41 834 резултата
Ледена уста,
целува ме Смъртта,
приказка една,
след края търкулва се сълза.
Плащаш си за час, ...
целува ме Смъртта,
приказка една,
след края търкулва се сълза.
Плащаш си за час, ...
751
Това са само думи след тъга,
кристалчета от клетчиците сиви,
мъгла след огъня, заровен в пепелта,
след полет – пристан, отдих след усилие.
Емоциите няма ги, уви! ...
кристалчета от клетчиците сиви,
мъгла след огъня, заровен в пепелта,
след полет – пристан, отдих след усилие.
Емоциите няма ги, уви! ...
431
3
Назад! Престанах аз да ти се връзвам!
Навън е август, ала мен ме втриса!
Не, вярвай ми, не се изплъзвам!
Студено е, кръвта ми пак замръзна!
За тебе място няма в моя делник. ...
Навън е август, ала мен ме втриса!
Не, вярвай ми, не се изплъзвам!
Студено е, кръвта ми пак замръзна!
За тебе място няма в моя делник. ...
685
7
Самотен ден пропит с тъга,
без надежда свята, само тъмнина.
Сърцето безмилостно боли
и мъката над мен бди.
Тихичко плача в тъмнината ...
без надежда свята, само тъмнина.
Сърцето безмилостно боли
и мъката над мен бди.
Тихичко плача в тъмнината ...
687
4
Във стария ми гардероб
една надежда се бе скрила.
Живяла тежко, като роб,
но изведнъж решила,
че иска светлина, простор, ...
една надежда се бе скрила.
Живяла тежко, като роб,
но изведнъж решила,
че иска светлина, простор, ...
868
8
букви
и думи
една след една
върху хартиени птици се нижат
един подир друг ...
и думи
една след една
върху хартиени птици се нижат
един подир друг ...
677
8
Не се намразвай, че не можеш
да бъдеш даже миг от мен.
Сложи си грим, парфюм отровен,
руж, спирала, фон дьо тен...
Репетирай моята усмивка, ...
да бъдеш даже миг от мен.
Сложи си грим, парфюм отровен,
руж, спирала, фон дьо тен...
Репетирай моята усмивка, ...
648
3
Когато ти се свиди любовта,
недей изобщо да я споменаваш!
Възможно е във този миг с уста
в сърцето чуждо да я призоваваш!
И тя да дойде, махайки с крила, ...
недей изобщо да я споменаваш!
Възможно е във този миг с уста
в сърцето чуждо да я призоваваш!
И тя да дойде, махайки с крила, ...
567
7
Тичам по утъпкани пътеки
и бързам, за да бъда там -
на хълма да чакам разсъмване,
да посрещна утрото на моята сивота.
Самота в душата тежи. ...
и бързам, за да бъда там -
на хълма да чакам разсъмване,
да посрещна утрото на моята сивота.
Самота в душата тежи. ...
763
8
Казват мъжете, че писнало им така,
да имат всяка красива и лесна жена.
Да била умна, възпитана, изящна...
уж сериозна и в любовта блестяща...
Дрън, дрън... Ех, тез мъже от класа, ...
да имат всяка красива и лесна жена.
Да била умна, възпитана, изящна...
уж сериозна и в любовта блестяща...
Дрън, дрън... Ех, тез мъже от класа, ...
952
7
Планирал ли си някога желание,
печелил ли си някога мечта,
когато на пресечка разстояние
се крие всяко чудо на света.
Обиквал ли си някога оръжие, ...
печелил ли си някога мечта,
когато на пресечка разстояние
се крие всяко чудо на света.
Обиквал ли си някога оръжие, ...
706
2
Вървя през мрачен коридор,
на стените начертано е,
като във адски пъзел,
невъзможната любов.
Всичко свършило е вече, ...
на стените начертано е,
като във адски пъзел,
невъзможната любов.
Всичко свършило е вече, ...
359
1
Едно изплашено щурче
тихичко припява в тишината.
В дъждовна вечер есента
сълзи отпива от жената.
Която в мислите крещи, ...
тихичко припява в тишината.
В дъждовна вечер есента
сълзи отпива от жената.
Която в мислите крещи, ...
613
21
Ронят се, гонят се, капят листата.
Бягат и лягат на пътя.
Като че рони се жълтото лято
и по трохите му стъпям.
Като угаснали свещи дърветата. ...
Бягат и лягат на пътя.
Като че рони се жълтото лято
и по трохите му стъпям.
Като угаснали свещи дърветата. ...
870
17
Нелепа грешка.
Самота.
Избягал призрак без душа.
Безцветен блясък през нощта,
а не можеш да достигнеш до целта. ...
Самота.
Избягал призрак без душа.
Безцветен блясък през нощта,
а не можеш да достигнеш до целта. ...
551
Минорни акорди...
последни думи... и...
една-две сълзи!
