20 537 резултата
Мечтаех. И вярвах. И все се надявах.
По детски. Истински. Искрено.
И плачех. И бягах. И все се съмнявах.
Пораснах. Болеше от чувствата.
Исках. И следвах. Наивно. Без граница. ...
  665 
Автор:Генка Богданова
Първо се пропука бялата стена.
После покривът пробит заплака
и като стара, немощна жена,
тя тъжния си край зачака. ...
  510  10 
Надпреварата
Каква е тази надпревара
и този най-задъхан бяг?
Това във гроба ще ни вкара,
вместо – до търсения бряг! ...
  339 
Лежах със забита ромфея* в сърцето.
Оплискан бях целия в кръв...
Войната не спираше,
още кънтеше...
край мене ...
  376 
И ПАК ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО
Васил Иванов Кунчев
180 години
Човек се ражда
с биокалендар, ...
  1338  11 
Не свеждам главата
пред мигове трудни
и нивга
не падам
по дух. ...
  410 
СТАРОСТТА
О, стане ли вече на възраст Човека,
Очакват го хиляди малки беди...
И дните пред него се тътрят нелеки...
Докато Животът, не го повали!.. ...
  305 
Не се страхувам от раздялата –
тя идва, за да ни пречисти.
Ще се погледнем в огледалото
и честно ще потърсим истината.
Как бихме иначе узнали ...
  1115  10  25 
Автор: Генка Богданова
Не ме събуждай! Нека досънувам
вълшебния си, сладък сън.
После може вечно да будувам,
но да изживея своя блян насън. ...
  459  10 
Подреждам думи във редички
и те съставят всеки стих.
В строените във стъпка срички
аз музиката им открих.
И стих след стих градя куплета, ...
  347 
  584 
Сърцето ми иска да разбере...
какво се случва със всички...
объркващи неща тук и там...
по света, в живота, в човека...
Но знам, че когато му дойде ...
  470 
Broken chains and echoing screams,
endless pieces of scattered dreams
haunt the mind of the observer,
who must now become a preserver.
As paradise is smothered in ash, ...
  1857 
Прегърбена къща си скубе косите,
завинаги обезлюдяла.
Отдавна не плаче и нищо не пита,
от тонове скръб полудяла.
През покрива срутен надничат лъчите ...
  1316  15 
Автор: Генка Богданова
Съкровище, скрито дълбоко сред мрака
да бъде открито отдавна ме чака.
И ето, блуждаещо огънче пак заигра
в съня ми, преди да изгрее зора. ...
  423 
Подобно на вятър
циклонен се нося.
Не зная какво е
страхът...
Представа ...
  1557 
Преходно е всичко и най-вече ние,
като в тайфун завихрени от кръговрат,
за кратко тук сме и като в магия,
през шепите ни времето изтича, безвъзвратно.
Константа уж е, а сякаш на инат, ...
  1033 
Разперих крилете
от огън негаснещ
и с тях се понесох
напред.
Разсичах небето, ...
  567 
НЕ СЪМ ДОШЪЛ
Не съм дошъл на този свят,
Като през турско да премина...
И аз да нося ялов цвят…
Да ме забравят за година ...
  222 
Гълъби пият от сладки фонтани.
Хора им хвърлят трошици. Лъчи
галят земята с напукани длани.
Нежност се лее. Животът цъфти.
Звучно се смее отруден работник. ...
  520  13 
Времето
Час след час,ден след ден времето отминава,
само спомените за хубавите дни остава.
Времето рисува по моето лице,
по лицето – бръчки, по косата – кичури бели. ...
  365 
Яхнѝ ветровете,
с тях смело
препускай
по пътя
безкраен ...
  666 
На слънцето откраднали усмивката
Настанал невъзможен пек
Дотътрил се самичък вятърът
Поръчали му баница с късмет
Намерили една монета ...
  945  11 
Вървях в тъмнината
и гледах луната
с кървясали,
морни
очи. ...
  412 
на Мария
Ти ме гледаш лежерно -
това е сигурен знак,
че за теб съм безбрежие -
нямаш нужда от бряг. ...
  814  22 
Отвън навътре
Шум на листа... Говори ли ти нещо?
Слънчеви лъчи, галещи от ниско...
Вечерта добавя нови часове,
насред лято зимата зове. ...
  664 
Разхождам се и си мисля просто...
Как мога да запазя тази тайна...?!
И да се опитвам тъй упорито...
и тъпо да не си мисля за теб...?!
И вървейки, да си пея тихо "Уууу"... ...
  510 
  509 
  1341 
Автор: Генка Богданова
Сега със тебе сме сами.
За никъде не бързаш ти.
За себе си сега и аз
отделям за почивка час. ...
  341 
Самотата плаши ме.
И знаейки, че ме очаква,
макар за ден, за два..
Не искам да присъства тя.
Не може ли живота по-често да събира, ...
  540 
Повика ме брат ми, повика ме вече.
Душата ми гола роди се пред всички,
без плът, без окови, без рамки, без сглобки.
Повика ме брат ми, повика ме вече.
Гласът му отекна в здрача, смирен ...
  479 
Струва ми се, че е приказка...
почти невъзможна за вярване...
но вярата ми е по - силна
и несломима от всякога...
Всичко е толкова реално... ...
  472 
Започна бавно… бавно този ден…
Заслушах се в росата… Кацна птица
и ми донесе порив за небе,
изгубен между хиляди корици…
Загледах се задълго в този миг, ...
  926 
Генка Богданова
Цветни пъпки са душите ни човешки,
жадни за доверие, любов и ласки...
Те търсят, топлина и нежност,
за да разцъфнат в цветове разкошни. ...
  479 
На А.
Аз имам копринени
пурпурни дрехи,
червени ботуши
и плащ... ...
  722 
Недей надежда ти да губиш!
Уви! Животът не е съвършен.
Дори и искрено да любиш,
накрая често си неоценен...
Недей на лошо да залагаш! ...
  1583 
Без него ний не можем,
нека дълъг да е, дай Боже!
Нека доходите ни се увеличат,
нека бедните да не мълчат,
а да кажат: "И ние сме хора! ...
  527 
Поискай, пак зови живота и бавно отвори очи.
Създай си своята природа, съзнанието пробуди.
Не бързай, тук бе спрял и сънищата си повика,
с мечтанието начертал вселена тъй велика.
Полека утро нека светне с усмивка обич поднеси, ...
  668 
Автор: Генка Богданова
Ако денят ти от скука сивее
и чувство красиво в душата не пее,
ако си мрачен и гневен, Човече,
и всички мечти си прогонил далече, ...
  446 
Предложения
: ??:??