20 049 резултата
Зимна приказка навън е,
романтика, веселие...
И ако има как да
мога, просто под
юргана да си стоя, но ...
  630 
Навярно трудно е това,
човека да сразиш в човека.
Нима наказа ти плътта?
Призна ли своята вина?
Не са ми нужни чудеса, ...
  785 
Умират бавно, нямо дните
и залез гасне в две зеници,
зловещо лумват в рой звездите,
сплотяват своите редици
и гневно идат в мрак обвити.
  463 
Искам да бъда поет
на Веселин Веселинов, Христо Костов и други от сайта с благодарност за стиховете, които прочетох тази вечер
Искам да бъда поет,
да владея изкуства красиви,
да умея да пиша куплет, ...
  489 
Всяка става на спомена артритно поскръцва.
Всяка дума предишна днес е кожа и кости -
монахини, изпити от забравена църква,
без миряните - ние да им ходим на гости.
Тази наша история "платено-непито" ...
  974 
В началото бях породисто куче,
сега съм само жалък пес.
В живота кратък се научих,
че грош не струва мойта чест.
На улицата бях изхвърлен ...
  469 
Земята отново побеля,
а с това сърцата ни се
отвориха за света
и заедно, мисля,
ще започнем да празнуваме ...
  421 
Когато повяхваш, крещейки отвътре,
недей тъй самотен в ума си да бъдеш.
Пилей само мъката; тя не ти трябва,
живей си живота както знаеш и можеш.
Сълзите по бузите спускат се, бягат, ...
  417 
Ще умра. Всички връзки с живота до тук,
всеки път за назад ще превърна в руини,
всеки мост ще подпаля и спокоен, напук
на нелепата вяра, в пустота ще премина.
Ще умра. Отървал се от житейската злоба, ...
  721 
Имам си приятелка една, самота се казва тя,
идва вечер късно и завладява моята душа.
Кара ме да си задавам хиляди въпроси,
а душата ми топлина си проси.
Тя вледенява всичко около мен, ...
  630 
Когато дойде моят миг
и си затръгвам от Земята,
не ме изпращайте със вик,
не спъвайте летежа на душата.
Навярно тежък път я чака ...
  938  11 
Как да ти кажа какво ми тежи,
като по-тежко е от думите?
Върху плещите ми все още има място
за болката и на другите - ЗНАЧИ ЖИВА СЪМ!
Веднъж на триста милиарда години си кажи ...
  723 
Векът на Америка
Пространство необятно на нашите надежди!
Океан безкраен от погубени съдби...
Върлува виелица в помръзнали души.
Часовник стенен с тежък звън последни дни брои. ...
  637 
Замълчи!
Не говори!
Затвори очи!
Забрави за тази сляпа надежда!
Когато си с мен за друго не мисли! ...
  572 
Обръщам се назад и виждам как боли,
поглеждам пак напред и осъзнавам колко съм по-силна от преди.
За миг затварям аз очи,
усмивка се образува по моите устни.
Тръгвам целеустремена, ...
  752 
Животът е измама на съдбата,
последна дума преди смъртна казън.
Искаш да живееш честно,
но виждаш се отнесен в смерча на разврата.
Играем си на театър с живи хора, ...
  544 
Поникнала тревичка гали
пръстите на моите крака,
и тръгвайки, сълзи огряли,
след мен оставят те следа!
Пръскам златните сълзи ...
  488 
Искаш ли да чуеш
нова клюка за мен?
Пикантната подправка на деня е моя плът.
Харесваш ли вкуса ù между зъбите си,
моето страдание ще замени ли твоето нещастие...? ...
  634 
Го­ди­ни­те от­ли­тат ка­то пти­ци.
Го­ди­ни­те те­кат ка­то ре­ка.
Грее мъ­д­рост в тво­и­те зе­ни­ци,
но в тях бле­щу­ка мъничко тъ­га.
