5 031 резултата
Някъде някой си плаче,
потънал във свойте мечти,
рисувайки нощни портрети
на нечии любими очи.
Някъде някой си чака ...
  892 
Положи залезът червена длан
по върховете уморени.
Денят отстъпи замечтан
край мълчаливите морени.
Припадна вечерната тишина ...
  630  14 
Отправим ли неволно взор нагоре –
пред нас се ширва синьото небе.
Изчезва всяка капчица умора,
неистово сякаш то ни зове.
Денем облято е с лъчите златни ...
  566 
Защо ли обичам те толкова много, море?
И търся за теб най-красивите думи и рими?
Навярно защото напомняш ми моя Творец,
вселената мъдро създал – всичко зримо, незримо...
Живота в солената твоя утроба заченал... ...
  952  20 
Обърнах се и те пред мен изгряха -
разцъфнали, усмихнати, добри,
а само преди месец сякаш бяха,
две листчета от почвата дошли.
Море от злато, жълти пеперуди, ...
  675 
Когато преродят се цветовете –
зеленото обърне се във жълто.
И с радост наберем от плодовете –
от сочността и сладостта им пълна,
усетили, че сбират се ятата – ...
  630 
Ето, обещах ти и се връщам.
Прегърни ме, моя синя нежност!
Даже разгневено и намръщено,
всякак те обичам!... Неизменно.
Само да те вдишвам - и ми стига. ...
  902  11  19 
Минава лятото в копнеж
с намеци за ранна есен.
Ята натирени от скреж
разпяват стара песен...
Хората залутани сред тях, ...
  773  21 
СЪБУЖДАНЕ
Събудих се.Навън светлее....
Далече е от тук Денят.
А славейчето пищно пее
и гони някъде сънят . ...
  563 
Изгряваш в майска пролет, в юнско лято –
бяла и жълта, розова, червена.
Лъчите слънчеви по теб разляти,
изпълват и стъблата ти в зелено.
С тъй дъхаво ухание преливаш ...
  681 
Зеленото – цветът на мекотата,
разстлала се сред пролетната шир.
Зеленото обагрило гората –
убежище на животворен мир.
Зеленото – ливадите, полята, ...
  1277  10 
Лято, лято, пъстър панаир,
люлки, смях и пеещи каруци,
дълги дни, уханни нощи, мир,
топъл дъжд и влюбени капчуци.
Птица, цвят и дъхава трева, ...
  747  12  26 
Какво е красотата, ако не
поле със рози в казанлъшка пролет,
огряно от лъчи синьо море,
небе широко с ято птици в полет,
кокиче разтопило сняг през март, ...
  679 
Август се е скрил в асфалта,
и нажежава го, и го разширява,
пъклено, и някак стъклено.
Август гони те под сянката,
и нагнетява те, и те изморява, ...
  409 
Месецът скрива ликът си красив, достолепен.
Пукна зората, събудена с петльова песен.
Дунавът плиска вълниците бързо, припряно.
Слънцето светка с лицето си бяло, засмяно.
Днеска в душата ми спомени детски се връщат: ...
  1058 
Тук чайките се гонят със безкрая,
и устремно със вятъра се сливат,
небето като кърпа синьо-бяла,
над шарените сгради се разстила.
Тук улици със каменни премени, ...
  1289 
И тази сутрин съм във парка.
Във себе си съм углъбен.
Щом минах мостчето над арка
ме срещна есенния Ден
От горе капеха листата. ...
  581 
Капка момиче
Крехките клони свирепо се чупеха
в кротката ярост на вятъра.
Очи запленени от вълшебната гледка,
розов цвят земята покри. ...
  922 
Плаващи мъртви листа
оставят града да кърви,
отдавна позната есенна картина
подарява на очите сух плач,
пейзажът стар и непроменен стои, ...
  627 
Пиша за теб –
небе прекрасно с песни на чучулига,
с облаци бели от памук.
Слънчев лъч топъл ме милва,
а после се скрива сякаш напук. ...
