5 031 резултата
Жасминът в своя сън сега цъфти,
долавят само луди аромата
и с болка в ляво сладка и позната,
сред тези луди си щастлив и ти.
И още миг и с нас ще се прости ...
  398  11 
Какво е лятото, всъщност какво е -
финес на синьо Небе в две топли длани,
лазурени мечти в спокойно море
и безбрежност на погледи в мечтания!
Малки съблазни от спонтаностти - ...
  1398 
-7-
Нашият влак е като Дамско Сърце...
Абсолютно,до безкрай Разтегателен...
От всички гари и спирки всички може да побере,
но релевантно,като сърцето,не знаеш в него какво те очаква...? ...
  432 
Лятото подгъна босите си крака,
те меко потъват в мокрия пясък,
там където вълните целуват брега,
шум от криле… чайка… и крясък.
Сънено слънцето от морето изплува ...
  457 
-6-
Не докосвай нежни струни,
не терзай Душата ми,
а ми говори с Онези Прости Думи,
крепили ме в моето израстване. ...
  476 
Сияят белите води –
цъфтят неистово фитопланктони.
Причастница, Земята бди
в придънните си трънени корони.
О, миг нетраен на покой! ...
  353 
Книга 6 Рожен или Резултатът глава 4
Това е отрязък от Времето, който ние Градим и Разграждаме!
Бреговете на Дунава съхнат...
Корабите тотално са спряли!
На 63% Европа се е Задъхала... ...
  469 
Щом слънцето вее златни коси
и пари горещият вятър…
Безоблачно синьо небето блести.
Дошло е мечтаното лято.
Мами морето с лазурната шир ...
  502 
Поседна август дъх да си поеме,
дъждът стогласа песничка поде,
възпява слънчогледовото време,
папуняк шарен литва. Накъде?
Посоката от Бог предначертана, ...
  332 
Всичко е в Мисълта...
Сгъстено и Разстеглено Време...
Колективната Мисъл е Убиващ Стандарт!
Извън Нея стъпили сме на стреме...
Общата Мисъл неспособна е,да създава, ...
  490 
Ти, който жаждата си утоляваш
със бистрата вода помни,
че тези извори са мои
и чистотата им пази
Ти, който въздух дишаш ароматен ...
  459 
Тънко препредена нишчица есен е,
в още зелени корони.
Август от златна кочия понесен е,
сенки на влюбени гони.
Сутрин пред съмване вятърът леден е ...
  392 
Ставащото сутрин слънце огря синьото небе,
през полето минаха коне,
веселите хора готвиха храна,
работата започва в седем сутринта,
камбаната удари точно в осем, ...
  443 
Юли заспива, притваря клепачи,
с лавандулови залези в съня си отлита.
Уморени са дните му - волни ездачи,
нетърпелив дъждът потропва с копита.
Свели поглед, слънчогледите мургави, ...
  477 
Момиче-кокиче,
момиче мъниче,
стоиш си самичко,
пееш си тъжничко.
Ела,ела при мен, ...
  504 
Сред облаци розовопръсти,
с надежда юли се прекръсти,
сълзите си избърса сам
и хукна нейде – свят голям.
А август – конче звездочело, ...
  410 
Гласът на нощ далечен заехтя
и с тъмната си същност се надигна.
А слънцето се спусна от върха -
до хоризонта бляскаво достигна.
А залезът не се подвоуми - ...
  1115  15  34 
На гробищата мрачни, с лед покрити,
мъртви тела, кости гният под земята.
Дебнат сенки, мрачни, страховити,
извива се зловещо, кървава луната.
Прилепи размахват яростно крила, ...
  741 
Щурците пеят свойта лятна песен,
облачета леки плуват в тъмнината.
И слънчоглед в съня си е унесен,
звездите пак се взират във душата.
Повей на вятъра хладен те лъхва, ...
  742 
Когато сърцето ми превръща се в море,
пенливи вълни от него идват на талази.
То връща ми спомените още от дете,
а от небето слънцето жарко пече ли пече.
Ти си в мен мое мило Черно море, ...
  1187 
Седим на плажа с чаша пенливо вино в ръка!
