3 086 резултата
Все още пáри, по кожата трепти,
вибрира слънчевият лъч последен.
Заспива леко закъснял и с него
въздъхва лятото, и с меланхолия изчезва.
На плажните чадъри се затварят ...
  834 
***
Като бързи пътници
се качваме във влаковете бързи
на годините.
И все забравяме в купето
среща есенна, книга недочетена, ...
  1399 
Септември е тук, но не бързам за никъде,
заслушана вятърът как му припява
и спира дъха с аромата на мента,
а после се шмугва в прохладните нощи.
До късно люлее тревите им в скута ...
  1248 
Страх ни е да се гледаме.
Страх ни е да си говорим.
Страх ни е да се докосваме.
Приличаме на две строящи се кули,
високи до небето и открояващи се. ...
  954 
Какво ако
животът е просто пауза
между несъществуването ?
Какво ако
имаме два живота ...
  1067 
Полузаспали, когато сме будни,
полубудни, когато искаме да спим...
Това ли е модерният човек?
Загърбихме интензивността,
енергичността, жизнеността, ...
  950 
Аз дишам. Аз дишам за двама.
Ти обичаш. Ти обичаш за двама.
Стаени в моята шепа
Ти сенките свои подарявам
И думите с теб по-лесно излизат ...
  945 
Разсипах песъчинките по пътя си,
разнесох морски вятър в коридори,
разбих вълни сред градско своеволие,
оставих спомен да се носи.
И пърхащо прелитам в сутрини, ...
  712 
Катерих се по покривите смело.
Опитвах се звездите да целуна.
Блажено спеше сгушеното село.
Притихнал даже хъркаше катуна.
Изстиваха във онемяла прелест - ...
  1386 
Нощите наказват ме,
съзнанието галопира,
докъде се разпростира
капана на суетата?
Заспах, докато със твоя глас ...
  1253 
Тук почива този, които се бори
с предела на човешките мечти,
тук почива безсмъртен!
  917 
Аз убих мечтата си!
Погребах празен съркофаг.
Сълзите ми потекоха,
Избърсах ги.
Не исках слабост да показвам пак. ...
  1185 
***
Дали е есен, зима?
Децата рецитират
някакъв поет.
Щастлива съм
дълбоко някъде ...
  1419 
Насаме.
Заради онези сълзи,
дълго стържещи горчивината.
Намериха дъното ти.
Насаме, насаме. ...
  752 
Обичам те
без лудост, без свян и без огън,
обичам те –
пристан, тревога и блян.
Обичам те – ...
  931 
През топлите извивки на нощта
студът намира своите пролуки
в едно предчувсвие за късен стих,
в замлъкналата песен на щурците.
Една след друга думите растат ...
  1494  13  12 
Край храма гривната-
оброкът ми към теб, неволно аз изгубих
и пръстите си до кръв ги израних,
докато рових да я търся.
И сякаш цялото небе върху мен се срути, ...
  678 
Посвещавам на Параолимпиецът Дечко Овчаров
По килим от борови игли, аз вървях-
боса, или със скъсани обувки.
Окайвах се, за своята съдба,
че ти не си до мен, а така ми липсваш... ...
  1186 
Усмивката ти, тази светлина струяща,
проникващ лъч в стаената безбрежност.
Намирам я, сияе, грее,
от нея топла мекост се разнася
като от сърцевината на погача. ...
  779 
Тя е кучка. И е ангел шестокрил!
Кръв в дробовете.
И песен на сирена.
Тя е сгърчена на пода неизмит.
И е мълния на бляскавата сцена. ...
  749 
Ако продължа да се лъжа,
ще забравя, че не мога да обичам друга.
Искам да се излъжа,
защото ако продължа
да те оправдавам, ще се заблудя, ...
  905 
Котките.
Разни идеали плащат години наред,
за да видят Котките.
Пиесата на живота.
Извън театъра е толкова красиво. ...
  768 
***
Най-добър приятел съм на
живите сенки в небето,
отражения на минали дни -
нито разврат
нито пошлост ...
  768 
Слънцето грее, бих казал красиво, с величие,
все същите гълъби чакат на прозореца,
листата на клоните блестят като износено злато,
а бежавостта на блока -
все така мръсна и притъпяваща. ...
  2257 
Мерило ли е нашето вълнение,
за онзи порив, бъдещ, тръпнещ, нов...
за силата си да ни вземе всичко,
да ни отнася без да чуем зов.
И измеримо ли е Имането ...
  953 
Как искам да забравя тези сънища,
които само болка пророкуват
и орбитите тесни на очите ми
не могат страховете да побират.
Не са човешки погледите в бъдещето. ...
  694 
Душата на поета е като птица,
не можеш я затвори в клетка.
Тя все ще иска да излита,горката,
високо в небето и ниско в житата.
Душата на поета търси Любовта, ...
  710 
Прегръщам те, мое дете, ти мечтата най-голяма сбъдна,
щом на този свят дойде.
Ръчички мънички протягаш и колко много обич с прегръдка ти ми даваш.
До мен едва на крачета стъпваш, искаш всичко да знаеш.
За теб, сега, света е прекалено голям, а в него ти си моят блян. ...
  1049 
Този град
събрал е
в себе си
тъй мила
и тъй драга ...
  1412 
Сред
гипсовия прах
там
тя ли бе,
която открих ...
  810 
На Живка - приятел.
Лъжлив е тоз свят, Боже! Лъжлив!
Измислен и сътворен от твоите ръце.
Едно камъче пада и преобръща каруца, а всъщност са две.
Ако трябва ще изплача всичките петъци- щом се налага, само душата да намери покой. ...
  1044 
Горчиво ми е. Ала никога не плача.
Превърнал съм се в най-студеното на камъка...
И нито драматично или страшно е.
Такъв са ме направили от малък...
В душата ми е всъщност много тясно. ...
  651 
Сбогом.
Знаеш, че не нарушавам
обещанията си...
не искам да те нараня,
но имам нужда ...
  715 
Сън, чийто сюжет е скучно
да знаеш и контролираш
и е нужна изненада,
сънят на самата Вселена.
Това е животът, ...
  609 
Като иззад дулото
на пистолет е
погледът ти - в
мене вперен.
Дните ни минават ...
  603 
Започвам да забравям.
Забравям какво е било и в настоящето се лутам като светулка в тъма.
Забравям какво е било и улици пресичам сама, пътища преплитам,
а дните сливам в едно.
Очи отварям и ръце протягам, без да виждам и докосвам - ...
  628 
По хоризонта пясъкът се рони,
морето сгъва бягащи вълни,
а птиците на спрялото ни бъдеще
разпадат се на късове изстинали
и капят по брега на самотата. ...
  1171  12 
Прочете по въздишките
на детето си,
морзовата азбука
на щастието.
По слънчевите отблясъци ...
  835 
Един ден, в който
можем спокойно да се престорим,
че се поддаваме на илюзията за равенство,
а защо не и за превъзходство,
само заради това, ...
  1059 
Има нещо красиво-фатално
в тази моя зависимост,
в това мое привличане
към теб моя Любов!
Тази нужда за Теб . ...
  610 
Предложения
: ??:??