5 033 резултата
Отново бях заблуден
и пак ще бъда смирен.
Нека е спомен забравен,
всичко имам си до мен.
Неравно тревисто хълмче ...
  603 
Луната никога не спи
Знам, знам... Ще кажеш
погледни луната, колко е красива.
Знам, че в нея виждаш всичко,
което от красота прелива. ...
  1196 
Светкавичен лъч проряза небето,
буря препълни всички реки,
от вълни се задави морето,
земята обля се цяла в сълзи...
Пронизващ студ попари цветята, ...
  1341 
Есен е.
В пъстър листопад
танцуват есенни листа
и носят се с тъга.
Есен е. ...
  503 
Генка Богданова
Нощта притвори сънните ресници
и в облаците пухкави се скри.
Угаснаха в небесните зеници –
последните бледнеещи искри. ...
  731  10 
Облаци – ято от бели хамаци
няколко слънчеви лъча люлеят.
Пролетно, толкова бяло от краски
клоните вишневи звънко се смеят.
Две теменуги с лалета говорят. ...
  488  10 
Вкъщи дъждът ме прикова,
но не исках с него и аз да тъжа...
И представих си, напук на това:
пчелички край мен как жужат!
Прелитат от лале на иглика, ...
  439 
Може пак да закъснея,
както закъсняха всички.
Ще развържа днес вината -
като куче да потича
по следите ти дълбоки, ...
  1125 
Реките, накичени с лотоси,
отиват забързано някъде.
Дърветата – къдрави конуси,
са публика. Гледат от всякъде.
И сбират в косите си птици ...
  865  10 
Небето в пурпур. Лек ветрец.
Слънцето след малко ще изкочи
в нощта валя дъждец,
но скри се в малките потоци.
Дърветата, обсипани с розов цвят, ...
  421 
/Ти помниш ли.../
Ти помниш ли братко,
замъка, нашите братя, нашите сестри -
там, дето живеехме, там от дето идем,
ти помниш ли? ...
  746 
Една съвсем предотвратима вечер,
зачената невинно, като звук.
Едно последно тръгване – от тук
до хоризонт, до раждане и по-далече.
Ухае на палта и пресен дим, ...
  978  10 
Спри в топъл, слънчев ден,
под разцъфналите бели клони,
леко с ведра свежест упоен,
спри мига и нека вятър те догони.
Запази в сърцето си картина, ...
  446 
Бели камъни. Зелена трева.
Огледало като бистра река.
Ухание на лалета и зюмбюли.
Разходка под слънцето на живота.
Понякога малко ни трябва, ...
  735 
Теменужена градина
Боже, колко е красиво,
пролет е дошла...
Земята разкрасила
с най дивните цветя. ...
  480 
Дъждовен ден, навън е пусто.
По улиците няма нито звук.
И само клаксоните глухо
далече свирят пак напук.
Капки дъжд се спускат чудно, ...
  767 
Топло е, светло е!
Плахо надничам от крехко стебло,
Подканва ме лъч, пчела ме задиря,
това ли е чудото – на живия свят?!
Бавно протягам първото листче, ...
  417 
Вълшебството на бяла тишина
с ухание от устни на момиче
прогонва всяка нощна тъмнина
и те приканва смело да обичаш.
Протегнали към слънцето ръце, ...
  731  12 
Ябълката под прозореца
е розов облак.
Дъх пролетен
и птичи гласове
от свежа резеда опиянени ...
  454 
...
Пролетта ни подава ръка,
обгърнала ни е със свежест,
и в миг ти виждаш как,
си облян от невиждана прелест.
Дъхът ѝ разцъфнал дарява ...
  600 
Слънце
Слънцето ме буди
рано призори.
Очите стискам,
още ми се спи… ...
  451 
Генка Богданова
Тихо, тихо ведро утро!
Слънцето в росата спи.
В синьото небе бездънно
розова зора пламти. ...
  447 
Влече ме да съм волна и свободна птица,
разтворила във синия окъпан небосвод,
своите крила на нежна жрица,
обичала и жадна за любов...
Влече ме да витая в небесата, ...
  1442 
Възседнах вятъра, да полетя.
Разроших волните му къдри.
Разбрах сега, че се запролети
във мъжките ми мисли мъдри.
Сега надежда в мене разцъфтя. ...
  335 
Зимна приказка навън ехти,
но с край щастлив ли ще е тя?
Студ сковал е горските елхи,
И гарван грозно песента запя.
Черен ден е за народа, като вчера. ...
  1455 
Посях цветя във своята градина
и нежно с обич ги полях,
свежест на света да носят,
на хората - своя аромат!
Ще радват те очите ни човешки, ...
  334 
Последна вечер на земята
и Иона връща времето,
преминало в корема на кита,
погълнато, предъвкано, изхвърлено
от тъмната утроба. ...
  999 
Разнежен вятър мислите целува,
а утрото пропуква моя сън,
усмихвам се, душата ми ликува
- Привет сърце, виж пролет е навън!
Повдига зимата полите тежки, ...
  1565 
Ябълков цвят
Цъфнал ябълков цвят
силно ме плени.
Зеленото в очите
започна да искри. ...
  421 
Пролетта!
Разцъфнало момиче–
обкичено с цветя!
Пролетта – трепетна тревичка –
зов на младостта! ...
  555  16 
Копчета вакли по риза зелена –
агънца в тучна поляна.
Бялото стадо се щура пленено
или от сочност пияно.
Остри тревички с наболи ушета ...
  580  10 
Гарваните кацат по каруцата,
някога червена, а сега – разпрегната,
спряла колело
в хълбока на късния декември –
бедната, довлякла се най-после, ...
  1131 
  386 
Изтече слънцето през пръсти
и в угарите се стопи.
Земята с радост се прекръсти
и от лъчите се напи.
Разтвори пазвите си земни ...
  373 
Грее късно слънце. В парка - тишина.
Тихичко се ронят жълтите листа.
Падат и застилат шарен, мек килим.
Моля те, не бързай!... Нека постоим!...
Ето, в тишината някой долетя ...
  655  11 
ПРОЛЕТ
Топлякът раздра и съблече
планинската бяла одежда.
Запрати със шум, надалече
потоци от светла надежда. ...
  543 
Безброй светулки светят
в сънната тъма,
на черен фон враждебен
между тях – сама,
блести засмяна сякаш ...
  296 
Потегли ручейче от планината.
Снегът стопи се и във равнината.
Кокичетата вече са на слънце,
а нивите загърлят златно зрънце.
И долетяха щъркелите вече, ...
  336 
Почти очакване, почти тъга,
а всъщност – сняг и борови иглички.
Забравена е старата игра –
“обича ме – не ме обича”.
Пристанища от устни и ръце, ...
  857 
Пристигаш бавно на талази
с четката си само шариш
в кафяво, жълто и червено
оставяш диря сред зелено.
Донасяш капките дъждовни ...
  431 
Предложения
: ??:??