20 531 резултата
„поèт“
е минало страдателно причастие
от мъжки род
единствено число
на нашия глагол ...
е минало страдателно причастие
от мъжки род
единствено число
на нашия глагол ...
452
3
И нека другият греха прости...
На другия греха злощастен.
Тогаз от себе си той ще свали
бремето на своя блясък.
Не се сърдете, че и той греши. ...
На другия греха злощастен.
Тогаз от себе си той ще свали
бремето на своя блясък.
Не се сърдете, че и той греши. ...
403
2
Аз цял живот съм с нещо ангажиран...
Не съм стоял със скръстени ръце.
В едно със скуката не съм бил спиран,
и съм се радвал на туй от сърце.
Аз не флиртувам ли сега с лаптопа, ...
Не съм стоял със скръстени ръце.
В едно със скуката не съм бил спиран,
и съм се радвал на туй от сърце.
Аз не флиртувам ли сега с лаптопа, ...
318
Дали със гневни думи ще успеем
да променим за миг светът?
Дали с иронията ще осмеем
недъзите в човешката душа?
Ще можем ли със сила да принудим ...
да променим за миг светът?
Дали с иронията ще осмеем
недъзите в човешката душа?
Ще можем ли със сила да принудим ...
709
1
6
Живот
Всеки ден отминал е следващата крачка …
Гледаме напред, вървейки всъщност слепешката.
Миговете са ни отброени,
за жалост още от момента, в който сме родени. ...
Всеки ден отминал е следващата крачка …
Гледаме напред, вървейки всъщност слепешката.
Миговете са ни отброени,
за жалост още от момента, в който сме родени. ...
522
349
2
Животът, верен в своята игра,
раздаде пак тестето с карти,
надявах се на къща и кола,
а той реши любов да ми изпрати.
Любов, като сълза невинна, ...
раздаде пак тестето с карти,
надявах се на къща и кола,
а той реши любов да ми изпрати.
Любов, като сълза невинна, ...
539
"Решиш ли да откриеш себе си,
не гледай в огледалото..." -
Оди за истината - Силен
Поискаш ли да видиш себе си,
не гледай в огледалото. ...
не гледай в огледалото..." -
Оди за истината - Силен
Поискаш ли да видиш себе си,
не гледай в огледалото. ...
661
6
Притихнали вълни
Не знам накъде води пътеката на живота,
сред море от рози може би,
или сред черен океан с притихнали вълни.
Не знам дали ще чуя воя на самотата ...
Не знам накъде води пътеката на живота,
сред море от рози може би,
или сред черен океан с притихнали вълни.
Не знам дали ще чуя воя на самотата ...
413
Спасете душите ни – малките...
На дребно продадени,
на едро търгувани...
Биологично продънени,
ежедневно преносени, ...
На дребно продадени,
на едро търгувани...
Биологично продънени,
ежедневно преносени, ...
571
Скръбта си изплачи ми, Диоген!
Защо до днес човека не намери?
Издъхна ли божественият ген
в пръстта на неизбежните химери?
Все още ли със факлата в ръка ...
Защо до днес човека не намери?
Издъхна ли божественият ген
в пръстта на неизбежните химери?
Все още ли със факлата в ръка ...
565
8
Разперѝ срещу слънцето длани -
с изпънати пръсти - един до друг сбрани! -
Ще видиш кръвта си - отвътре да блика -
искряща и пỳрпурна!
Ще видиш отвътре душата си - ...
с изпънати пръсти - един до друг сбрани! -
Ще видиш кръвта си - отвътре да блика -
искряща и пỳрпурна!
Ще видиш отвътре душата си - ...
549
6
Ти си наблизо -
почти през стена.
Ти ме обтегна
по струна една.
Струна, която ...
почти през стена.
Ти ме обтегна
по струна една.
Струна, която ...
551
3
Черен страж
Удар след удар кове се в мен черно острие на копие,
което днес няма да защити невинни и неоправдани,
защото такива отдавна няма.
Днес ще се изправя срещу справедливостта или ...
Удар след удар кове се в мен черно острие на копие,
което днес няма да защити невинни и неоправдани,
защото такива отдавна няма.
Днес ще се изправя срещу справедливостта или ...
442
Откъснах розата бодлива
В слепота потъна моят зрак...
Пустата душа свадлива
прозореца затръшна, стана
мрак.
В слепота потъна моят зрак...
Пустата душа свадлива
прозореца затръшна, стана
мрак.
469
Следобед е. И лятото си тръгва,
макар отвън въобще да не личи.
По устните му твърди и недъгави
прокрадват се умислени лъчи.
Успяват да отнемат всички радости, ...
макар отвън въобще да не личи.
По устните му твърди и недъгави
прокрадват се умислени лъчи.
Успяват да отнемат всички радости, ...
653
10
Навярно изстрелът е търсил друг,
но по погрешка е улучил мене.
Куршумът ме прободе и напук
се задържа по недоразумение.
Очаквах да излезе и дори ...
но по погрешка е улучил мене.
Куршумът ме прободе и напук
се задържа по недоразумение.
Очаквах да излезе и дори ...
676
20
Викът на утрото кинжално ме пронизва -
ечи обезлюдената от спомени душа,
лови сребреещите мисли-призраци и ги нанизва
на вектор сив, изпънат в пустошта.
Проглеждам в себе си - едно небе поискал ...
