20 029 резултата
Забавен ход на платноход,
една закъсняла Луна,
забравила пътя към дома,
и мисли, които се гонят в галоп,
а там в тъмното една тишина, ...
  440 
Четвъртък. Утрото прикляка
в облак над разсънената кръчма.
Раздърпан и невчесан старец
кастрон с шкембе чорба поръчва.
Подлютва – и пипер, и чесън ...
  888 
*****
Тъжно е, да живееш винаги в тъмнина...
Ако трябва да се бориш, а не намираш в себе си смелостта...
Тъжно е, ако си слепец по душа.
Ако бленуваш и се луташ, но не откриваш у себе си любовта... ...
  869 
Честит Ви световен ден на поезията!
:)
И когато Ви пиша,
сам когато мълча,
в оцелелите ниши ...
  1253 
И търся път, а всъщност искам прошка
за профучалите забрани край ушите ми.
Играх комар с мишените на злото
и всичките посоки преградих...
И търся истини, а всъщност искам прошка ...
  929  10 
Безоблачно настроение имам с вас.
Мечтая неукротимо - с вашите мечти.
Споделям грижите ви - и стават мои.
Меря времето в стихове -
за да ви имам винаги. ...
  498 
21,03 - Световен ден на поезията
Честит празник на всички пишещи и на всички обичащи да четат! Казват новата 2013 година е година на промяна към духовен живот и размисъл. Моят стих със сигурност ще ви накара да се размислите! Бъдете щастливи! Обичам ви!
Делят ли се хората на две?!?
Опитва се умът ми ...
  1026 
Как и защо е светът тъй устроен?
От този въпрос съм безмерно разстроен.
Отговор няма, поне не достоен,
но не го и вълнува народа безброен.
Защо да живеем? - без смисъл, без цел - ...
  513 
Прошка
Дали простен си Ти?..
Дали съм Аз простена?
За всички мисли и дела -
потъпкали душа сломена ...
  485 
Едно се моля:
- Нека да е светлина!
Любовта е щастие и мъка,
но те моля: с нея се сроди!
Захвърли стрелите си и лъка! ...
  414 
Всеки ден, даром даден, по утрото страшно личи.
Гилотината яростно свети на мислите скришни.
Вчера ято от птици загнездиха в мойте очи
светла жажда за полет и шепа дъждовни въздишки.
Как животът обаче да тръгне по мед и масло: ...
  752  10 
Като трътлеста блондинка със големи ходила -
по брега на мечтите ми се разхожда
мрачната моя действителност…
Зее нова дупка в чорапа на делника,
ще погълне побелялата ми глава - ...
  455 
Наоколо във тишината
градът утихнал още спи...
Звезди мъждукат в небесата,
от Изток блесват светлини.
Денят се крие във катуна. ...
  390 
Ако крясък на птица е утрото,
то какво е небето без болка?
В тишината до комина порутен
заблестяло парчето осколка
само знак за отминала буря е, ...
  591 
Животът ни виси на косъм бял,
душата с всеки миг от нас се къса.
Ще кажат: „Този си е поживял...
И да мечтаеш сигурно ти втръсва..."
Животът – реверанс на някой Бог ...
  823  21 
Оцелява, нима това не е най-важното,
нима не е безценно да се пребори със всичко.
А после всеки мисли, че вече е щастлива.
Вгледай се навътре, дълбоко, още повече,
ще чуеш тихото, отчасти мъртво биене на сърцето ù. ...
  342 
Битие...
1.0.
Завито в раковината на Времето
е нашето човешко Битие
и отговор до днес не сме намерили: ...
  479 
Мъгла
Животът ни - една голяма сцена
и в роля влиза твоята съдба,
със вяра в себе си, опиянена,
тя трепетно ликува чрез духа. ...
  587 
И лицемерие безкрайно
се крие в грозните ви тайни...
