Стихове и поезия от съвременни български автори
Мракоделие
почва така:
долна душа,
доста лъжа.
Свършва кога: ...
Глухи за поезията, дори за Бог
Къде е мястото ѝ сред бетона?
Да, хвалена е, че била безценна,
че е гнездо на Любовта и стона,
че е прониквала в човешката душа, ...
Старите истини
Имам сили да обичам...
Нямам живот за пилеене
Имам живот за живеене!
Утрото е по-свежо от вечерта - ...
Очакване
и започва да говори нещо.
Но аз не го слушам-
гледам плавното натрупване
на оцветените листа ...
Обичам те още
Беше до мене, ти беше
И няма го твоето присъствие вече
Чакам гадния период да отмине,
Ала бягам до живот всеки ден, дано това чувство погине, ...
Глаголи
... вятър стене, грачи гарван, сурна се по гръб мъгла –
вълна с денкове стоварва – да ги чепка! – е дошла,
студ в светулкови коруби, студ в човешките души,
из тревите – проснат губер, зайчето преде с уши, ...
Здравей... Обичам те...
Здравей - Любов..! Желана и копнежна...
Здравей - Момиче..! И Мечта...
Здравей..! С целувка... Много нежна...
Здравей..! Обичам те... С Душа..! ...
Битието на човека червей
два пъти по-ниско от мен.
Минава в него цялото ми ежедневие
във лазене на пода по корем.
Дори и капандура в него нямам - ...
Нека щастие струи!
искам всеки да расте
волен, силен и с любов
в дом лишен от ден суров.
Всяка птица с посока, ...
Избори 29.10.2023г.
истината не виждате, с очи слепци!
Хрисими са преди да докопат власт,
след това забелязвате, че са лъжци!
За какво мислите, че толкоз я искат – ...
Небесните царе
Бързи връзки, дрога, забавление.
Отвънка - цар, отвътре - просяк,
това е днес модерно!
Телевизорът пропагандира, ...
Самота
... тишина, самота – във която
ти си бръмбар, туширан по гръб.
Свърши твоето мъничко лято
в повсеместната мирова скръб. ...
Силата
Идея основна за човека е
Силата.
Сила на духа
Тя се в природата съдържа. ...
Сред висините
поела стъпките ни леки.
Крачим смело, оставяме следа
по горските пътеки.
Слънчев лъч в клоните играе, ...
Разкажи
Всичко ми разкажи
От начало до край, разкажи!
Kъде те отведе живота?
Колко пътеки стръмни катери? ...
Когато съм сам и искам да си някъде добре
със отворена балконска врата зад бели пердета през нощта
развяващи се от течението на вятъра
Над под и под тавана притискащи ме
сам в леглото изпотен ...
Ненужен
на глупостта човешка плащай скръбна дан.
Кому са нужни днес премъдрите ти книги,
животът ти – с любов и вяра извървян?
Словата мъдри днес и пукнат грош не чинят, ...
Абстиненция
която те притегля пак към мен.
Като разкъсваща те с ярост клада,
гладът ти в ниското е притаен…
Кинжалът на очите ти ме срязва. ...
Тя
Устните й са карамелени, елегантно пристъпва като газела.
Тя ме изпълва, нишката между нас е толкова силна,
от гласът ѝ пърхат пеперуди, косите й се веят като алени щрихи,
а аз се потапям цял в нейната хубост обилна. ...
Съботен сонет
На просяка душата е сълза –
която скритом броди из всемира
Търкулната в листенце на бреза,
тя в крехките зелени вейки спира. ...
Куфарът на Влада
Денят дойде на варненската гара.
Ти не пристигна с нощния експрес.
С клошарина си делнахме цигара.
С кафенца – две, от автомата – нес. ...
Поема за Бет и Иван
за това от живота кой какво взема.
За любовта на Бет и Иван,
един във друг се влюбили в Узбекистан.
Били на работа една, ...