Стихове и поезия от съвременни български автори
Художникът
С простота дъждът изми очите ти
и душата ти вече е чиста.
Друг по нея ще рисува мечтите си
и ще пие от твоята истина!... ...
"Продължение" на първата ми книга
Надеждите добиха плът.
Амбициите ни не спряха,
напротив, имаха свой път!
Световното бе в Доменика, ...
Гари
непознати без търпение стърчат,
не смея да погледна към греха си,
а в ушите ми вълни бучат.
Притварям леко аз очи, ...
Корупция в България
ще те уредя.
Че на корупцията тук е рай*
и на държавата ще навредя.
Важното е под масата безспир ...
Една любов не може да те лъже
В очите ще те гледа с обожание.
Ще е открита в минало и бъдеще.
И ще отрича всяко притежание.
Ще бъде чиста, ясна, без мъглявини. ...
Не я оставяй никога така
спечелил си и няма нужда
да даваш свойта топлина,
защото няма да е вече чужда.
Ще чуеш някой ден врата, ...
Под Луната е Слънцето
в синева отворена
как ме погали.
Човекът беше си редовен, значи...
човекът беше си редовен, значи.
На приказка във кръчмата ще седне,
а нощем и жена си ще закачи,
дърва за огрев ще стъкмù навреме, ...
Ангел - спасител
Чувствах се сама тогава,
после открих, сама не съм била.
Не вярвах в приятелството.
Изглеждаше в нищо и никого. ...
Художнико
със полусенките на дните.
Не се свениш, не се преструваш...
Не виждат никого очите,
когато сам си пред платното – ...
The eternal human story 🇬🇧
one you’ve heard a thousand times
of loss and pain and glory,
of a myriad of heinous crimes.
All the mythology of ages past. ...
Закъсняла наздравица
си спомням за баба – легенда от мен невидяна.
За нея разказваше татко. Гласът като песен
посял е в сърцето ми гордост със звън на камбана.
Запомнил я строга, но смела жена, куражлия, ...
Пътуване
понесла се в шеметен бяг,
раздира вълните, плющят знамената,
във поход към пристан и бряг.
Понякога тътнеща буря я блъска ...
Надеждата
твари с прокажена плът,
и техните черни туловища
безкрайно растат и растат.
Надеждата ражда чудовища, ...