4 971 резултата
Тя идва винаги сама
във дни безоблачни и леки.
Налива в каната вода,
чертае името си по небето.
Изпира старите вини ...
  494 
Едно белоглаво кокиче,
стиснато в снежен юмрук,
проточва вратле и изнича,
сякаш през дупка в гюрук.
За помощ към Слънчо поглежда. ...
  559 
Неземен стих
се спуска над земята,
като ветреца тих
от дъното на небесата.
Събрал непобедими сили, ...
  255 
В капките дъждовни -
мирис
на младост, цъфнали кокичета,
земя,
небе едва прогледнало ...
  367 
ИДЕАЛНАТА КАРТИНА
Искаше ми се да рисувам живота си със четка,
да смесвам мечтите със различни цветове,
да рисувам това, което искам, без да правя сметка,
че фантазията ме води из непознати светове. ...
  769 
По клоните на старата черница
подскача черен като дявол гарван.
Сега ги няма прелетните птици,
принуден съм на него да се радвам.
Понякога замира неподвижен, ...
  1300  18 
Тъмен облак увисна
над земята, небето
тъжно заплака.
Стоях си във вкъщи
и гледах през прозореца, ...
  388 
В очакване на изгрев до морето
започват най-щастливите ни дни,
погалени от хладен, нежен бриз
потапяме се в съкровените мечти!
С мъничка усмивка на лицето ...
  416 
Тихо, тихо -
птиците не говорят;
те пеят; мълчат.
От чиста тишина направени -
идват, за да мълчат. ...
  459 
Морето е спокойно - вързан поп -
и синьото му расо е прибрано.
Събира август пек в тръстиков сноп,
на дюната до плажа вбил коляно.
Разбриданите водорасли пак ...
  1005  10 
ТЪГА ПО СЛЪНЦЕТО
Обичам слънцето –
не жаркото, не парещото –
галещото слънце.
Сега навън е ледна зима, ...
  447 
Слънцето разтваря над мен
янтарно-златистия си ден,
в снега сребрист отразен
като октава от зимен рефрен.
Мигът се е спрял вцепенен, ...
  454 
Разходи сянката си
по шевовете на зимата.
Направи снежен ангел
от чувствата си.
И дай му ...
  698 
Тишина. Зора. Изваяни лъчи
пробиват въздуха с мъглите,
дърветата – изправени бойци,
на пост са редом със звездите.
Нозете ми потъват из снега – ...
  329 
Отлетяха последните жълти листа
и вятърът засвири в голите клони.
Цветята се скриха на топло в земята.
„Студено е” – тревата отрони.
Небето сърдито се намръщи. ...
  539 
И трети ден вече обилно валя,
и всичко отгоре съвсем побеля.
Навсякъде – бяло и в бяло светлѝ,
и няма да чуеш ти зимни петли.
От бяло по-бяло. И чисто. Личи. ...
  463 
Под прозореца ни – слива.
Още мъничко дръвче.
Но неýгледна и крива...
Има време - ще расте!
Щом южнякът тук повее, ...
  621  17 
Превъзходен, пухкав бял
сняг нощес е навалял.
Заскрежено е прозорчето,
всичко бяло стана в дворчето.
Танцуват весели снежинки, ...
  637 
Вятър вее. Дявол луд.
Нощ протяга пипалата.
Зимата със лед рисува студ,
по сняг се плъзга тъмнината.
Клони натежали се трошат, ...
  548  10 
Ранна утрин и омайващ полъх,
преминават през настръхналата плът.
Довеждаща дъхът до еуфория,
тъй картинна, сякаш е за първи път.
Вторачвам се към парка пъстър, ...
  963 
Се скарав со сите
со самата себе
со својата добра волја.
Веќе не градам мостови меѓу луѓето
и онака ќе бидат срушени ...
  305 
Как хапещо навън е!
Отрупана със сняг,
елхата е заспала,
под топъл похлупак.
  980 
СЕЗОН
Есента е циганка крадлива –
летните усмивки ни ограби,
настани се тайна, парцалива
и постла с мъглите си огради. ...
  526 
Зимата разстели своето одеяло,
покри ни с тишина, облечена в бяло.
Извая ледени вълшебства, от красиви по- красиви,
снегът застина във форми причудливи.
Времето сякаш е спряло в полето, ...
  506 
Природата се ражда отново и отново
и става по-красива от кога и да било.
Птици чуруликат, слънцето блести,
животните ликуват, че пролетта се възцари.
  319 
Днес отваряйки прозореца,
видях един снежен човек
без палто и без топлина.
Имало я е, но си е отишла.
Главата му беше покрита ...
  854 
Мрачно, сиво е навън,
притрепва унесена душата
от моя строшен сън
с невестата и змея в пещерата...
Няма вече сън, унес няма, ...
  577 
Рисувам със студени пръсти
снежинки по потните стъкла.
Усмихвам се, а след това ме натъжава,
че побелял е вън града.
Отдръпвам се и сядам на дивана, ...
  741 
Вървя загледана в хоризонта.
Снегът се сипе навсякъде около мен.
Наблюдавам го. Колко тихо и спокойно пада.
Същото усещане и в моята душа:
тиха и спокойна. ...
  883 
ЗИМА Е
Зима е. Снегът като че ли е навалял...
в косите ми. Светът навън е побелял.
А старите прозорци със сребърни цветя
навяват чувството на мрачна самота. ...
  796 
в памет на Пламен Ставрев
Боже мой, боже мой!
Все още тя е оцеляла!
Със силата на звезден прибой
иде любовта ми бяла! ...
  900  12 
Портата само бе останала.
А зад нея руини от замък стар.
За да влезнеш, през шубрак
и гъста гора трябваше да минеш.
Руините от него само напомняха за миналото, ...
  553 
Небето се намръщи, посивя
и срути облаци от гняв, върху земята,
безсмислено викът му прогърмя,
а после поутихна и заплака
Земята мъдро питаше: „Защо“, ...
  836 
На юг звездите са узрели диаманти,
изникнали след топлия дъждец
във безпризорните небесни океани.
Търкаля се край тях колата на нощта,
със повея на вятъра се носи, ...
  1031 
Прегърнаха
снежинките
мечтите ни,
покриха ги
с нежен ...
  503 
Разбитите врати
на входа
празната паничка
на цимента до чешмата
ръчната количка ...
  1211 
В планината
Небето е чисто и синьо...
Препуска Небесният кон.
Опива мe, като със вино.
Аз драпам по стръмния склон!... ...
  500 
Ѝма и листà
непожълтèли,
въпреки че са
оесенèни! -
Те към пролетта ...
  383 
Светлина в тъмнината е тя,
озаряваща всичко край мен,
като страстна, прекрасна мечта,
като блясък искрящо зелен.
*** ...
  355 
За двора ми на село
На село двора ми е райската градина,
спасих го с копане на гадната трева.
О, радвам му се аз по не една причина,
че раснат в него мойте семена. ...
  585 
Предложения
: ??:??