20 501 резултата
Аз, вперил в теб щастливото око,
не си отмествам погледа встрани,
от страх, че в този мигновен живот,
дошла при мен, ще отлетиш...
И вдишвам половини въздух, ...
  612 
Народна носия
Там далече на Гоце Делчев в града
иди българино заедно с твоите деца.
Разходи се, виж красотата на града,
поклони се ти пред на героя паметника! ...
  650 
Коя сте вие,да ме съдите или унижавате,
Кой Бог позволява, правата да си превишавате?
Та аз ви уважавам и ценя...,но дали ще одобря?
Критикувате безпощадно, забележки и доминантни,
а кога ще бъдем усмихнати, тихи,мили и елегантни? ...
  294 
Душа ще получи хармония и мир,
все някога страданието ще спре.
Ще се слея аз с великия всемир,
мила, ти тези думи помни добре!
Към висшето чистото ми стремление ...
  755 
Душата си превърнала в куплети,
изплаканото пишех все през смях
и всяка дума в болката засвети –
звездица в тези нощи, що не спах.
И всички дни - назаем сякаш взети, ...
  600  10 
Когато е студено вътре, в нас,
то слънцето не може да ни стопли.
Безсилно е пред вътрешния мраз
и вятъра от лед изтръгващ вопли.
Щом вените са магистрали на лавини, ...
  285  10 
Отдавна ме обзе това желание,
за чудо, казано в стихотворение,
в което с цялото ми обожание
да обясня защо си вдъхновение.
И да не те римувам във куплети, ...
  254 
Още от малко момиче зная как да се скрия.
Да съм тиха, когато играя.
Да бъда за пример.
Да казват: "Брей, че възпитано малко момиче!"
Да слушам как големите спорят. ...
  629 
Като плитка отрязана висна сега и това си е,
в миг махалото. Счупи се моят ненужен часовник.
И не чувам звънеца огласящ деня – междучасие
и за плитките дръпнати няма момчета – виновни.
Още тайни момичешки нощем шептят коридорите, ...
  525  10 
Скалъпено щастие в хладното утро.
Надмощие мъжко над крехкото женско.
И в мигове стари не срещаме нищо.
Отдавна запалихме хартията тънка.
И колкото всичко това да е тъжно ...
  385 
НАСЛЕДСТВО
Аз не познавах стария съсед.
А ето, тръгна слух, че се споминал.
Минути – две ли, три ли? – подир пет
етажът се препълни от роднини. ...
  341  16 
Не знаем след смъртта къде отиваме
и ще ни има ли на Онзи свят далечен?
Дали като тела ще съществуваме
или ще бъдем дух безплътен, вечен?
Дали ще ни вълнуват земни 'ежби, ...
  277 
В душата ми живее конклав...
И от скоро аз решавам черно или бяло да е...
И постоянно си опонирам...
Трудно си редя доминото, но лесно го развалям...
Да си протеже на някой друг те прави... ...
  296 
Съдбата ни прегръща и ранява.
Загърбва ни или ни дава знак.
Понякога спокойно ни прощава,
друг път ни чака на отсрещен бряг.
Затваря ни врати и хоризонти ...
  479 
Откъснах ти едно уханно цвете,
за празника на мама - осми март.
За теб ще бъда винаги детето,
приседнало във скута ти. Макар
че в моите коси прозира сиво ...
  281 
Щом някога ръцете скръстя,
пред свойта бездиханна гръд,
недейте плака! Не е късно.
Живот ще има и след мойта плът.
И дъсченият дом не ми пълнете ...
  564 
Луната се бодна на небето като златна брошка...
Извита и ценна в своя брот...
Казват, че няма живот на нея...
Има даже повече от в някоя душа...
Излъчва спокойствие на топлота... ...
  641 
Да, така е - няма време.
На всички ни е ясно, че няма време
И това е то.
Децата ни растат посред ремонта вечен в тази стара къща.
И виждаш - всяко нещо изживява своя път. ...
  319 
Намирам се в преломна безпредметност,
където смисълът е просто блян,
а мисълта ми е ограничена мимолетност
от спомени и щения на материален план.
Душата си аз вързала съм здраво ...
  567 
Търкаля се животът по маршрута си
и мислим си, че ние сме шофьорите
докато зима трупаме в косите си
и все по-малки стават ни просторите.
