20 515 резултата
Естественият кръговрат в живота
Се смее на скръбта неутешима.
Естественият кръговрат на злото
Не ще пропусне идващата зима.
  931 
Не надвиках болката, но в рая,
знам, ще има място и за мен,
щом достигна някога до края
на човешкия си земен ден,
че лъжа за ближен и обида ...
  582 
Предадоха те, Господи!
И те осъдиха!
Осъдиха те, Боже,
на разпятие!
В ръцете, от които поемаха хляба, ...
  1378  12 
Тя идва в колесница от звезди,
искри хвърчат под конските копита.
А сбруята в ръцете ù гори,
косите ù по облаци замитат...
Тя пуска 300 волта по кръвта. ...
  1424  17 
РЪКАТА НА УТРОТО
когато отвътре съмне
утрото нагъва мрака
в кутията на Менделсон
и завърта ръчката ...
  638 
Експериментална поезия
по едноименното фото на
Pepina (Пепа Деличева)
Танцуващи цветя – мрак и чистота...
Белее сластно призрачният им воал. ...
  921  11 
За лудите
На „луд” е равен „ненормален”.
Така се сочи чак до гроб.
Но „луд” да съм, че днес
„нормален” ...
  1137 
У Н И В Е Р С В С И Н Ь О
поизгоряла от слънцето
луната се лющи
посипва бяло злато
в живата страница на океана ...
  604 
Болка - стягаща сърцето.
Тъмнина и тишина.
Облак сив, капак в небето.
Дъжд със форма на сълза.
Думи - значещи безличия. ...
  1220  11 
Всяка надежда
Една надежда лесно се заражда…
… и тя превръща се в мечта!
Една надежда тръгва да гори…
… и започва в пламъци да чака! ...
  709 
Да те докосне
първи слънчев лъч…
от топлината му
очите да отвориш.
Да се усмихваш, ...
  939  20 
Дори и в ада да отида има смисъл,
aко намеря сили да обикна болката.
Защото все пак нещо трябва да обичам,
макар и да яде отвътре мислите ми...
е, може би едничката надежда още нещо да изпитам ...
  747 
Усмихни се! Усмихни се, мили човече!
Тъга и тревога прогони надалече!
Когато усмивка лицето ти сгрее,
душата ти мрачна сама ще запее.
Усмихни се! Усмивката значи надежда. ...
  1068 
Все в дъждовно време ми се пише!
Дали с причина, или безпричинно...
Душата ми от стиховете диша
и само в тях се чувствам силна.
Дъждовно, мрачно, а сърцето грее! ...
  495 
Да се завърнеш там,
където властва тишината
и полетът ти плавен
ефирът дори не поклаща,
да галиш само с поглед ...
  1083 
Свенливо гълъб кацна на перваза.
Към мен гальовно гушка завъртя.
Виновно тишината ми проряза –
загука нежно и внезапно отлетя.
Трохичките, поръсени от мене, ...
  702  17 
Щастието... какво
е това?!
Много хора
от планета
земя ...
  980  13 
Б Р И З Ъ Т Т Р Ъ П Н Е
бризът тръпне в ризата на дъжда
опитва се да я разкъса
харесвам играта
и банските му с цвят на розов облак ...
  937 
Около мен витаят плавно
загубени мечти с полъх на кашмир.
А в тишината се разнася бавно
самотата на проблясващия мир.
Около теб премръзва свободата, ...
  425 
Не ми пречете – искам да извикам
към Господа с разперени ръце:
Върни ме, Боже, в своята обител,
закриляй ме, Владико, от сърце!
Какво, че през порутения купол ...
  561 
Желязната дъга блести като олово.
Всичко е обляно в нещо чисто, ново.
Преоткриваме ненужни истини отново.
И дъвчем все същото месо сурово.
  1445 
Ето ни отново
сами в този свят
и започваме всичко наново
за пореден път.
Ето, грешките отново се повтарят ...
  436 
Страшно се надига тъмнината
да обгърне всичко с хладна грациозност.
Ето – даже въздухът се дави,
тъжен, с обозрима сериозност.
Всички късчета на разпиляната надежда ...
  496 
Невидима
В днешното полукълбо на мрака
се ражда сивата мъгла,
безизразна, прозрачна -
обгръща ни с гръдта си тя. ...
  621 
Г Ъ Л Ъ Б И
призори дюните заскърцаха
сякаш в стил рококо
Карузо се отърколи по сияйната пътека
дали затръшва загадката на пирамидите ...
  711 
Ранно утро, изгрев чуден.
Где е нощ с плаща черен, блуден?
Ти си светлината,
що изпълва небесата,
възкресяваш ти земята, ...
  1278 
Какво е щастие? Една усмивка.
Приятелско обаждане в нощта.
Глас топъл. Майчина завивка,
даряваща любов и светлина.
А може би искряща радост, ...
  6827  20 
Превръщам спомените в люлка,
завързана за облак бял!
И в моя сън летят светулки!...
А сякаш тук не съм живял!
Насън ли срещнах първа обич ...
  662 
Приятел, разгледай лицето си.
Поздрави се, щом откриеш надеждата.
Посъветвай се тихо със бръчките
(и от смях, и родени от грешките).
Направи равносметка добра ...
  586 
Озлобени и търсещи мъст,
хора гонят поредна облага.
Над Земята ни смогът е гъст,
а под нея поредните лягат.
. ...
  4481 
Купих си салам,
но отверката ми не реже.
Гладен съм,
а саламът е сам.
Жега е, ...
  640 
За една сълза
твоя,
бих обърнала
целия свят...
Светлина ...
  840 
Преситен съм от хора и видения,
от луди и разумни същества!
Щом моят аз – небесна орхидея –
разцъфва върху белите листа,
тя, мисълта ми – тихата ми същност – ...
  690  10 
СБЛЪСКАХ СЕ
сблъсках се челно с късмета
сега си мерим цицините
и растат две сини очи
срещу мене и вътре ...
  800 
Не е виновно времето
за болката в душата ми,
за неживяни трепети,
поеми ненаписани...
Не е виновно времето, ...
  523 
Ах, времето, което рони неуморно
минути, часове и дни, години!
Минутата изяжда думи
и часове ядат възторга,
а дните чувствата изтребват, ...
  544 
Две истини в една
Изплагиатствано от
Съдбата, с много чувство за ирония,
в театъра, внезапно, им устрои среща.
Сред толкова човешка какафония, ...
  604 
Огромно зарево
над планета синя
наречена Земя...
Изгарящи милионни
светове - живот ...
  861 
Понякога една минута
на цяла вечност се равнява.
Все чакам нещо да се случи,
а то е някъде в безкрая...
Уж грее слънцето, а зъзна ...
  1360  48 
НЕ СИ ОТИВА
не си отива залезът от клоните
хей момче защо си пуснало хвърчилото
после ще плачеш за вятъра
окото което вече рисуваш ще прогледне ...
  645 
Предложения
: ??:??