20 527 резултата
Не вали ...
пресъхна веч земята ...
сред пожълтелите треви
увяхнаха цветята ...
и в душата ...
пресъхна веч земята ...
сред пожълтелите треви
увяхнаха цветята ...
и в душата ...
433
5
Парадоксът на нашето време е обсебващ, властващ и циничен!
Да се учиш на добро в Това време е трудно... злобата е завладяла всеки от нас.
Да направиш добро, насреща добрина не ще да получиш.
Да обичаш в Това време е като на глухия песен да пееш.
Да се довериш е като да дадеш ножа да те наранят. ...
Да се учиш на добро в Това време е трудно... злобата е завладяла всеки от нас.
Да направиш добро, насреща добрина не ще да получиш.
Да обичаш в Това време е като на глухия песен да пееш.
Да се довериш е като да дадеш ножа да те наранят. ...
563
В очите ти се вижда гняв и болка.
Гласът ти крие страх и отчаяние
и вече не броиш ти колко
изпил си ти до пълно безсъзнание.
В очите ти се вижда ярост тъпа. ...
Гласът ти крие страх и отчаяние
и вече не броиш ти колко
изпил си ти до пълно безсъзнание.
В очите ти се вижда ярост тъпа. ...
462
2
Не унивай, Живот!
Не умирай!
Да не губя сърцето си,
за да чувствам
всяка болка, тревога, ...
Не умирай!
Да не губя сърцето си,
за да чувствам
всяка болка, тревога, ...
793
1
4
Прощавайте горчивата ми същност!
Тя често вами ще присяда.
И точно туй аз искам всъщност...
... сърцето си да изповядам.
Че млада съм още, а вече тежи ми... ...
Тя често вами ще присяда.
И точно туй аз искам всъщност...
... сърцето си да изповядам.
Че млада съм още, а вече тежи ми... ...
564
3
Със всеки ден аз чувствам този свят
все по-далечен.
Небето - крепостна стена
надвисва белооблачните кули,
а после слага черната превръзка на очите, ...
все по-далечен.
Небето - крепостна стена
надвисва белооблачните кули,
а после слага черната превръзка на очите, ...
816
3
5
Безкрайна пропаст е пoд нас.
Ти се подхлъзваш на ръба.
Пропадаш ти и бързо аз
подавам ти една ръка.
Но ти тежиш като олово. ...
Ти се подхлъзваш на ръба.
Пропадаш ти и бързо аз
подавам ти една ръка.
Но ти тежиш като олово. ...
515
7
Благоверна съдба...
Благоверна съдба... в живота покълнах,
обич, любов във милувка прегърнах -
бляскаво, бисерно в роза червена.
Дълбоко впита в същността ми... ранена. ...
Благоверна съдба... в живота покълнах,
обич, любов във милувка прегърнах -
бляскаво, бисерно в роза червена.
Дълбоко впита в същността ми... ранена. ...
578
Един вечен момент
ще мъчи ума ми.
Една вечна искра
ще гори сърцето ми.
Една самотна душа ...
ще мъчи ума ми.
Една вечна искра
ще гори сърцето ми.
Една самотна душа ...
698
2
Песента на тетивата
Подло скрит из гънките на мрака,
аз жертвите си дебнех насаме...
И всеки своя скръбен миг дочака,
пред портите на Господ, да се спре! ...
Подло скрит из гънките на мрака,
аз жертвите си дебнех насаме...
И всеки своя скръбен миг дочака,
пред портите на Господ, да се спре! ...
1888
4
34
Понякога се вглеждам в тишината,
плашеща е нейната ръка,
а тя протяга шепи през мъглата
в очите ми прокрадва се тъга.
Под стъпките ù стене самотата, ...
плашеща е нейната ръка,
а тя протяга шепи през мъглата
в очите ми прокрадва се тъга.
Под стъпките ù стене самотата, ...
414
1
На моето балконче - кръстопът,
където се пресичат ветровете:
въздишката от подбалканска гръд
с целувката южняшка от полето.
В тераската ми - само метър-два, ...
където се пресичат ветровете:
въздишката от подбалканска гръд
с целувката южняшка от полето.
В тераската ми - само метър-два, ...
859
7
Тъмно небе отеква в очите -
две хапки в чинията, наречена лице.
Бедняшка колиба е тялото
с един едничък гостенин - смъртта.
