20 544 резултата
През прозорците грее,
а тази тъмна стая
бива превземана от спомените,
когато усещахме, че сме покорили света.
Бяхме неопитни, ...
а тази тъмна стая
бива превземана от спомените,
когато усещахме, че сме покорили света.
Бяхме неопитни, ...
452
1
Слънцето изгрява, но аз се взирам в тъмнината.
Плувам в плитката река, но потъвам в дълбината.
Тук съм на земята, живея, но все едно ме няма в играта.
Все сред хора, но се чувствам сякаш съм сама в гората.
Плувам в плитката река, но потъвам в дълбината.
Тук съм на земята, живея, но все едно ме няма в играта.
Все сред хора, но се чувствам сякаш съм сама в гората.
382
2
1
Тези мисли в главата ми, черни,
безпощадни и с образ на смърт,
се оказаха спътници верни
неспособни пред нищо да спрат.
И когато ги хвърля със сила ...
безпощадни и с образ на смърт,
се оказаха спътници верни
неспособни пред нищо да спрат.
И когато ги хвърля със сила ...
1161
5
2
Изживей любовта и не питай!
Знай, връвта на живота е къса!
През деня мълчаливо опитай
всяка сляпа тегоба да скъсаш!
Направи от сумрака бездарен ...
Знай, връвта на живота е къса!
През деня мълчаливо опитай
всяка сляпа тегоба да скъсаш!
Направи от сумрака бездарен ...
401
3
2
Как си, глупаво мое сърце, след Голямото пиене?
Беше хубаво – пи до забрава и пак така пя,
а сега си припомняш какво е нормалното биене,
как изглежда на светло озъбен от скука света.
Стигна даже дотам да танцуваш и пееш разголено, ...
Беше хубаво – пи до забрава и пак така пя,
а сега си припомняш какво е нормалното биене,
как изглежда на светло озъбен от скука света.
Стигна даже дотам да танцуваш и пееш разголено, ...
830
5
6
Облак тихо зад слънцето слезе,
и промъкна се хлад над тополите.
Пролетта бе променливо есенна,
дива, млада, скандална и гола.
В утрин ранна запяха капчуците. ...
и промъкна се хлад над тополите.
Пролетта бе променливо есенна,
дива, млада, скандална и гола.
В утрин ранна запяха капчуците. ...
1375
8
11
Като Дъбово няма такава –
тъй красива и стройна тинтява.
През април висините лилави
си припяват за минала слава.
Вечен път, на снагата ми мòрна ...
тъй красива и стройна тинтява.
През април висините лилави
си припяват за минала слава.
Вечен път, на снагата ми мòрна ...
507
2
Черни скотове държат
подслон на Черни връх.
Духът човешки, стигнал до върха,
отказват те да подслонят.
Духът човешки извисява се, ...
подслон на Черни връх.
Духът човешки, стигнал до върха,
отказват те да подслонят.
Духът човешки извисява се, ...
653
1
Имам чувството, че не се получи както исках...
815
2
2
И е толкова смислено
да броиш пролетта по сметало от живи лалета,
да наричаш земята, която познаваш, по име.
Да не спориш с човека, защото с имота си крета,
обеднял от това да събира и вечно да има. ...
да броиш пролетта по сметало от живи лалета,
да наричаш земята, която познаваш, по име.
Да не спориш с човека, защото с имота си крета,
обеднял от това да събира и вечно да има. ...
846
7
13
Голата истина трепереше в ъгъла
с дрипава рокля, със мрачно лице.
Навън вилнееше есенен вятър,
засипваше пътеките със есенни листа.
Облаци-дим закриваха Слънцето, ...
с дрипава рокля, със мрачно лице.
Навън вилнееше есенен вятър,
засипваше пътеките със есенни листа.
Облаци-дим закриваха Слънцето, ...
321
Човекът идва на тая земя
с мисия, като прелетна птица,
отлита, дойде ли деня,
оставя по подобие матрица,
Понякога матрицата греши, ...
с мисия, като прелетна птица,
отлита, дойде ли деня,
оставя по подобие матрица,
Понякога матрицата греши, ...
531
Сбогом.
Знаеш, че не нарушавам
обещанията си...
не искам да те нараня,
но имам нужда ...
Знаеш, че не нарушавам
обещанията си...
не искам да те нараня,
но имам нужда ...
693
3
1
Сън, чийто сюжет е скучно
да знаеш и контролираш
и е нужна изненада,
сънят на самата Вселена.
Това е животът, ...
да знаеш и контролираш
и е нужна изненада,
сънят на самата Вселена.