  428 
В целофана на улични локви
прошумяват на вятъра стъпките.
На екран от небесен цокъл
розовее негата на пъпките.
От ведрото на майското синьо ...
  680  20 
След твоите дири по ситния пясък
аз тръгнах в зори да те срещна, тогава
над мене бял гларус летеше и крясък
дочух и помислих си... той ме напада.
Загледана в него, окото ми трепна, ...
  582 
Сънувах рози, слънце, лавандула,
ухание и смях и тиха песен.
Събудих се – сълзи по мойте скули,
а лятото преструва се на есен.
Сънувах безметежни небосклони ...
  890  13  26 
Крилете черни към небето блясват,
пронизващо отеква плясък див,
изящна шия лебедът отпуска,
съдбата му - родил се е красив...
Заслепяващи лъчи се спускат ...
  889 
И капките дошли от "веисинето",
се удрят във листата и званят.
И песента им, както и прието,
отчаените хора веселят.
И аз играта им захласнато я слушам ...
  661 
Със синя рокля тръгна тя
с хляб и кученце в ръце
с кестеняви пуснати коси
и с лъчезарна, хубава усмивка.
Седна тя в парка, ...
  606 
Препил със вино от глухарчета,
ту плаче юли, ту пък пее.
Надянал вятърът самарчето,
на гръб го носи и се смее.
Принцеси свилени – мамулите, ...
  751  13  28 
Изтръпна мрачината
осветена от изгрева на новий ден
и земята, чието време се събуждаше с рефрен,
бе мокра от целувките на речна нимфа.
А рибките маслени картини, Ин и Ян ...
  514 
СЕЛСКИ ДЪЖД
Над селото нощта едва се спусна...
И подстъпите Времето затвори.
Луната пълна в облака се впусна
и нещо с него в тъмното заспори... ...
  564 
Все още слънцето над двора се е спряло...
От запад черен облак се тълпи!
А Времето край мен е сякаш спряло,
очаквам вятър да се появи!
С Конете си в Небето е Свети Илия! ...
  568 
Ах, морето!
Слънце. Жега. Задух. Мор.
Пясък. Бриз. Бикини. Зор.
Ром. Мастика. Скоч. Мезе.
Дюни. Мацки. Плаж. Море. ...
  870 
Две дъги - душата на природата.
В две девствени дъги.
Стихове, мелодия.
Тайните си не издават те.
Човекът е в беда, ...
  659 
Лятна гора
Лятна нощ е. Хиляди звезди
от небето палаво намигат.
Като малки огнени искри
светлината им до нас достига. ...
  613 
1.Старата ни майка гледа,
носи домовете ни на своя гръб.
дивеч за нас отглежда.
В сърцето й място за нас има,
снагата си пред духа ни свежда. ...
  1342 
Крилата ти, слънчево лято,
покрѝва прашец пеперуден.
Ще кацнеш в дланта ми, когато,
градът нито спи, ни е буден.
По котешки гръб ще извиеш. ...
  579  14  22 
It's raining, raining hard
A scruffy, lost dog's walking in the dark
My jeans, jacket, sneakers are all soaked
but it is fine - the darkness, the rain
the slow traffic and the cold. ...
  1506 
Розов облак от сладък памук
се разплака по залез и рече:
„Да избягам как искам от тук!
Но морето е толкоз далече…”
Щом разбра босоного врабче, ...
  1040 
Брегът е коленичил
пред изгревна соната,
с очакване закичил
на утрото душата.
Облечен в риза тънка, ...
  716  18 
Ако стъпя в сянката на камбана
и от змийска кожа си направя икона,
тишината в храма ще изсъска приятелски,
а пламъкът на свещта, с език раздвоен,
по вярата ще ме близне. ...
  558 
Отново ме среща морето,
горещият мирис на лято,
вълните със вечния шепот
и чайките с острия крясък.
И всичко за миг се повтаря, ...
  894  11 
Предложения
: ??:??