две хапки в чинията, наречена лице.
Бедняшка колиба е тялото
с един едничък гостенин - смъртта.
978
3
Ще си тръгна от този живот неразбрана
и несрещнала своята сродна душа -
този израз оказа се фата моргана,
който всеки преследва на тази земя...
Самотата превърнах в свой най-верен съюзник, ...
и несрещнала своята сродна душа -
този израз оказа се фата моргана,
който всеки преследва на тази земя...
Самотата превърнах в свой най-верен съюзник, ...
528
Има лято в мене огнено,
нищо, че навън е още зима
от сняг надвесени са клоните,
а вятър стъпките замита.
Тих пожар е пламнал в мене, ...
нищо, че навън е още зима
от сняг надвесени са клоните,
а вятър стъпките замита.
Тих пожар е пламнал в мене, ...
762
1
Недей ми се прави на силен! Не бива!
Сълзите понякога толкова значат...
Излей ми очите си – тежко-горчиви,
макар че мъжете по принцип не плачат.
Макар че мъжете са дяволска орда – ...
Сълзите понякога толкова значат...
Излей ми очите си – тежко-горчиви,
макар че мъжете по принцип не плачат.
Макар че мъжете са дяволска орда – ...
2848
3
14
Защо ли ми е вече да докосвам
пространствата, в илюзии затворени?!
За кой ли път се чувствам недоносена -
едно дърво със цвят, ала без корени.
Обесена пред прага на небето ...
пространствата, в илюзии затворени?!
За кой ли път се чувствам недоносена -
едно дърво със цвят, ала без корени.
Обесена пред прага на небето ...
511
6
Живея в разказвана приказка,
в която съзирам късмета
да съм родена и искана
жена, и все така цветна.
Живея в отминали празници, ...
в която съзирам късмета
да съм родена и искана
жена, и все така цветна.
Живея в отминали празници, ...
717
НЕ ПОЗНАВА
Измислиха наречен празник
- дали за нея се отнася?
Тя, труженицата без заник
наемат се да и пригласят... ...
Измислиха наречен празник
- дали за нея се отнася?
Тя, труженицата без заник
наемат се да и пригласят... ...
430
1
С безсмъртието ни дели ограда,
пръстта споява минало и бъдеще.
Сегашното ни време е наградата
за никога неизвървени пътища.
И корабът потегля много бавно ...
пръстта споява минало и бъдеще.
Сегашното ни време е наградата
за никога неизвървени пътища.
И корабът потегля много бавно ...
790
Кърваво лилаво
Небето - кърваво лилаво,
през него лъч не преминава.
Сълзите стичат се стремглаво,
сърцето мъката не осъзнава! ...
Небето - кърваво лилаво,
през него лъч не преминава.
Сълзите стичат се стремглаво,
сърцето мъката не осъзнава! ...
633
12
Ето го Дървото!
Пред мен лежи
отсечена напречно
неговата истина
и неусетно кръговете му ...
Пред мен лежи
отсечена напречно
неговата истина
и неусетно кръговете му ...
1382
5
11
Монолог на кутийката кибрит
Аз имам такава съдба:
по твоя път земен, човешки,
да бъда не ярка звезда,
а шепа кибритени клечки. ...
Аз имам такава съдба:
по твоя път земен, човешки,
да бъда не ярка звезда,
а шепа кибритени клечки. ...
743
9
The graves keep thousands of hidden secrets
And words that haven’t ever been pronounced…
The words that living people kept as sacred
And didn’t want those secrets to be found…
Oh, sacred words and unpronounced words ...
And words that haven’t ever been pronounced…
The words that living people kept as sacred
And didn’t want those secrets to be found…
Oh, sacred words and unpronounced words ...
1233
Сътворение
Водата тук се хвърля от скалата
и пръска капки пенеста отрова -
във равни дози ужас, страх, отплата
за спряна радост и горчилка нова. ...
Водата тук се хвърля от скалата
и пръска капки пенеста отрова -
във равни дози ужас, страх, отплата
за спряна радост и горчилка нова. ...
423
1
Прилив – Отлив
Животът е само миг между две вечности.
Платон
Морето най-после се отдръпна
след дългата прегръдка. ...
Животът е само миг между две вечности.
Платон
Морето най-после се отдръпна
след дългата прегръдка. ...