Говорим за любовта, вярата с надежда
и разбива се още една копринена вълна,
утоляващи ласки- парещият пясък на брега!
Нека бутилката пенливо вино да допием ...
  848 
По склона на златния юли
препуска табун от коне.
Те цвилят от радост, не чу ли?
Свободни са, кой ще ги спре!
Нагазват из тучни поляни, ...
  368  18 
Полягат окосените треви,
душата им на мащерка мирише,
а вятърът покорно се преви
без тях е кротък, тъжен и излишен.
Косата съска тихо - не щади ...
  569  13  11 
Сини небеса безкрайни,
слънце с парещи лъчи.
Лято топло и омайно
заблестяло от зори.
Птици литнали в простора, ...
  354 
Луната ниско до речицата пак слиза
и бърза рокля от брокат да съблече.
Уханна нощ е и звездите светят близо,
а на брега сребрист захласва се щурче.
Чия ли обич то изплаква в ракитака? ...
  604  13  24 
"Това си беше моето дърво.
То помнеше най-тъжните ми думи."
Павлина Соколова
В алеята на градската градина
растеше кестен бухнал и висок. ...
  1309  27 
Тънка е нишката
на всяко разбиране,
тънка и фино плете
цветята в душевната
наша градина ...
  862 
Отново там, на безкрайния бряг,
морето поглъща душите напълно.
Скита се самотен пътник пак,
по изгрев, по залез, по тъмно.
Вълни изчезват и се появяват. ...
  469 
Морето синьо ме прегърна със своята вода,
слънцето топли моята душа,
стресът заминава от моята глава,
щом съм стъпил на пясъка, покоят
е прекъснат от вълните бойни, ...
  534 
"...Его вятърът пак трепери по оголените черчевета, изпъкнали като кокалите на някоя бабичка.
И пак се гони с листата и октава по октава тялото му отново и отново се вихри из изтърбушените трупове на старите дървета, докато не се сбогува с небето.
Вишна - ама, че жалка съдба.
Днес си заобиколена от ...
  492 
Ще рисувам тишина, с мирис на цветята.
С шум от плискаща вода, с полет на листата.
Ще рисувам тишина, сутрин със росата
или слънце след дъжда,с капки по тревата.
Ще рисувам тишина, с птички сладкопойни. ...
  638 
На простора съхне риза.
Вятърът във нея влиза
и върти я, и обръща.
Във ръкавите се връща,
ръкомаха и се смее. ...
  638 
Извайвана от приливите морски,
душата на поета чака тук.
С протегнати ръце от клони горски,
загрижена с любов за някой друг.
Мечтите ми ухаеха на лято ...
  1030  12  33 
В стъклата – клони.
Сънуват сън корони.
Дървета плуват
в щурмуващ щорм от щори.
Скърбят скорци. Защо ли?...
  418 
Разкажи ми, моряче, за морето отвъд,
дето погледът мой не достига.
Разкажи за вълните и тяхната гръд,
на която луната заспива.
Разкажи ми, моряче, за бреговете отвъд, ...
  1026  11  11 
Горчивата реалност ме помита.
Разочарование след разочарование
просто душата ми връхлита.
Щастието някак си изгубва смисъл,
щом несигурност, болка, шок ...
  510 
Юлско чакано утро, ти отново дойде,
родено от целувката страстна
на небето с пенливото Черното море.
Бавно пристъпваш с ризата лятна
по стръмния бряг, сред треви и цветя. ...
  426  11 
Когато миризмата на росата
се слее със пътника
и ведно паднат от листото,
тогава започва пътят
да се движи заедно с теб. ...
  432 
„Доскуча ми, ще тръгвам!“ – рече малкият Юни
и разроши нехайно своя слънчев перчем.
„Ти си, Юли, на ход, с твойте пясъчни дюни,
знойни вечери, танци , сладолед на корем.“
Отпраши нанякъде, без назад да погледне, ...
  365  12 
Мое ведро и слънчево лято
в бутилка от теб си събирам
две - три шепи от топлия пясък,
тих полъх на морето от бриза.
Няколко миди, морски звездички, ...
  457  15 
Предложения
: ??:??