”. ...
Цвете
В градина със бодли,
отрасна чудно цвете.
Сред злоба и сплетни,
запази си сърцето. ...
Игра на тела
Стотици съдби се прибират,
но в своите счупени дни,
дали и звезди протестират?
От вятъра птичи лових, ...
По следите на една изгубена Любов
а то все не идва и не идва ...?
Писах ти го късо, и несръчно, и го пуснах да лети с треперещи ръце – гълъбче,
изплашена от себе си – чужда сред чужди, несигурна, че ще го отвориш,
сигурна само в разстоянието, далече, далече..., ...
Отговор в съня
целуват облаците устните на залеза...
Ти Есен идваща, върни ми младостта!
Опианен от ароматите в полето
Денят от тук излиза, ...
Бунтът на гривните
бяло мънисто с криле.
Две сърца вплетени
по пътеки сплетени сиджимки…
Наблюдават августовски ...
Откровение
наистина страхотна.
Но дори не зная как
да не съм самотна...
Ранено сърце, ...
Самотно
Самотно, насред полето стоеше изправено и гордо.
Слънцето блестеше над него.
На цялото поле нямаше друга сянка освен неговата.
Всички можеха да се приютът под сянката му, ...
Край басейна
опитвахме коктейли край басейна.
Тя си разказваше за всичко – Как, уви!
Останала до днеска несемейна!
А, аз пък бях – типичният ерген ...