611
1
Приплъзва се поредната ми есен
по ръбовете грапави на сградите,
по свитите юмручета на кестените,
по хладните перца на гларусите,
по стъпките ми - глупаво протяжна. ...
по ръбовете грапави на сградите,
по свитите юмручета на кестените,
по хладните перца на гларусите,
по стъпките ми - глупаво протяжна. ...
464
7
Кратки записки по Историята на Човеците...
(нецензурирана версия)
Човешката История започнала
щом Прачовека камък си заточвал
и проумял в мига каквото трябва, ...
(нецензурирана версия)
Човешката История започнала
щом Прачовека камък си заточвал
и проумял в мига каквото трябва, ...
426
1
Събираше капчици слънце в очите си,
със сал от надежда преплуваше сянката.
Във шепите стискаше скъсани сънища
и време за своето чакане търсеше...
Във чужди очи. И във чужди прозорци ...
със сал от надежда преплуваше сянката.
Във шепите стискаше скъсани сънища
и време за своето чакане търсеше...
Във чужди очи. И във чужди прозорци ...
830
15
1741
30
Така умира птицата понякога –
след удара в стъкло на лъскав джип.
И докато все още диша, ятото
смълчано над телцето ù кръжи –
с надеждата, че може пак да литне, ...
след удара в стъкло на лъскав джип.
И докато все още диша, ятото
смълчано над телцето ù кръжи –
с надеждата, че може пак да литне, ...
620
1
10
Животе мой, какво от теб остана –
камина със догарящ огън тих
и с вино отлежало пълна кана –
един отронен от сърцето нежен стих!
Една любов отровна, дяволита, ...
камина със догарящ огън тих
и с вино отлежало пълна кана –
един отронен от сърцето нежен стих!
Една любов отровна, дяволита, ...
1085
14
ДОБРОТА
Посветено на К.Т.
Доброто вградено е в нас,
родени сме с пориви чисти
и вътрешно шепне без глас: ...
Посветено на К.Т.
Доброто вградено е в нас,
родени сме с пориви чисти
и вътрешно шепне без глас: ...
896
17
А пътят е съвсем невъобразим.
Измолени пристанища... Огнища,
които днес разнасят тънък дим
към края, който, казват, че е нищо.
А той е, май че, винаги далеч. ...
Измолени пристанища... Огнища,
които днес разнасят тънък дим
към края, който, казват, че е нищо.
А той е, май че, винаги далеч. ...
545
9
Снегът навред застила.
Затрупана сред пряспа от емоции -
душата се е свила.
Снежинките са леки, не тежат,
но колкото и да са много - ...
Затрупана сред пряспа от емоции -
душата се е свила.
Снежинките са леки, не тежат,
но колкото и да са много - ...
632
1
Вечен живот или бърза смърт.
Ден или нощ.
Огън или лед.
Защо не и двете.
Нима не е едно и също. ...
Ден или нощ.
Огън или лед.
Защо не и двете.
Нима не е едно и също. ...
465
Копнежно...
Копнежно сях се с ветровете
и жънах се накъсана във бури.
Съхнала, утолих се в дъждовете
и покълнах в бяло скрежно цвете. ...
Копнежно сях се с ветровете
и жънах се накъсана във бури.
Съхнала, утолих се в дъждовете
и покълнах в бяло скрежно цвете. ...
585
2
В една гора вървях и в миг внезапен
завоят остър ме изправи пред смъртта.
Бе ястреб горд и арогантен
простил се с всяка земна суета.
Люлееше го вятърът на клона ...
завоят остър ме изправи пред смъртта.
Бе ястреб горд и арогантен
простил се с всяка земна суета.
Люлееше го вятърът на клона ...
1076
2
10
Какъв е питам се сега Човека?
Загадка е за мене, знам!
В борба за "кожата" от памтивека,
върти тоягата си сам!
От всичко е принуден да се брани, ...
Загадка е за мене, знам!
В борба за "кожата" от памтивека,
върти тоягата си сам!
От всичко е принуден да се брани, ...
351
1
Поредната безсънна нощ е,
с молива в ръка,
и сенки под очите.
Аз отново размишлявам...
Аз ли греша? ...
с молива в ръка,
и сенки под очите.
Аз отново размишлявам...
Аз ли греша? ...
335
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
