20 322 резултата
Той почти не ми се усмихваше
и не зная дали беше тъжен.
Не разбрах дали някой му липсва,
или някому с нещо бе длъжен...
Беше тих и самотен по избор, ...
  201 
Как да стигнеш до "хвърчащите" хора
"Как да откриеш хвърчащите хора, ако нямаш криле за мечтите си"
Ивайло Диманов
Как да стигнеш до "хвърчащите" хора,
ако нямаш мечти като техните, ...
  232 
Мила, как да те видя желая,
по бузите да не текат сълзи!
Много болка има, иде края,
ще вехнат кокичета и рози!
От живота тъжен съм огорчен, ...
  749 
В тайна вплетен ден,
умислен е светът.
С море от мисли в мен
търся смисъла отвъд.
Безтегловност, тих копнеж- ...
  320  10 
ПРОКЛЯТИЕТО
(Не завършена поема от Борис Златев Георгиев)
Живял бе нявга един момък,
На слaвен род бил той потомък
И имал той гъст буен мустак, ...
  301 
Фарс
Излишни са сълзите след смъртта!
Излишно е и даже опелото!
Човек си тръгва сам към вечността
оставил тук и злото, и доброто! ...
  167 
Отвън тишина,
а в очите имам бури,
в сърцето камък
и в стомаха пеперуди.
Настъпи време ...
  139 
ПОЧТИ ИНФАРКТ
Само̀, забутано селце.
Дори на картата го няма.
И път без изход и без цел.
Три псета лаят покрай дама. ...
  348 
Зад маската... се крие друга маска...
Зад нея също и това си е парад...
Без тях? Недей човека стряска!
И той не знае отговора, брат...
Отдавна е загубил ориентация, ...
  183 
ПОСЛЕДНИТЕ СТЪПКИ КЪМ ЗАЛЕЗА
Колко много мъже са осъмвали с тебе пияни?
Но безкрайните нощи на страст и на бурен кипеж
издимяха в небето и над покрива сприхави врани
чоплят мраморен свод над застинал и мрачен строеж. ...
  162 
Приспах разголените мисли,
привидно ласкавия ден,
а самотата се замисли
за фалша от деня роден.
Пречупи залезът небето ...
  172 
Добрите хора - ах, къде ги има?
На сто са двама-трима.
Надежда имаме, то се разбира,
обаче, как ни се сервира?
Все за герои-анти ний четем ...
  397 
И как сама да разбера,
каква ли сила все ме тласка,
да съм и лоша, и добра,
камшичен удар, плаха ласка.
В сто заклинания орисала, ...
  248 
Разпръсква зората божурени краски
в небе от сатенен сапфир бистроросен.
Дарява нощта, безразсъдно прекрасна,
вълшебство, което блаженство ни носи.
Във утрин такава и аз съм родена, ...
  236 
Сред ръфащи крилете остри камъни,
в измамно огледалния покой,
научих се на имане и нямане.
И колко лъже думичката "свой".
Сред тровещо душата дребнотемие, ...
  475 
ЧЕРНО И БЯЛО
Знам, че хълмът притихнал е само пореден портал,
но къде ли ще хлътна, когато през него премина?
Може би там, където накрая светът би успял
да живее в любов, без раздор и касетъчни мини. ...
  252  10 
СИЛУЕТ В ЛИСТОПАДА
Есента е стара къща –
с мирис на червен тамян.
Нечий призрак там се връща –
от униние пиян, ...
  131 
Безумието много ми отива!
Наивна - казват, влюбена глупачка.
В спокойствие сърцето да заспива.
Да казват, няма да са му спирачка.
Различна съм и много ми отива, ...
  459 
Отскоро се гневя на две клишета,
и обземат ме низки страсти.
Първо, че само силните имат късмет,
и второ – нямало пълно щастие.
В коя точно част се намирам, ...
  183 
Отдавна в хорската пустиня
аз бродя твърдо в нощ и ден.
И времето така отмина...
На чувствата предсмъртен тлен
затопля още в мрачината ...
