20 531 резултата
Един съм аз,
един единствен и незаменим
и не знам дали ви има вас
или всички сте кълба от дим
Димна сянка в огледало отразена ...
  675 
Къде ме водиш? Там е тъмно.
Уж пиша на белия лист,
а ти мисъл злокобна
влачиш ме по път каменист...
Надрана от болки витаещи ...
  529 
Над бездната - око на сянка, пак заставам...
скала стърчаща -
полетът на птица с времето окаменял.
Съзерцанието ражда вечност
от клетките на дългото мълчание... ...
  1198  29 
Във тъмните нощи се вграждам
със грижи от предния ден.
Отново във утро се раждам
и връщам живота във мен.
Приемам го утрото - зрънце, ...
  531 
Утринна дъга
Макар животът ни да е пройдоха,
не всичко можем да изгубим,
ако в забързаната градска суматоха
с дъжда останем да се любим. ...
  339 
Изсмуквам римите от мойте пръсти
и отначало, хич не ми върви...
От мене бягат думите чевръсти,
а и творбата ми се инати!
Най-трудни ми са първите два стиха, ...
  347 
Аз мисля си за теб, приятелю,
за тебе, на когото аз разчитах,
ала сега не вярвам в теб, предателю…
Защо го стори, даже не попитах…
Няма да заплача, въпреки че те обичах. ...
  728 
"Няма да е все така" – вчера чух го като притча
и във моята душа запечатах с любопитство.
Имало един младеж, бил красив и много важен.
С власт голяма, суета, самовлюбен и всезнаещ.
Хвалел се навред... и в брой плащал своите прищевки, ...
  1266  12 
След теб
Слънце сиво остана след теб.
Върхове, в самакитки обраснали.
Власеница. Нетленен вертеп.
Небеса с два сапфира угаснали. ...
  848 
Младостта си тръгна неусетно,
без да каже сбогом, мълчешком,
свежестта в лицето ми отвлече,
като крадла от ограбен дом.
Залиняха тъмните къдрици, ...
  766  16 
По пясъка рисувам вечност,
а от вода бродирам стихове...
Задъхвам се от чувство за обреченост
и броя... отлитащите мигове...
Аз просяк съм, но не пари сънувам, ...
  831 
В ниското
„Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа...“ Хр. Ботев
Който във боя за хляба си падне, ...
  1804 
Дали светът е покварен!?
Или просто искаш да почувстваш -
тръпка отдавна забравена.
Омайна, нетактична но малко усетена...
Дали е нужно да знаеш ...
  413 
Животът е, когато
в бурните води потапяш се без страх
и в пяната на твоята вълна
скриваш свойте угризения.
Покрива те със своята мътилка, ...
  514 
щом сме по Негов образ и подобие,
тогава Той навярно също се е лутал
от светлия Си край до тъмния,
а после наобратно,
и пак, ...
  761 
Навън пече... навън е страшна жега!
Самичък съм в крайморския хотел.
Изкъпах се и рекох да полегна,
но скоро пак над лист се бях навел...
Запалих си поредната цигара ...
  362 
Благовестѝтел
обàди ти , Дèво , че
нòсиш СПАСЍТЕЛ !!!
  378 
Заспиват мислите самотно...
Заспиват в унеса на дълъг ден.
От бремето на свършека реален...
До правото да си със мен!
Отчаяно се бориш да спечелиш? ...
  560  10 
Във нощите сред сънищата скитам
не моите, а чуждите такива.
Емоцията изкам да опитам
и в тях... какво ли не откривам...
Копнежи по отминалите дни, ...
  1393  25 
Една сълза се отрони
и по лицето потече .
Сълза предишна догони
и да я стопли - пон`ечи ...
Една сълза се отрони ...
  400 
Религия
Да вярваш, значи да служиш
на Бог, който не виждаш,
който е в небето
или някъде в небитието... ...
  649 
пролетта
настъпи
младостта
напъпи
и Свет`а небесна топлота ...
  542 
Искреше слънцето, усмихваше се просто.
Разливаше от светлината си в безкрая.
Вълшебен миг - бях сякаш негов гостенин,
напуснал тъжната си малка стая...
И луда пролет в клоните напъпи, ...
  1013  26 
Ще остарея сам,
като лудите с котките...
самотата е част от пътя на война.
Всеки ден слагам усмихнатата венецианска маска
и се разхождам из обществото, ...
  1037 
За огъня в душата...
За болката в сърцето!?
За чувството човешко...
За времето копнеещо ?
За тази меланхолия ...
  409 
М Е Т А Ф О Р А
Щастливи ли сте? Точно в този ден
ви питам. За щастлив е обявен.
И пролетта довечера сме чакали...
Не гледайте към слънцето разплакано. ...
  525 
Философ
Летаргия - разцвет,
летаргия - разцвет,
от нищото се ражда нещо,
от нещото остава нищо, ...
  586 
Въпреки всички човешки беди!
Земята продължава напук -
да се върти...
Където е текло, пак ще тече!
И когато боли те се питаш защо? ...
  471  10 
От скуката на сиво ежедневие,
от тихото на сънено безвремие,
от липсата на трайно вдъхновение
логично гръмко се роди презрение.
Презрях безцветното и липсата на мнение ...
  483 
Знам
ще отмина след пороите
безплодно сбит във участта си,
преди да ме погуби поривът
и ме затвори във кръвта си. ...
  957  20 
Живота - многолик, безкраен по смисъл,
различен, а всъщност толкова идентичен.
Раждаме се, живеем и после смъртта
бързо идва, за други - едва, едва.
Но дишаме и се борим, със себе си спорим ...
  408 
1/ Ти си оставен на Съдбата,
но няма да се предадеш!
Ти пак ще вържеш двата ката
и няма във калта да спреш!
И... Злото пак ще надживееш! ...
  286 
На покрив застанал
в облаци се взирам.
Години така прекарвам.
Нощем ги сънувам.
Разпадам всичко на парчета. ...
  801  17 
любовта припадна
някой я открадна
и я отъмнѝчи
в рог безб`ог и нѝчий
но любов налѝ е ...
  594 
Китара в образа на тяло
Колкото и да се смея,
в мен струните плачат,
да се преструвам не умея,
непосилна е задача. ...
  371 
Воля за живот
И в миг денят превърна се в цигулка,
под нежните ù звуци плаче тя -
една жена, загърната в качулка
с надежда боса тръгва по света. ...
  760 
За нежната вяра ...
За чистото чувство!?
За силната обич...
За сладка любов!
За живот измислен, ...
  1057 
В една страхотно стръмна тишина
минавам сам по моста на тъгата,
да търся глухата далечина,
просветваща в следите на ятата...
Животът се съсирва всеки миг ...
  900  22 
Няма илюзии черният лебед
Свещ на трапезата. Тиха молитва.
Хлябът без сладост е. Виното пари.
Слънцето дращи поредния заник
и се пилее в душа самодивска. ...
  560 
Големият взрив...2
С Големият Андронен Колайдер
в Швейцария, се прави опит да се възпроизведе
Големият взрив, от който е създадена
Вселената... ...
  379 
Предложения
: ??:??