4 971 резултата
Ти искаше миг.
Аз с вълшебство предложих да бъде.
Какво по магично от това?
Хванати ръка за ръка в мига.
Ти искаше допир. ...
  1974 
Душата ти е кръстопът
към изгревите на светлината.
Вървиш все още от плът
към свят далечен, необятен.
Небето мълчаливо те зове. ...
  705  15 
В листопада...
Някъде от Необята –
духна вятър... Заваля...
Дъжд абсурден (от листата!...)
над Земята са разля... ...
  536 
Палитрата на залеза...
В палитрата на Залеза вълшебна:
нюанс в оранж добавя Вечерта...
Нехаен вятър вихрено побегна
през тайният Портал на Вечността... ...
  580 
Завърнах се.
И той ме чакаше.
Обикновен.
И приливно студен.
Измръзнал във прегръдките на зимата. ...
  1036 
Есен ли?... Нима дойде?...
Прогнозата за Времето предрича
стихийно да извие Бурен вятър
и мълниите яхнал той да тича –
със облаци гръмовно над Земята... ...
  406 
Есенен каприз...
(експромт)
Духнал вятър разпиля
облаците... Просветля...
И в небесна светлина – ...
  340 
Подпрян на две копрали заник-
денят се срутва плавно,
в неудържим каданс изтлява.
Времето променя цветовете.
Кой би могъл да го възпре? ...
  1757  11  18 
Заигра се вятърът с купчина листа.
Вдигна ги във въздуха, свирна със уста.
Бързо се намушка в някакъв комин,
котарак подгони, задави се със дим,
после се притули някъде...Не знам. ...
  630 
Погледнали нагоре, и напред.
Стрямо, към жаркото небе,
с послание за теб,
и за твоето сърце.
Смисъл съновен, ...
  576 
Почука есента
със мокри пръсти по прозореца,
поръси го със едри капки дъжд.
Отвън на двора греят хризантемите,
звъни капчукът с есенния дъжд. ...
  563 
Бели нóщи...
Вечерта пак прелива от пролет
и от топли, добри ветрове...
Във гнездата си тихо крамóлят
незаспалите птици... Снове ...
  368 
Видение в лятната нощ...
(Безсъние в лятна нощ)
Лятна нощ зави Земята...
... Вятър вихрено повя
и примъкна Необята ...
  382 
Със кроткият прибоен шепот
подир стихийната игра,
Едно море с гальовет трепет –
виновно милваше брега...
А ласкаво шуми насреща ...
  386 
Навън ме вика Оня вятър
ненужно-южен в Есента
и разпилява той листата,
които ровя със крака...
И въздухът е пълен с нега, ...
  1111 
Една лунна нощ в Океана...
(експромт)
Тук във всяка вълнá
свети малка луна...
В тъмно-тъжни водѝ ...
  582 
В Огъня на Пустинята...
В тази дива, първична жарава
на Пустинята бавно догарят:
и възторзи, и минала слава,
и неми́слещ се влачиш към Краят... ...
  646 
Магията на Южните морета...
Фантастично светлините
леко плъзгат се нататък,
дето сливат се с вълните
и със Слънчевият вятър... ...
  385 
Кестени, кестени,
мои връстници, спътници мои от младостта.
Календарни символи на моя живот -
цъфнали пролет, есен отрупани с плод.
Кестени, кестени, ...
  637 
А как да спиш, когато е Луната
дошла при теб във тази нощ безсънна
и нещо в теб се стряска, във Душата –
и осветява всяка мисъл тъмна!...
... и сенките политат като птици, ...
  297 
Perpetuum mobile
Тази есенна наша
обич късна сега –
с ветровете донася:
малка, нежна тъга... ...
  1312 
За влюбените – време за раздяла,
за труженика – само нов работен ден.
Зората е вълнуващо красива –
пошушва моят поетичен ген.
Ний гледаме с очите, ...
  989 
Тиха е гората пак.
Есента ѝ носи мисъл
и предчувствие за сняг...
Тук ли стихове съм писал?
Утрото я осребри ...
  891  13  22 
Един ден усетиха любов вълните,
красива мистика за тях бе тя,
която криеше на дълбоко сълзите
и блестеше под луната, като небесна светлина.
Дали разбираше това, морето? ...
  1054 
Красиво е, прекрасно, диво-
лунно, свежо, мълчаливо.
Лежа си сгушена,
притихнала в омая-
сън не чувствам, ...
  794 
Как красиво е, когато
есента нашарила гората
с месинговата си позлата;
а листата натежали,
от жарко лято прегоряли, ...
  923  12 
Танцуват вълни под лунна светлина,
оплели се влюбено, като душите
и сякаш мечтаят да помилват брега,
намислили да му прошушнат мечтите.
И морската арфа изведнъж замълча, ...
  1514 
Не просто равносметка...
Аз някога във гняв необузда́н
разкъсах спомените в равносметка късна
и разпилях по вятъра, но там:
той без да мисли – просто ги разпръсна... ...
  414 
Тънко и зимно се смее звънче.
Слънцето димно виси на конче.
Лед по реката, следа от шейна.
Блясък и ромон. И миг тишина.
Ала внезапно подухна ветрец. ...
  640 
Вечер...4
Ненапити извори шуртят,
ручеи заливат тишината –
южни ветрове във танц въртят:
– мислите, щурците, самотата... ...
  531 
Есента е разваля коси в цвят от дюля до кестен
и по пътя си страстни въздишки събира.
Тя сърдечен сонет е, в очи замечтани замесен,
и напомня на звук от разнежена лира.
Есента е жената, узряла до своята сладост, ...
  974  14  24 
С букет изсъхнали листа,
стаени бури във косите,
мъгли и слънчеви петна,
пристъпва тихо Есента.
До нея като хрътки верни ...
  1418  12 
Ве́черно вълшебство...
Вълшебният запой на сетивата
и на страстта внезапния каприз –
възторжено огъваха телата
ни, в по́лъха на ве́черният бриз... ...
  1031 
Странен свят – зелено светъл.
Морски дълбини, гори
с изумрудени дървета
и ахатови зори.
Меки, призрачни контури. ...
  968  22 
Морето стои с отворени очи.
Чака жадно да погълне синевата.
Трещи гръмотевица в неговите уши.
И търси с вятъра разплата!
А хоризонта над него все мълчи. ...
  811 
Аз съм морският шепот в небето,
Аз съм самотният плач във полето,
Аз съм студеното време, в което,
Рисува с пръст по прозорец момчето.
Аз съм вятъра, който брули горите, ...
  764 
Вечер в Есента...
Слънцето и Светлината
тук оставиха сама
Есента, а те оттатък
чак във Долната земя – ...
  1108 
Вечер в Есента...
Слънцето и Светлината
тук оставиха сама
Есента, а те оттатък
чак във Долната земя – ...
  557 
Жарки юлски дни.
Усещане за безкрайно лято!
Целува ме море със солени устни.
Щипе. Боли. И става все по-опасно!
Зелени дъхави треви. ...
  942 
Захлупена е мъничката гара
и тихо чака свойте летни птички.
Стрехата е провиснала и стара
и само два улука криволичат.
Разсеян, в гредореда пуст наднича ...
  775 
Предложения
: ??:??