Това е животът, ...
578
2
Ах, дяволите - мътни да те вземат!
Защо си ми притрябвала в живота,
че нямам си достатъчно проблеми,
и тебе да те влача със хомота?!..
Какво, че съм прегърнат и целуван, ...
Защо си ми притрябвала в живота,
че нямам си достатъчно проблеми,
и тебе да те влача със хомота?!..
Какво, че съм прегърнат и целуван, ...
809
7
5
Празник, храм и хора много.
Всички тука са дошли
да влязат и да молят Бога
за себе си и своите души.
Един след друг (според канона) ...
Всички тука са дошли
да влязат и да молят Бога
за себе си и своите души.
Един след друг (според канона) ...
1053
3
4
Посвещавам на МНЧ, niku98, mimka.1, Venecia.1, ro6ka, Петър.1, Чочев 5, Nanio98, ...
Сребреят нашите коси -
поредното сме поколение...
А млади още сме души,
орисани тъй, по рождение. ...
Сребреят нашите коси -
поредното сме поколение...
А млади още сме души,
орисани тъй, по рождение. ...
1153
5
16
Единият, земният, каменлив и осеян с трънаци,
ту безпътен, с изкусителни и лъжовни знаци,
ту гладък и лесен, и лек като пролетен химн,
безусловен, дарен ни в ад и рай да извървим;
Другият, твоята необятна вселена, ...
ту безпътен, с изкусителни и лъжовни знаци,
ту гладък и лесен, и лек като пролетен химн,
безусловен, дарен ни в ад и рай да извървим;
Другият, твоята необятна вселена, ...
533
4
13
От толкова любов по листите,
а всъщност, утопично невъзможна,
поетът измори се и му писна,
да бъде талантлив и да е сложен.
Денят се приближава като дъх, ...
а всъщност, утопично невъзможна,
поетът измори се и му писна,
да бъде талантлив и да е сложен.
Денят се приближава като дъх, ...
607
10
12
Помниш ли,
в един от най-топлите юлски дни,
помниш ли прегръдката плаха,
топлината в дланта,
отразяващите прозорци и нашата тръпка, ...
в един от най-топлите юлски дни,
помниш ли прегръдката плаха,
топлината в дланта,
отразяващите прозорци и нашата тръпка, ...
588
1
Понякога светът ще ти се вижда тесен,
не ще намираш място от тревога.
Понякога ще ти се струва пътят лесен,
понякога ще води той към самотна бърлога.
Трудно ще поемаш дъх, ...
не ще намираш място от тревога.
Понякога ще ти се струва пътят лесен,
понякога ще води той към самотна бърлога.
Трудно ще поемаш дъх, ...
741
1
Няма я вече хладната есен.
Клоните празни белота обгърна.
Пее самотно снежната песен,
че нашето "вчера" не можем да върнем.
Няма днес птици нахални, ...
Клоните празни белота обгърна.
Пее самотно снежната песен,
че нашето "вчера" не можем да върнем.
Няма днес птици нахални, ...
458
На Благовец е благо да се пие,
на Благовец е блага любовта.
На тоя ден по-благи сме и ние
и някак благ изглежда ни света.
Почистваме дворòве и градини, ...
на Благовец е блага любовта.
На тоя ден по-благи сме и ние
и някак благ изглежда ни света.
Почистваме дворòве и градини, ...
529
Ще скъсам на тревогите каиша!
Запращам ги в някой ъгъл чер
и въздух в дробовете си ще вдишам
аз няма да живея в страхове!
Под прашните мостове на живота ...
Запращам ги в някой ъгъл чер
и въздух в дробовете си ще вдишам
аз няма да живея в страхове!
Под прашните мостове на живота ...
790
3
5
Живея в приказка. Но без петнайсет.
Накрая нещо все не и достига.
Пред стълбите ме чака не каляска,
а крантаво магаре. Без талига.
Прозорците на църквата са слепи. ...
Накрая нещо все не и достига.
Пред стълбите ме чака не каляска,
а крантаво магаре. Без талига.
Прозорците на църквата са слепи. ...
686
5
26
Прозорецът на твоето пространство
Което, ти разказва за света, в
Него Ти сериозен с постоянство
Неотклонно носиш си дълга.
Усмивката е твоето влияние ...
Което, ти разказва за света, в
Него Ти сериозен с постоянство
Неотклонно носиш си дълга.
Усмивката е твоето влияние ...
755
2
1
Буквално, ни делеше океан.
И някакви си седем часа разлика.
