Стихове и поезия от съвременни български автори
Орлово гнездо
По-високо от всяка земна мисъл,
по-далече от всичко на света.
Там, където гнездят орлите,
където не може да стигне куршум, ...
В самотата – самотни...
в добротата – добри,
в лошотията – лоши,
във тъгата – сами.
Ето спуска се мрака, ...
Докосване
Не вярвам аз на думите написани.
Премного скъпо взеха да ми костват.
Единствено – на сбъднатите истини и то –
от теб когато ме докоснат. ...
Бял
в миг на самота с вода от спомени измива се.
Пресича бурното море със своите бели крайници
и милва нея с белите ръце, докато водата за секунда изпарява се.
С бяла мисъл на белязания влак качва се и поклаща се ...
Колко си хубава, моме!
отнесена от вятъра щур,
лазеща, падаща, но спасяваща.
Като огън-амур,
опожаряваща клада. ...
Пред Трибунала на Честта
пред Трибунала на Честта,
когато ме попитат:
- Как е името ти?
Ще отговоря: - Нямам име. ...
Неведоми са пътищата Божи
Любовно-уникален план...
И няма разум, който да оспори
маршрут от Господ начертан...
и няма учен, вещер или фея ...
Съждение
а аз от вълнение сричам!
Каквото го може красива жена,
невкусил безбожно отрича!
Мислители нека поклащат глави – ...
Клетвено
ще помня, рожбо, твоето лице,
с усмивката в очите ти щастливи
и пламъчето, що във тях расте.
Ще чувам и смехът ти като вятър, ...
Лаѝк
сред поетите големи,
тихичко да се внедря и аз,
без много да ми дреме!
Какво ли толкова да мисля.... ...
Другар ,господин, приятел
Преди на всички казвахме "другарю".
Сега сме "господин и госпожа",
но съществува и понятие,що сгрява -
към някого да се обръщаш "по-така"... ...
Мома
на висок чардак да се усмихна и озърна,
за да бъда с китка зад ухо и елек – атлаз,
като най-лична мома със сребърен чапраз.
Ще си сложа аз премяна от дантели и сукман, ...
Отговор
в пределна яснота живея.
Любов от никого не прося,
да заблуждавам също не умея.
Ако поиска някой, нека ме попита ...
Приказка за Златното дете
се родило Златното дете.
С чудна дарба и с душа богата -
то общувало дори с цветята...
- Здрасти! Как си, хубаво Лаленце? ...
Пролетни вечери
В дълбок сън ли е потънала твоята мисъл,
или буден се разхождаш по пътеката на уханието
в пролетните вечери на нашата младост...
Помниш ли бадемовия цвят, бялата акация, ...
Loud places
трудно се забравям,
някой ми рисува слънце
по краката.
Червената кутия се усмихва ...
Аз ги пращам
Луната, когато се закръгля?
Подканящо изваяни и пищни,
лишават ли те от спокойни сънища?
Нощта люлее ли те, шепнеща със нежност, ...
Човекът и душата
заплата днес е взел,
след тежък труд и пот
към вкъщи е поел.
На кръстопътя спира, ...
Превръщане
за кой ли път се скитам аз объркан.
Нито спирт, нито мехлеми, или бинт,
лекуват раната, която сам човъркам.
И знам, собственоръчно издълбах ...