Се­га си ка­то ще­д­ра ни­ва. ...
  1912 
Презирам аз невежата,
презирам глупостта.
Презирам дейността
безцелна, кротка.
Тъжа за мълчаливия ...
  1442 
И Л Ю З И Я
И лутат се жестоко почернели
незрели мислещи съдби.
За свят бездомен две искрици сплели
жадуват днес несретни бедните души. ...
  398 
Звезда една е литнала в нощта
най-мрачна и усойна за година.
От бога знак донесла с себе си тя
в тази върла, люта, бяла зима.
Христос родил се на света ...
  416 
Премиерата свърши. Ти спечели Оскар
за блестящо изиграната роля,
автографи раздаваш с ослепителен чар
и с усмивки позираш на воля.
Нещо някъде стана - изведнъж променен, ...
  1290  69 
Земя!
Човек, глад-борба!
Кръв,огън...
Зора-начинание!
Човек-глад ,мисъл! ...
  582 
На Боровец съпругът й почива.
На Банкя уж е моята жена.
Но вероятно София грижлива
им дава жилище и топлина.
И аз, разбира се, не изоставам - ...
  631 
Нивата на комфорт и сигурност
се сриват бясно към критична точка -
"Пътят напред" оказва се миниран
и "няма как", и "нито ден отсрочка"...
"Пътят назад" обаче сме го срутили ...
  894 
Гардероба си отново подредих -
стари замених със нови дрехи.
Но сант един за себе си спасих
от скритите в Душата ми успехи.
Прерових всичко, вярвайки, че знам ...
  1040  15 
От небесата имаш дар -
блаженство с мисъл да пробуждаш,
на което сам си господар
и в себе си, умение, да сплиташ
царствено-цветния опал ...
  733 
Далеч от хорските пътеки,
под изумрудения, бистър свод,
осъден в самота навеки,
минава неговият ход.
Отритна го съдбата вълча, ...
  639  12 
С теменужена сянка е облак надвиснал
над града... и след миг – ще вали,
а дъждът, от очите на Господа плиснал,
ще окъпе земя и звезди!
И прорязал бездънното синьо пространство, ...
  586  13 
Взех четка и бои
и се разписах
върху оставения да лежи
на масата бял лист.
Написах - ...
  559 
Тази дупка в главата я имам,
откакто ми взеха лъжата за стареца.
Наболява ме най-вече зиме -
в сезона за празници и за подаръци.
С безразлична прозявка поглъща ...
  1275  20 
Изгарящи от огнения трепет
на пламнала, Божествена Любов,
живеят същества могъщи
във вечен, искрен благослов.
Най-предани във свойта същност ...
  597 
Седем Ангели белоснежни,
над мен размахват крила,
когато търся рими безбрежни
в стиховете ми с нежни слова.
Долита пръв ...
  639 
Със студени и мъртви лъчи
как блести януарското утро!
Аз притварям безсънни очи,
и така е в душата ми пусто…
На кълбо е животът ми свит ...
  442 
Всеки ден открадва от мене
по един красив, безценен миг.
Остават ми дни преброени -
като стон, като песен и вик...
Неизбежно и тъжно е, зная! ...
  538 
Когато си тръгват мечтите,
светът под нозете се рони,
дъгата прибира боите,
потъва в дълбоки усои.
Когато си тръгват мечтите, ...
  1380  45 
То е същество прекрасно,
цялото от Светлина,
пурпур, злато в ярки краски,
всички бликащи в едно.
То е същество влюбчиво, ...
  485 
Животът ми бе цял във многоточия...
и думи неизказани зад тях...
Неосъзнато или пък нарочно
прикривах с тях любови, грешки, грях...
И в тези многоточия облечен ...
  735 
„Не е страшен ножът на палача,
страшно е да нямаш поглед скъп.”
Марко Недялков
Страшно е по гънките на здрача
да вървиш самичък в своя път ...
  492 
Предложения
: ??:??