  210 
Пробуждах се и силна, и сломена,
и с весели, и с вехнещи очи.
Заспивах и щастлива, и ранена,
но винаги с нестихващи мечти.
Обичах и сърдечно, и привидно, ...
  149 
Трагедиите – малките – големите,
те си вървят – говорят по човека,
но сянката му как ще я отнемете?
Душата му? От нея е по-лека.
И следва той на слънчицето друмите, ...
  239 
До сетния си дъх ще съм учуден,
изобщо как дотука оцелях.
На Господ ли угоден съм и нужен,
или на дявола, че сбирал съм му грях?
Типично по човешки съм неверник, ...
  195  10 
Хора, хич да не ви пука!
Живеем още и сме тука!
Далече сме от край летален.
Прост живот, тъй идеален.
Да, имаме си своите грешки ...
  369 
Започвам да изпадам в откровения.
Понякога нарочно - да се скрия
от хората, които чуват немия,
а глухи са за този, дето вие...
Човекът, уж на Господ е подобие, ...
  188 
Повечето хора са толкова щастливи, колкото са решили да бъдат.
Ейбрахам Линкълн
Няма рецепта за щастие, то не трябва да е цел.
То е награда и да я спечелиш трябва да си смел.
Не може да бъде пропътувано, притежавано и носено, ...
  226 
Простете за това, което съм..
Да се прощава е божествено,
но дали сме Богове??!
Днес не ми се иска
да съм аз добра. ...
  224 
Мълча пред истеричния си гняв.
Зад зъбите си стискам стари истини.
По-стари от разглезения свят,
във който всичко някак е безсмислено.
И хората изгубиха човешкото. ...
  209 
Краят е толкова близко, днес или утре,
ненадейно, или нещо различно, добре!
Да го приема спокойно се уча, опитвам,
всяка утрин ликувам, а вечер притихвам.
Всеки край е ново начало, зная път към простора ...
  216 
Научѝ ме в тъмнината да светя,
без в чужд живот да се меся.
Блàга дума да кажа – без да лаская.
Обективна да съм – да се старая.
Чужди рани с мехлем да превързвам. ...
  335 
Каква е тази моя птичата душа?
Магия носи – скрита и от мене,
дори плътта да падне на колѐне,
с бял стих и две-три ноти я теша.
Объркана изглежда, плаха пред съда, ...
  183 
Загубих се - никакъв знак,
в дълбока, усойна дъбрава...
Непозната за Другата бях,
неподвластна на логика здрава.
Щом от себе си бягам сега ...
  210 
На Прошки простете! Нека сълзите ни са чисти - от обич, от радост, от умиление, от удовлетворение!
*****
Бистра капка сълза в ресниците спряла.
Дълъг път от сърцето до света извървяла.
Тиха, плаха, несигурна ще се откъсне, ...
  262 
БЕЛИ СТЪПКИ В ДУШАТА
Да си простим е време, май –
и, ако може – да забравим.
В товар ли залчета корави
ще мъкнем до самия край? ...
  323 
ТЯ, ГОРДОСТТА
„прошка искам, прошка давам”...
Тя, гордостта,
е лош съветник
и пречка да се примирим ...
  496 
В деня на прошката ви представям
Мед и кръговрат
Не искам да слушам,
да споря
за всяка глупост, ...
  225 
Всички принцеси от кули
в приказки тъжни живеят.
Те са измислени, чу ли?
В този живот не умеят
истини да различават, ...
  582  21 
ПРИТЧА БЕЗ ПРИЧИНА
Угасна ми свещицата в тъмата,
а нямах ни запалка, ни кибрит.
Не зная как осъмнах пред вратата
на Ада, нейде в храсталака скрит. ...
  192 
Какво да ти разкажа, за
моита тиха самота?
Далечен спомен със гръм
В душата долетя.
Самотна, залези изпращам ...
  234 
Денят е обещание от Господ,
но с вяра, ако носим я навеки.
Надеждите не зреят от въпроси,
със чувствa обяснени от поета.
Сънят е приспивател на живота, ...
  165 
Предложения
: ??:??