Не искам с вас да бъда цяло,
ще следвам своето начало!
Ще бъда себе си, когато мога, ...
  626 
Е, какво, че времето се мръщи,
какво, че куцам... здравето линее...
Когато пак пролет идва нежна
и птича песен ехото люлее...
Не унивай мрачно, душо моя, ...
  691 
Слънце на небето, откъде идеш?
Никога ли не спиш, вечно ли в синьо се люлееш?
Как без думи красиви песни пееш...
Зад каменния прозорец скрих моето небе.
Прашните стени оцветих в перфектно синьо - лазурното море. ...
  583 
Нищо де...
Лъжеш ме за някои неща...
Отричай, колкото си искаш...
Над теб нямам никакви права -
аз съм просто момчето, което изпускаш. ...
  728 
Много злоба натрупах до торбата със мъжки лъжи...
Пих горчивото вино на безмилостни удари...
От безсмислени срещи и стари приятелства крих
малкото, дето занапред исках да имам...
През морето от делници - и на път за своята лобна скала - ...
  492 
Мечтаеш ти за пладне,
когато се стъмни;
а щом денят те грабне,
тъгуваш за звезди!
Щом стигнеш върховете, ...
  413 
Дай ми няколко съвета,
Господи, та да не питам
всеки път, когато светне
слънчогледовата пита.
Сутрин – рано изкласила – ...
  488 
Аз искам утрото да бъде
по-мъдро и от вечерта.
Да ме предпазва във деня ми
със непрекъсната черта.
Аз искам моят ден да мине ...
  583 
Без огради къщите са по-различни –
по-весели и шарени, по-мъдри.
И напролет върху жълтите кирпичи
асмите ще разпуснат топли къдри.
Ако щъркелът се сбърка да намине ...
  515 
Зеленото пълзи по планината.
Превзема долове и върхове.
Разгъва силите си в равнината
и атакува с южни ветрове!
Под напора му стене планината. ...
  399 
Дъждът вали навън, а и в душата,
пълни ме отвътре, прочиства тялото,
маха пустотата,
оставя само бялото.
Чисто, истинско и бяло ...
  388 
Икона е прозорецът, на който
една мадона вчера се облегна,
а залезът с окото на художник
и с обектив на фотограф притегли.
Божествена ли бе искрата къса, ...
  432 
Пеперудата,
кой ли може да я има?
Може би е Вятърът,
който нежно носи я?...
Или цветето, което ...
  371 
Във двора ми зелен и цветен
една овошка посадих.
В земя я закопах дълбоко.
Край нея скеле изградих
да я опазя от повреди ...
  726 
Очакването е вечно,
като неписан закон.
Иска ти се все някой друг
достойно да те оцени.
Събуждай се, братко! ...
  463 
В Битието на моето Нищо
съзрях твоето Всичко.
Животът ми бе скръбен
и празен,
и вял, ...
  482 
Разходка с лодка
Така се получи, останах си сам!
Заминаха всички! Избягаха...
Едни от бедност, други от срам,
живота ме ритна и паднах... ...
  482 
Ще се разделя с душата -
тя над мене надделя.
С вечен спор върху нещата
и глава ми побеля.
Тялото избра земята - ...
  450 
Зад дъждоносни облаци
се крие слънце,
от остър житен клас
се ражда зрънце.
След взрив разтърстващ ...
  425 
По широки естакади,
целите във светлина,
тръгват много млади хора,
да преобразят света.
Слепи са от светлината, ...
  386 
Като отмина прашната канавка,
накриви катунът мръсен врат.
Едно дете с очи на незабравка
се загърли със атлазен шал,
носленцето си скри, прехапа устни. ...
  520 
Човекът без чадър
Като мъдра жал на старец изоставен
пее мартенският мадригален дъжд,
няма рози върху стръкове отрязани
и в пещта на бога – дънер от Едем... ...
  424 
Предложения
: ??:??