Оставяме след себе си следички, ...
  569 
ЛУДОСТТА, БЕЗ КОЯТО НЕ МОЖЕМ
Хладни неони с безизразен грим
пръскат фалшива и скучна реклама.
Плъзват фантоми из пътя незрим.
Искам да бягам, но изходи няма. ...
  582 
Като костелив орех се пукна зората...
Чудеса аз днес не очаквам, но вярвам в тях...
Като ленти се сивеят клоните в тази мъгла...
Приказки днес няма да четя, искам истината...
Живот е тази стара дама, кокетка... ...
  317 
Свободата не струва пари – да се будиш с усмивки на птички,
да прегърнеш по изгрев мечти, да се сринеш пред някого ничком,
за да видиш в красивия ден как ръка на другар се протяга,
а над мрака прекрасен рефрен на надежда добра се обляга.
Не познавам война без тъга. Обожавам да бъда човечен, ...
  307 
Гледам ви в очите
и те са там –
безочие, без срам
и с присмех в гърдите!
Всяка дума е премерена – ...
  647 
В морето где душите плуват
и аз разпънал съм платна
а мислите ми с тях пътуват
и търсят в мрака светлина.
Аз търся нещо неоткрито ...
  416 
Удар в зъбите. Втори и трети,
е, звездите... Видях ги поне.
От възвишени разни поети,
ще си сложа без време чене.
Как душата веднъж не продума? ...
  284  11 
По притчата за двата вълка
Увълчени във вълчи времена,
с жестоки маски впрегнати в театър,
играем роля в нечия съдба -
безжалостен свиреп спектакъл. ...
  985  14 
Мастиленосиня нощта ми налива
Рубинено вино в бокал от сълзите,
Тъгата ми мрачна блажено заспива,
Гласа заглушава, неспиращ да пита:
— Коя и защо си в земята тъй грешна, ...
  227 
Във ъгъла не можеш я видя
да дебне свойта жертва от засада.
Очите ѝ са топъл, нежен грях,
но по-добре недей ги просълзява!
От първом е привидно с благ характер. ...
  218 
Птица в капан, заклещена в ума
Само желанието да разперя крила
ми помага да повдигам крехките ребра
А дори и да остана без пера
и в студената зима остана гола ...
  187 
(С благодарност на децата ми за стотиците вечности)
От цяла вечност те познавам
И все пак, дай да се прегърнем!
Че всеки ден или час раздяла,
Усещам, че живота ми наопаки ще преобърне. ...
  268 
Вечните ловни полета -
такъв, уви, ни е късмета!
Що след живота ни чака -
светлината или мрака!?
Скепсис, мъка изпълва ми душата, ...
  300 
Дали защото много извървях.
Дали защото малко ми остана.
Но мислите ме връщат все назад
и чоплят незарасналите рани.
Разбудих бивши, спящи светове ...
  370  14 
Последен сезон
Навън вее зимен вятър
и шума разпилява.
А зимата в мен...
мисли тъжни всява. ...
  243 
Не се побираш нийде под небето
и пясъка в сравнение със тебе,
е колкото във шепа на дете,
повярвало в морето до колѐне...
И нямат вече никакво значение, ...
  272 
45 години... не ми стигат...
Но пък до тях не вярвах, че ще бъда...
Годините ни от живота взимат,
като гладник от вкусно блюдо
и сипят се трохите-дни по пода - ...
  274  21 
Тя уши байрака
Една млада българка, горда жена,
по поръчение ушила знаме, байрака!
Райна и било името, истинска родолюбка,
а с гордост и чест заслужила Княгинята. ...
  278 
Виждам път светъл пред мене, широк,
осеян със Вяра и всякакви други цветя,
а наблизо един бистър и шумен поток
ромоли и нашепва красиви слова.
Между клоните с жълто - зелени листа ...
  272 
ОПРОВЕРЖЕНИЕ НА ПРИТЧИТЕ
Разказаха ми приказка прекрасна –
два вълка има в нас – и на теория
храна комуто даваш, ще порасне –
първият е зло, любов е вторият. ...
  242 
Как не обичам стиховете за любов,
те някакси звучат фалшиво.
тя, любовта не иска многослов,
тя тиха е и всичко е на живо.
В началото е буря, страст, жарава, ...
  296 
Предложения
: ??:??