Стихове и поезия от съвременни български автори
Дишай
със аромата на първо кафе.
Невинна... Недокосната... Непринудена...
Вдишвам те жадно, като удавник в море.
Вдишвам те девствена, ...
Бяла истина
по тъжните ми и самотни тишини?
Защо душата ми загива залезно,
сред всичките залостени врати?
Защо минутите не спират болката ...
Характеристика
потъващи в сервиза на Живота!!!
Достатъчно е там да ни очукат,
да ни "погалят" с едрата шкурка,
два слоя кит, малко боя, ...
Клада от чувства
силните, красивите, горещите!
Те запалват в полумрака свещите
и се стапят в пламъка на устните!
Сливат се телата и душите ни... ...
Новата вселена
В нашата вселена чудесна.
Заради тебе измислих всичко различно.
Няма слова! Има само прегръдки!
Няма тъмнина, само греят звездите. ...
Нека бъде лято
с януари трудно е да се сравнява..
И моля се на Господ.
Макар да отричам съществуването му -
една надежда ми е той! ...
Искам да си върна света
Какво ли му се случи?
Няма "живинка" във мен.
А заради какво, така и не научих.
Някаква безцветна пепел е посипана навред. ...
Луна
Летя през пустиня.
Пясъци, лунни поля,
тишина...
И живота проклинам. ...
Случка в парка
Самотна хубава жена на пейката седи.
А мене нещо ме човърка – иди седни и ти!
Към пейката пристъпих плахо. Свободно ли е? - Да.
Погледна ме, след туй посочи ми мястото с ръка. ...
Просяк пред ЦУМ
превил гърбината на две,
един живот във дреха стара
наум без сълзи си реве.
И този просяк в късна доба ...
За Пена и Цена от незнайно село.....
Сèднали на прага две баби разговарят.
Едната - диалектна,а другата - "перфектна".
На теми разнообразни - да мине време празно,
със имена народни и малко подобни... ...
Творение на любовта... Икона
ще ослепея в страшно затъмнение.
И за сърце, душа и ум остава
най-тежкото страдание - мъчение.
И затова очите ми не спират ...
И двамата допускахме грешки...
допускахме грешки...
Разминавахме се
все на инат...
Все си доказвахме ...
Автор или читател
е въпросът реторичен.
Ако пишеш с "Ох!" и "Ах!",
леко предизвикваш смях!
Може да започнеш с "Мамата..." – ...
Облачен спор
облаци навъсиха челата, в спор....
зашушукаха си, вятърът с гората
и замлъкна веселият птичи хор.
Затаи дъхът си, цялата Природа - ...
Ти си моята звезда
пътя осветяваш ми във мрака,
бъркам те понякога със друга светлина,
но бързо те намирам пак по топлината.
Ти си моята звезда на небосклона, ...
В родния край всичко най-най беше... и е...
беше... и е...
Най-красива
беше планината
и най-сини ...
Неделя
Но не съм решила още как:
дали да си прережа някоя вена
или да се отровя с хап.
Или пък може би да се удавя, ...
От виното на любовта пияни
От виното и „любовта” пияна,
една мадама палава, засмяна,
върху пилона кършеше бедра…
Не зная Дяволът ли ни събра, ...