20 538 резултата
Аз цял живот сънувах, че летя
в небе – опожарено и раздрано
от ежби, грях, раздори, суета.
И дирех щастие неизживяно.
Със вас коняче никога не пих. ...
  1123  14  19 
Твърдиш, че нощта е противна...
твърдиш, че луната е зло...
за тебе денят е светиня...
а слънцето – властния Бог...
Нощта е обаче загадка... ...
  297 
На Времето по циферблата,
зареяна в пространството стрелка;
нанобрънка от вселенското зачатие,
с едничка привилегия – душа.
Докрай навита е пружината витална. ...
  1596  13 
Чувства
Показвам чувствата си всеки ден,
не ги крия, раздавам ги, те са част от мен!
Бушуват, разпокъсват ме, а съм обикновен,
понякога скромен и много директен. ...
  349 
Аз видях в очите ти надежда,
когато чудото се случи в онзи миг.
Челото щом видях те да навеждаш,
скривайки със длани своя лик.
Наместо да извърна се с досада, ...
  978 
Ти си моя радост и тегоба;
ти си зной във мене, но и моя лед;
ти си ми царица, ти си роба;
ти си ми лимона, но и моя мед;
ти си ми крилата, но и впряга; ...
  304 
АГНÈЦ родѝ СЕ
и светът спасѝ се, и
ЛЮБОВ светѝ СЕ!
  299 
Блещукат елхички красиви...
и сипе се бавничко сняг...
наоколо хора не виждам...
а само омраза и страх...
  421 
Под сянката на светло и искрящото,
неволно крия се и лицето си с коси покривам.
Наивно мъча се да си намеря мястото,
докато светът голям очаква ме,
места невиждани по него да откривам. ...
  765 
Има поети които родени са
за да напишат поема една.
После потъват в дълбоко забвение
Нямат значение талант, красота.
Други са скучни като теорема ...
  383 
Декември полека се свлече.
Снегът ни удари. Сега.
Дебелата дреха облече,
нашарена с бяло жена.
Снежинките капят и питат. ...
  602 
Десетки години се борих...
с войските на Вечния град...
но въпреки всичко загубих...
последния тягостен рат...
Захвърлих корона и скиптър... ...
  580 
...И понеже не зная докога и къде ще откарам,
всяка Коледа светла я посрещам с детински възторг.
Тоя ден Рождество е, но празнувам го сякаш под пара,
без да вярвам във Господ... Ала с мене е винаги Бог.
И понеже живея и дишам на сто оборота ...
  462 
Не е страшно да забият нож
в гърба ти.
Рана е.
Боли.
Но оздравява. ...
  1053 
Човек пропилява късмета си.
Увлечеш ли се, губиш себе си.
Трябва да слушаш вътрешното си аз,
а не да бъдеш запленен от коварната власт.
Трябва да знаеш кога да спреш ...
  858 
От пръстчето кръв ти течеше...
но плачеше ти с часове...
оплакваше своите болки...
ридаеше цял един ден...
Към мен се обърна сърдито: ...
  424 
Топлина
В чакалнята на гарата е топло
и зимата се кани да си тръгва.
Край печката, над кофата с брикети,
позастарял човек се е пригърбил ...
  430 
Стъпките ми ще заглъхнат.
Ще пресъхне споменът
като река обжарена от слънце.
Ще отминат празници и всекидневия
и огънят на жаравата ще гасне. ...
  433 
Чети ми на глас само първия ред.
Ще премрежа очи и ще слушам.
Пасквилът е чуден, с красив словоред,
вулгарно финалът се случва.
Павета се хвърлят по чужда глава – ...
  388 
Вечер пия с Боговете
Наливат ми от техните вина
Да мога, да забравя страховете
Повели ме към бездната сама.
Блажено ме поглеждат в очите ...
  2056 
Да седнеш край ниската маса на село
сред птичи хор от гласове,
пред хляба и солта на дните.
Да споделиш с близките си залък:
благословен от мисъл и от дело. ...
  826  15  36 
Студ в душите и сълзи в очите.
Две сирачета сиротни и мечти
на прах разбити, останали самотни.
Подлецът кръвен това ни причини
и теб за винаги от нас отдалечи! ...
  525 
Още тичам нагоре по стълбите,
и със радост живея във времето,
настървено си вдишвам минутите,
без да охкам, опънала стремето.
Още вярвам във вятърни мелници, ...
  909  30 
Човек ли бе или кукла?
Марионетка? Проститутка?
На конци невидими ли играеше
докато в тишина ридаеше?
Нима не бе нещо повече от плът, ...
  1141 
Понякога се връщам още долу,
във кладенците тъмни и дълбоки,
във спомените задушаващи отново,
когато бях тъй слаб и тъй самотен.
Тогава давам воля на страха си ...
  1256 
С това стихотворение подарявам по една
шепичка надежда на всички жени, които се борят с рака...
Рисуваше те. Думите ѝ бяха
за мене огледало на сетивност.
В очите на въпроса ми горяха ...
  2490  27 
Сънувах, че шофирам в леден дъжд.
Завоят идваше след друг завой коварен
Да, знам как скоростта възбужда всеки мъж...
дори към среща с камион товарен.
Унасяше ме бавно скоростта, ...
  604 
когато човек няма какво да каже
по- добре нищо да не казва
макар че то времето ще си покаже
прекрасно цвете ли е или язва
всеки е писател, всеки фотограф ...
  467 
Убийте гондолиера, пеещ песни,
от картината във Венеция,
дядото, дъвчещ тютюн, да изчезне –
и ще остане ли нещо?!?
Махнете книгите и четете само вестници. ...
  752 
Не вярвам, че щом нарани ме...
съм длъжен глава да сведа...
и мигом да кажа: „Прощавам...
да свършваме вече с това”...
  351 
Погледът ми гаден
само е прикритие.
Душата ми жадна е,
търси си укритие.
Споменът брутален ...
  610 
Коренот се откажа од стеблото
сенката се одвои од телото
убавите луѓе беа несреќни
а лошите беа бедуини
завеани во пустина ...
  259 
В уроците си по солфеж
дъждовни ноти ли разчетох?
Днес слънчевият таралеж
подпали от любов небето.
Поляната, простряла длан, ...
  714  14 
По заскрежената пътека на живота
обвит с плащ от звездна тишина вървя!
Светът е толкова голям, широк...
Ора надянал на проблемите хомота
и лутам се в непрогледна тъмнина. ...
  1165 
Подписах в мрака тайно с Луцифер
и сключих с Него договор лъжовен,
след туй записа ме в дебел тефтер
и бодро тръгнахме на път съдбовен.
Каква ли сделка съм приел? Не знам! ...
  940  17 
Да се смаля до точка тишина
и тя да е достатъчна за всички –
за ровещата в кофите жена,
за стареца със детската количка.
За алчния – че никога не спи, ...
  550  12 
Всуе ли изправих се аз пред съдбата...
всуе ли оръжие взех...
всуе ли с безбройните, зли легиони...
кръстосвахме огън и меч?
Всуе ли жадувах отново за царство... ...
  451 
Имам нужда от теб.
Имам нужда да те обичам.
Нужда любовта в душата ми да видиш
и всичките нощи, в които съм мислил
за теб - със нежност и любов, ...
  2437 
Сълзите никога не се превръщат в лед.
Солта във раните не позволява.
Не се затварят
и кървят.
Вината, ...
  1003 
Съмва се.
Лъчи се спускат към стъклото,
но дъждът се стича като из ведро.
И съмва се.
Повява вятърът, отронва се едно листо. ...
  492 
Предложения
: ??:??