41 851 резултата
Ще стигнем ли
до онзи кръстопът,
където пътищата се целуват
и нашите души да изградят
единството, ...
  459 
Аз родих се, значи,
в следвоенно време.
Имах и удачи,
срещах и проблеми.
Рапортувах често ...
  372 
Краката ми не държат
към нея да побегна...
Крилете ми - счупени,
към нея да полетя...
Ханджарът - ръждясал ...
  758  16 
МИСТЕРИЯ
Както си лежах върху тревата,
лек зефир, полъхнал от нивята,
вдигна на вселената полата.
От ефирен плат бе сътворена, ...
  606 
Аз казвам: Благодаря!
Тя, пък, вика: Мерси!
Целува ме нашата дъщеря
и ми прошепва: БлагСи!
  508 
Посветено на Петя Дубарова
Ти чел ли си Лилавата, поете?
А за убийците на детския й смях?
Невинност с мъдрост тя преплете.
Нахрани щедро подлия им страх. ...
  687  11 
думите ми
вибрират
в мрежата на мозъка ти
и мислите ти
като неродени паяци ...
  472 
Напук на земното привличане,
напук на хорските закани-
да полетим, да се обичаме,
без правила, без мними обещания.
Кръвта ни - млада, дива, ...
  632 
Къде се намира тишината,
която ти неотдавна ми беше подарил,
тя измъкна се вече от душата ми
и изтри се от съзнанието ми.
Но липсва ми. ...
  487 
Приказка за феята, която убиха
Отчаян е викът на пещерата, дълбоко навътре
умира една неземно красива девица...
Тя бе девица по душа, а сега по нежното ú тяло
се стичаха струйки кръв... ...
  534 
Късно е!
Късно е вече за изповед!
Късно за прошка и късно за мъст.
Моят живот е отдавна покойник -
прах от прахта - ...
  1030  23 
С бутилка стар коняк в едната ръка
и с намачкана снимка в другата,
започвам да се рея из спомени,
полузабравени, но не изцяло.
Цигара турми около мен, ...
  805 
Изживявам вътрешно и като статуя,
външно не се вижда как ме боли,
а е така, защото пак обичам, ето я,
тайната ми скрита, виж я - ромоли.
Съвсем леко се прокрадва в очите, ...
  738 
Посветено на Караман
Честит рожден ден,
приятелко добра,
желая ти от все сърце
полянки с цветя ...
  826 
Обичам, когато вали,
в дъжда да се разхождам,
в облаците да се вглеждам
и мислите си да подреждам...
Обичам, когато вали, ...
  800 
Есен
Пияни от спомени,
идват есенни дни.
Затова ли ми е тъжно.
Затова ли ме боли. ...
  425 
...
...
Коя си ти?! Защо го правиш?!
Настанила си се, там, във мен и
ме давиш ден след ден.
Омотала си сърцето ми в конци ...
  526 
Във нощите тихи всеки от нас,
запалва със капчица болка кристални сълзи,
които капят с прескъпа предплата на час,
а душата ни мъртва прощални думи мълви...
Редят се сезоните в кръг предкуполно нощен ...
  414 
Отново есента - спасение
Замлъкнаха щурците. (Откога?)
Навярно песните им вече са изпети.
Навярно есенната самота
убива мисли, рими... (и куплети.) ...
  636 
И ето, отново аз заставам пред листа празен,
чудейки се как безмълвието в рими да превърна.
Пак ли да описвам някой спомен запазен?
Отново сълзите ли си да възвърна?
А може би просто чувства ще изложа главно. ...
  676 
(в памет на професор Веселин Димитров)
Приятелю,
отиде си и ти.
Когото всички питахме за всичко.
И твоят глас, ...
  666 
никога ама никога не съм харесвала михаел шумахер
фибичките със цветенца
регламентираните взаимоотношения
студа
шибаните шушляци ...
  767 
Страстна, устремена, вдъхновена -
всеки ден живея с плам...
Смутена, тъжна, наранена -
на болката не ще се дам...
Обичам, радвам се, копнея - ...
  520 
От дълги некролози с речи
на червея не си по-вкусен.
Живей щастливо, както можеш –
туй по-добре е от намусен.
Живота си черпи с пълни шепи, ...
  485 
Още един проект за песен, ама мелодията засега не ми харесва:
Правила съм грешки
и добри дела.
Правих всичко, както
го виждах на мига. ...
  736 
Какво виждаш, когато ми гледаш в душата?!
Какъв цвят са очите И?
Погледни по-навътре до дъното!
Какъв цвят има сълзата?
Какъв аромат вятърът носи? ...
  807  13 
В пожълтелите крушови листи,
спотаи се врабец омърлушен.
Сърцето си птиче разлисти
и в есента се заслуша.
А сиротната птича душица ...
  405 
"“Къде си ти, не свети в твойта стая...” -
съвсем не бих стояла под прозореца ти.
Преди да пиша, слагам запетая,
а ти ще дочетеш след многоточието..."
Отново ще нареждам... по дифолт. ...
  2303  42 
Сега разбирам,
колко много съм била щастлива
да расна в твоя чист и благороден свят -
бях алчна и нетърпелива,
копнеех за живот по-лъскав и богат. ...
  865 
Детството в дрешките стари,
плахо наднича зад ъгъла...
Скочило всички дувари,
минало много по пътя си.
Милото, тихичко крие се ...
  5162  20 
Един замръзнал спомен за поема,
студени думи, черни като смърт,
Човек! Привикнал все да го превземат,
попаднал във безкраен водовърт.
Заровени мечти, покрити с мантии, ...
  480 
Завинаги в моите мисли...
ще превръщаш залеза в утро,
ще оцветяваш в синьо дните
и ще правиш усмивките искрени.
Завинаги дълбоко в душата ми... ...
  561 
Имало едно време...
Това бръмчене е ужасно.
Звук на щори и криле.
Мухи се ловят с мед.
Чаят ми е с мента и жасмин. ...
  581 
  744 
на Мариники
Слънце, слънце, искаш ли
да се разделим?
Ти ще станеш приказка,
аз ще стана дим. ...
  941  13 
СПОМЕН ЗА ЕСЕНИН
Сега си спомням за онзи поет,
завърнал се от кръчмите на ада
в родното си село.
И само песът го познал… ...
  828 
Тъмнее ми, мамо. Ще можеш ли да ми простиш?
Денят се търкулва, сълза от небесни клепачи.
И няма да видя тайгата, да стигна Иртиш,
да бродя в обраслите с дъб кестеняв Апалачи.
Незнаен за мен ще остане зелен Юкатан, ...
  712 
Аз искам да съм същата за тебе,
за синьото небе и за луната,
но тайно счупих всички бариери
и някак си привикнах с тишината,
която ми тежи като бесило. ...
  1110  33 
Тишината мълчи,
тишината говори,
става в ранни зори,
спуска есенни щори,
в тишините пролука ...
  903  16 
Настроение
Вкъщи няма никой.
Телефонът мълчи.
Няма новини.
Няма пликове. ...
  425 
Предложения
: ??:??