41 832 резултата
Самотата май ме убива,
но пък защо да съм сред хора,
след като всеки сърцето ми разбива?
Нещо май съм унила,
гледам към душата си гнила ...
  204 
Отдавна съм сама. Не ме е страх.
Пътеките пред мене криволичат.
Душата си насигурно прибрах.
Сега съвсем на себе си приличам.
Поръбих си сърцето с канава ...
  199 
Какво направихте за мен?
Сякаш днес беше като първи ден!
И отново със вас се запознавам!
Отново се сприятелявам.
Все още аз ви опознавам! ...
  322 
Ах, как само скърцат портите на Ада, настръхваш целия от този звук.
Напомня ми по нещо на стара манастирска порта, и ти си знаеш - няма вече връщане назад.
И вътре пак ще бъдеш със старите познати, със тия стари небръснати лица.
Ще пийте сутрин бира, и карти ще играете, защото няма ни единствен безг ...
  158 
Онази нощ, преди да си замина,
изправени пред прага на безкрая,
вечеряхме любов и малко вино
в уюта на една хотелска стая.
Богатството на дните ми бе скрито ...
  281 
Ръка протяга между световете,
превъплъщава думи върху листи
и засияват белите полета
от мисли – вдъхновени и пречистени.
Под синева на споделени чувства, ...
  175 
По челото ми косъм не остана,
а задникът поука не си взе.
Мазоли от ритници вече хвана,
а тъй и не ми каза - Хей, момче,
достатъчно животът те нарита, ...
  314  12 
Във тази измълчана красота
намирам смисълът на битието,
светът е временен, а вечността
е някъде далече над небето.
Не виждам смисъл да не сме добри, ...
  221 
Изморих се, знаеш ли, и то отдавна.
Все не се намирам между другите.
Все скитам, моля се и жадна
след всеки дъжд оставам и на дъното...
Изплаках се, пребродих всички улици ...
  139 
Тя крие косите си в' вятъра див,
усмивката своя в жълт минзухар.
В тревите се скита с поглед свенлив,
с цветни листа пръска есенен чар.
Тя свежо ухае на зряла смокиня, ...
  405  14 
Не за Кръста и Венеца трънен
и за Юда днес ще ви напомням.
За живота искам да ви кажа:
разяждан от пороци и проказа.
Живота,озарен от светлината ...
  149  10 
Вълшебното вретенце си го взе,
орисницата ми. И се пръждоса.
А джинът от бутилката с "Розе",
пиянски смотолеви по въпроса,
че приказките истина били, ...
  295 
Вървя по светлата пътека,
а Слънцето ме гали със лъчи.
Едничка стига на човека -
от всичките една си избери.
По нея тръгвай и полека, ...
  137 
Същите улици, същият град
и ние – все същите, и все пак напълно различни хора.
Вървим под надвисващата есен,
закъсняла есен (майната ѝ).
Заблудена есен – все едно листата ѝ няма да окапят (а нямам търпение!) ...
  155 
дъщеря ми
обикаля света
проговаря езиците му
изучава културите
дете на християнка и мюсюлманин ...
  416 
И ето отново съм щастлива.
Там се чувствам жива.
Как го постигате това не знам?
Всеки път искам да съм там!
Най хубавото време е прекарано с вас! ...
  252 
Ветрецът носи група празни думи –
разхвъляни , съблечени , неподредени ...
А аз ги сещам - като вражески куршуми -
да фабрикуват отговор у мене ...
Луната шепне мисли изстудени ...
  185 
ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА
XXIV. ДИАЛОГ СЪС СЕБЕ СИ
На дните достигнал пределния праг
въпроси напират у мене:
“Къде ли не скита в света ни недраг ...
  256 
Не се научих да броя до десет и
сутрешното си кафе през зъби
да прецеждам, тъй както не се научих
да се кланям на хора, по-големи от дете.
Не ми е нужна и циганката да ми хвърля боб ...
  275 
в памет на Евтим Евтимов
За какво ли беше всичко това?
Нали пяхме и живяхме влюбено
с вярата на доказаните слова
и пихме на живота горчивото вино? ...
