Стихове и поезия от съвременни български автори
Акварел
намира си водата тишина
замръзнал порив за живот
охлажда питието на деня
бълбукащата лятна синева ...
Уроците на Любовта
тъй както и без думи тя дошла е,
затръшната поредната врата,
на болката ни пътища проправя.
Там няма радост. Няма светлина. ...
Недей се затваряй ти в граници тесни
послушно дете не бъдѝ.
Недей да угаждаш
на всеки, на всички,
недей да ...
Искаме просперитет!
но има смисъл животът наш.
Не се стремим към слава,
а да живеем като в САЩ.
Нека родината се възроди, ...
Нейде...
„Разделяй и владей!“, е
мерзост на злодей...
Притаено
Като смърт ще е дълга нощта.
Черни шалове мята над земята студена.
Отвисоко се хили кръгла жълта луна,
като прилив прииждат ...
Остави ми поне вярата
и надежди, илюзии -
предпочитам аз ножа,
забит точно и бързо.
Може всичко да свърши ...
Завръщане
напуска своя китен бряг
и вятъра платната ѝ раздува -
превръща я в сигнално-ярък флаг...
Една илюзия със лекота разлисти ...
Татко, какво си ми донесъл?
пустини знойни, джунгли, блата.
Богатство събирах в душата си клета,
за да мога с обич на Вас да го дам.
Не зная какво със него ще купим. ...
Лъжата
че показах ти маска поредна.
Сред море от фалшиви лица,
ти със блясък в очи ме погледна.
Не повярвах на чудото аз. ...
Есен
топлият цвят на узрелите кестени,
които са покрили уморената от лято земя с кафяво килимче.
Липсва ми преходът
топло - студено, ...
Старчески неволи
Аз ще съм
по обувки…
Ти ще си
по сандали... ...
Среднощен блус
потайна. Опиянени и
нежни докосвания в
нощта – бавно догаря
уханна свещта. Звучи ...
Отпечатък
и ще е сън дори, че съм те виждала.
Но някъде на скрито, в умората на бръчките,
следата твоя дълго ще намирам.
Защото ти се случи неочаквано щастливо, ...
Отиват дните
Вървят си дните безвъзвратно...
Отнесени като листа.
А аз оставам многократно,
едва спасен над Пропастта!... ...
Върбите плачели само наяве
с коси от дъжд и капчици сребро.
Сънувах най-кошмарния си сън.
Сънувах, че животът е наистина
и аз съм в него за безчетен път, ...
Прераждане
Срещал бях те и преди.
Настоящето е само спомен.
Отново ще се видим в следващият, може би...
Този миг е вечност, опият е тази страст. Аз и ти, цветове различни. ...
И може би завинаги
виждам те -
преди завоя
от мене да те скрие,
надвиквайки шума на влака, ...
Ромфеята моя превърна се в буря
Бе сигурна моята смърт...
Войниците имаха
черни доспехи
от странен, ...
Нека
аз съм ти и ти си аз.
Вечното зове ни в безкрайността,
близо сме, нали? Топло е, нали?
Две сърца в едно са слети, ...
Езикът казва
ред от репертоара на Бог,
разделят ни мигове, запетаи и точки,
между нас - вечност
и един въжен мост, ...