ечи обезлюдената от спомени душа,
лови сребреещите мисли-призраци и ги нанизва
на вектор сив, изпънат в пустошта.
Проглеждам в себе си - едно небе поискал ...
1220
1
40
Потребни
Врязани сме в своята съдба
от тишина и вселенска далечност,
сред ек от безсмъртна тръба
и полета от смътна човечност. ...
Врязани сме в своята съдба
от тишина и вселенска далечност,
сред ек от безсмъртна тръба
и полета от смътна човечност. ...
463
2
8. БОГ да прощава
7. а дотогава
...................................................................
6. навярно - светлинни
5. но иска години ...
7. а дотогава
...................................................................
6. навярно - светлинни
5. но иска години ...
613
5
Вяра
Две армии гледат се в далечината,
генералите крещят, хвалят красотата на войната,
оръжието наточено - готово да убива,
войници озверели - гневът им веч прелива. ...
Две армии гледат се в далечината,
генералите крещят, хвалят красотата на войната,
оръжието наточено - готово да убива,
войници озверели - гневът им веч прелива. ...
393
1
Смърт
Пътят е завидно лек,
пътят е завидно стръмен.
Трябват две очи нащрек
в облака тъй тъмен. ...
Пътят е завидно лек,
пътят е завидно стръмен.
Трябват две очи нащрек
в облака тъй тъмен. ...
419
2
Не зная какво съм. Частици на снопчета,
безплътна идея, вълна, или шум?
Мълчат и звездите – свидетели копчета –
деца на Небесния ум.
Със вятъра плъзгам в оста на вълната ...
безплътна идея, вълна, или шум?
Мълчат и звездите – свидетели копчета –
деца на Небесния ум.
Със вятъра плъзгам в оста на вълната ...
571
2
"Тук е погребан..."
( надпис на камък)
Отдавнашен е тоз надгробен камък,
но буквите му още си личат.
И днес изправен, като малък замък, ...
( надпис на камък)
Отдавнашен е тоз надгробен камък,
но буквите му още си личат.
И днес изправен, като малък замък, ...
578
3
456
1
Мравките дойдоха
да спасят света;
бяха стъпкани
от набожни крака.
Спасителят ...
да спасят света;
бяха стъпкани
от набожни крака.
Спасителят ...
775
1
Неизживян мой живот
Кога ли пак ще наминеш –
Неизживян мой живот,
в сънища необозрими
с непредвиден ход. ...
Кога ли пак ще наминеш –
Неизживян мой живот,
в сънища необозрими
с непредвиден ход. ...
536
6
Кръговрат
ReмаТе
... и по-добре луд
с ясна посока
*ненормален ...
ReмаТе
... и по-добре луд
с ясна посока
*ненормален ...
498
1
546
3
Кой ти е казал,
че по емпиричен път единствен
ще достигнеш до нея?
Погледни я -
жена, която обича ...
че по емпиричен път единствен
ще достигнеш до нея?
Погледни я -
жена, която обича ...
671
3
Последен пръв
или пък пръв последен.
И пръв на село
или втори в Рим.
Затворите са място за свободни. ...
или пък пръв последен.
И пръв на село
или втори в Рим.
Затворите са място за свободни. ...
1051
5
22
Парченца от мозайка по пътя си събирам -
втвърдила се до форми светлина.
Следите от пространства, родени и отмиращи
във вечната космическа река.
Небесните посоки на гълъби приличат, ...
втвърдила се до форми светлина.
Следите от пространства, родени и отмиращи
във вечната космическа река.
Небесните посоки на гълъби приличат, ...
668
3
Изкуството и само изкуството имаме ние,
за да не бъдем убити от истината.
Ницше
Готова бях
и дланите разтворих ...
за да не бъдем убити от истината.
Ницше
Готова бях
и дланите разтворих ...
437
2
Вълните са пътуващите кораби
на мимолетното, което ни убягва.
Понякога са приливът на сушата
от континентите навън побягнала.
Мистерията на едно начало ...
на мимолетното, което ни убягва.
Понякога са приливът на сушата
от континентите навън побягнала.
Мистерията на едно начало ...
962
3
29
Сега...
е лятна суетня.
Ще дойде
есенна хармония.
И после – ...
е лятна суетня.
Ще дойде
есенна хармония.
И после – ...
877
3
И само миг, един-единствен миг,
след него нищо не е вече същото,
светът застива във отчаян вик,
сърцето от безсилие се пръска…
Отчаяно във спомен-упование, ...
след него нищо не е вече същото,
светът застива във отчаян вик,
сърцето от безсилие се пръска…
Отчаяно във спомен-упование, ...
579
Всяко богатство,
на чужд гръб натрупано,
е светотатство...
на чужд гръб натрупано,
е светотатство...
366
1
Потопена в кристално синята самота
сред глухата тишина на отроненото
тя мислеше за живота им
с дръзновението на отчаянието -
лишената от драматизъм връзка ...
сред глухата тишина на отроненото
тя мислеше за живота им
с дръзновението на отчаянието -
лишената от драматизъм връзка ...
723
4
Надвисва космосът - застинала лавина
и с пика-лъч окото ти дълбае,
обгръща го с фотонна паяжина
и я превръща в стълба към безкрая...
И се изкачваш, а над теб развява ...
и с пика-лъч окото ти дълбае,
обгръща го с фотонна паяжина
и я превръща в стълба към безкрая...
И се изкачваш, а над теб развява ...
1006
1
16
446
1
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