  174  11 
Пак се изгубих сред есента
и съм сянка на листи отронени,
натежали от лятна тъга,
на земята покоя открили.
Но още нося лятото в мен ...
  265  10 
Като бесен взорът ми падна
на гроб и куче, превито
от мъка по някой "откраднат",
и свещи слепи сред жито.
Ръка протегнах - да галя, ...
  141 
" Обичай, момиче,обичай! -
нашепваше странният глас. -
Обичай живота себичен,
обичай го с цялата страст.
Посрещай кервана на дните ...
  203  10 
***
И щом Спасителят ни биде разпнат,
какво да кажа, на кого, защо ли?
След мълнията на нощта се страда
и всеки дъх е по ръба на ножа.
След мълнията на нощта просветва ...
  200 
Родилка
Небесните дантели се разплитат
с воали бели – ангелски крила
над планината. Искат да я скрият
от хорските очи като жена, ...
  184 
Дори когато враг подъл подложи ти крак
и дъжд от несбъдване в сърцето гробно вали,
криле ти бели си сътвори от черния мрак,
не се предавай, пак напред продължи.
Дори, когато верен приятел ти забие нож ...
  172 
Тя не е самотна – има десет котки...
Елена Биларева
Имам девет стиха, девет черни котки.
И напук на вас сама си ги отглеждам.
Хич не могат да са предани и кротки... ...
  249 
Лесно е да паднеш, трудно - да летиш,
но в живота се бори с надежда и вяра!
Само по този тежък път ще се спасиш,
прави нещата с разум, с грижа и мяра!
Виж навън възрастен бездомен мъж, ...
  631 
Пере си ризата бяла на реката, с която жънеше и
вършееше през летата. Пере и пее. Пее и пере.
Тя това може-да рисува с песен меандрите на душата.
Вярва,че по криволичещите линии на съдбата
зреят житата. Чака си късото слънце - да я стопли. ...
  289 
Аз все едно не съм от този свят,
но ми харесва в него да живея.
В началото го чувствах непознат,
додето същността му проумея.
По някаква случайност се родих ...
  216 
когато нечий свят се срути
думи, които избягвам да произнасям:
успокой се
стегни се
разбирам те ...
  184 
Ручеят говори с шепот тих,
припомняйки далечната ми обич,
която дълго мислех, че убих -
сред миналото скрих, но не зарових.
Спомени светулки долетяха, ...
  125 
Небето все още си пази нюанса на най- нежното синьо,
все още по прашните пътища лятото носи си свежестта
и звездите нощем гледат с усмивка към морето любимо,
както ти ме поглеждаш и за теб съм мечтаната нощна звезда.
Полята си пазят капките бисерни по тревата с роса, ...
  238 
Обичам вкуса ти Боже,
за бяло, ефирно и пролет.
За трепет, ласка и ложе
в интимен и шеметен полет!
За цялост, хармония, космос ...
  130 
Подам ли ти го във ръцете
и устно почнеш да го сричаш
ще ти разперя ли крилете,
ще те науча ли и да обичаш?
Или пък неговият вкус ...
  225 
Сънувах снощи, че съм капитан
на тази книжна лодка във ръцете ми.
От морска болест погледът пиян
клатушка се. В морето на сърцето ми
измислиците в синьо са капан, ...
  513  11 
Връщам се при тебе село,
както връщам се при мама!
Тук сърцето бие смело
сред поля и хора, в храма -
там свещица палнах първа, ...
  612 
Откакто си отиде Ани,
не мога да напиша нито ред.
Тъга в очите ми се дави,
сърцето - сякаш буца лед.
Говоря си със тебе, мила, ...
  189 
Плъх огризва котешко ребро
мислейки, как ролите се сменят -
Тя в живота му бе демонично зло,
като мишка бягаше от нея,
а и колко негов славен род ...
  176  10 
Да ти обадя, значи, оживях и днес,
и казват мъдрите, че подмладявал стресът.
Дори и свраките ме гледат с интерес,
дрънкулки нося, този блясък им хареса.
Плашилото отдавна си умря от смях, ...
  188 
Предложения
: ??:??