От моята душа ти дадох грам,
останалите двайсет - ги похарчих...
А иначе дойдох със пълни шепи, ...
И някакви си седем часа разлика.
От моята душа ти дадох грам,
останалите двайсет - ги похарчих...
А иначе дойдох със пълни шепи, ...
586
6
4
На бавни глътки пия тишината,
а тя присяда ми и гърлото дере.
Навън увяхват от тъга цветята
тъй както вехне моето сърце.
В очите ми живеят скорпиони ...
а тя присяда ми и гърлото дере.
Навън увяхват от тъга цветята
тъй както вехне моето сърце.
В очите ми живеят скорпиони ...
561
5
14
Езикът ми със зъбите се бие
и думите остават там,
уж съм сладкодумен,
а една жена накара ме да бъда ням.
Малко ме е срам, ...
и думите остават там,
уж съм сладкодумен,
а една жена накара ме да бъда ням.
Малко ме е срам, ...
365
1
Вървя по лунната пътека,
пред мене лунна планина.
Със хиляди кристали свети,
над мене бледата Луна.
Вървя по лунната пътека ...
пред мене лунна планина.
Със хиляди кристали свети,
над мене бледата Луна.
Вървя по лунната пътека ...
341
Само изглежда внезапно,
а всъщност
започваме да умираме
веднага, след като се родим...
Прието е да наричаме ...
а всъщност
започваме да умираме
веднага, след като се родим...
Прието е да наричаме ...
627
3
Днес е денят в който отпътувам
За последно зървам житни класове,
майки с деца на ръце и птички сладкопойни
Вятърът шуми,но всеки друг мълчи
Какво да кажат? Аз избрах моя път ...
За последно зървам житни класове,
майки с деца на ръце и птички сладкопойни
Вятърът шуми,но всеки друг мълчи
Какво да кажат? Аз избрах моя път ...
870
Странникът странен
все настрани го влечеше,
все по криви пътеки вървеше,
с трънен венец закичен,
за едни кроткият луд, ...
все настрани го влечеше,
все по криви пътеки вървеше,
с трънен венец закичен,
за едни кроткият луд, ...
1063
3
6
Аз, иначе не пия сам изобщо.
(Сега е някак си по изключение).
Луната - напълнява тази нощ,
със вълчия ми нрав. По съвпадение.
Аз, иначе не вия от тъга. ...
(Сега е някак си по изключение).
Луната - напълнява тази нощ,
със вълчия ми нрав. По съвпадение.
Аз, иначе не вия от тъга. ...
417
3
3
Отиде ли си вече любовта?
(Отишла си е сигурно. Далече).
Остави ме със жлъчна суета -
горчива, като его на обречен...
И нека да боли до пълна немощ! ...
(Отишла си е сигурно. Далече).
Остави ме със жлъчна суета -
горчива, като его на обречен...
И нека да боли до пълна немощ! ...
462
2
5
Китарата е мое амплоа и аз я вадя всяка пролет.
С нея сглобявам думите в куплет и разказвам за
вчера, днес и утре.
А припевът, припевът е тишина -
от цъфтежа на мушкато в очите, под старата веранда, ...
С нея сглобявам думите в куплет и разказвам за
вчера, днес и утре.
А припевът, припевът е тишина -
от цъфтежа на мушкато в очите, под старата веранда, ...
691
2
4
Като река,
която сънува морето,
все препускаш натам,
където те тегли сърцето,
припламват звезди ...
която сънува морето,
все препускаш натам,
където те тегли сърцето,
припламват звезди ...
319
6
9
Често в сънищата си танцувам.
С червена рокля като пламък.
А другият е само блян, без образ.
Като нота. Като морзов знак е кратък.
Прелитам хиляди пространства. ...
С червена рокля като пламък.
А другият е само блян, без образ.
Като нота. Като морзов знак е кратък.
Прелитам хиляди пространства. ...
684
4
Оставих частици от душата си по нашите земи.
Къде не бях, и в най-забутаните тъмнини,
и в най-прекрасните места.
Морето ме прегърна,
планините ме приютиха ...
Къде не бях, и в най-забутаните тъмнини,
и в най-прекрасните места.
Морето ме прегърна,
планините ме приютиха ...
433
Долетяха ангели внезапно.
Не, не беше сън, не си измислям.
А сърцето углуша от залпа
на незащитената ми истина.
И внезапно сред кръвта ми бликна ...
Не, не беше сън, не си измислям.
А сърцето углуша от залпа
на незащитената ми истина.
И внезапно сред кръвта ми бликна ...
488
4
13
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