Животът свършва...
завинаги свършва! ...
последни думи... и...
една-две сълзи!
Животът свършва...
завинаги свършва! ...
592
2
Светът в окови ще потъне,
щом Залезът подготви се за изгрев.
Зората бясна в кръв ще се окъпе,
когато мъката запее своя припев.
Тъмнината луда отново ще прегази ...
щом Залезът подготви се за изгрев.
Зората бясна в кръв ще се окъпе,
когато мъката запее своя припев.
Тъмнината луда отново ще прегази ...
423
1
Ах, как е хубаво да мразиш!
И как е хубаво да не простиш…
… на тези, които те забравят…
В тишината тяхна да мълчиш.
И как поглъща те забравата ...
И как е хубаво да не простиш…
… на тези, които те забравят…
В тишината тяхна да мълчиш.
И как поглъща те забравата ...
399
5
И завесите паднаха,
представлението свърши.
За пореден път актьорите
отиват си вкъщи.
И театърът празен е, ...
представлението свърши.
За пореден път актьорите
отиват си вкъщи.
И театърът празен е, ...
384
Ти не искаш сега да говорим,
ала имаме толкова нещо за казване...
Аз готова съм с тебе да споря -
не очаквай да бъда прикрито-потайна.
Ти не искаш сега да говорим. ...
ала имаме толкова нещо за казване...
Аз готова съм с тебе да споря -
не очаквай да бъда прикрито-потайна.
Ти не искаш сега да говорим. ...
636
1
9
Лесно е да паднеш,
щом дълго
в кръг си се въртял.
За миг си сляп, изгубен -
света във точка си събрал. ...
щом дълго
в кръг си се въртял.
За миг си сляп, изгубен -
света във точка си събрал. ...
527
3
Вечността се слива с чувството за дълг
Миналото подло се надсмива тук
Зов за помощ се носи като вой на вълк
Съдбата отминава с тъжен отзвук
Тревата нежно се поклаща и ликува ...
Миналото подло се надсмива тук
Зов за помощ се носи като вой на вълк
Съдбата отминава с тъжен отзвук
Тревата нежно се поклаща и ликува ...
318
Огледах се, не съм разбрала,
че тук дошла е есента,
разперила цветно одеяло
от шарени листа...
А в мене още лятото горещо ...
че тук дошла е есента,
разперила цветно одеяло
от шарени листа...
А в мене още лятото горещо ...
1041
19
Болката надделява всеки път,
щом утехата срещу нея се изправя.
И достигнала до на мъката върхa,
думите им се опитвам да забравя.
Всеки ден се спъвам в лица на не-човеци, ...
щом утехата срещу нея се изправя.
И достигнала до на мъката върхa,
думите им се опитвам да забравя.
Всеки ден се спъвам в лица на не-човеци, ...
399
1
Я С Н О В И Д К А Т А
Цял живот кове кръста си от кръстове на други хора
и е невидимата страна на Луната.
Бог да прости любопитството, дето по петите ù ходи
и да благослови дните и на земята. ...
Цял живот кове кръста си от кръстове на други хора
и е невидимата страна на Луната.
Бог да прости любопитството, дето по петите ù ходи
и да благослови дните и на земята. ...
543
3
Носталгия
Минаха години.
Заминаха далече.
Няма да се върнат.
Забравени са вече. ...
Минаха години.
Заминаха далече.
Няма да се върнат.
Забравени са вече. ...
430
3
Първолаци
Пред прага на училището плахо
пристъпвате с букетчета в ръце...
Да знаете как само ви завиждам -
за тръпката във всяко личице. ...
Пред прага на училището плахо
пристъпвате с букетчета в ръце...
Да знаете как само ви завиждам -
за тръпката във всяко личице. ...
987
7
Научих се
Не се радвам на чистото синьо небе,
бистро, окъпано в злато.
Не обичам равно като тепсия море -
напомня ми малко на блато. ...
Не се радвам на чистото синьо небе,
бистро, окъпано в злато.
Не обичам равно като тепсия море -
напомня ми малко на блато. ...
791
6
От огъня пламъци късам,
за да умрат. Но красиво.
Искрици се бавно разпръскват
до екстаз... толкова близо.
А щом запее тишината, ...
за да умрат. Но красиво.
Искрици се бавно разпръскват
до екстаз... толкова близо.
А щом запее тишината, ...
512
4
Тревата гали голите ми пръсти,
изсъхнала от стъпките ти есен,
садя в сърцето си напръстник
и пея с ятата тъжната си песен.
Отровата на билката едва попива ...
изсъхнала от стъпките ти есен,
садя в сърцето си напръстник
и пея с ятата тъжната си песен.
Отровата на билката едва попива ...
745
7
Взирайки се в кръговете на очите ти
и дълбаейки със погледа на жадната душа,
се оплитам в небитието на мислите си,
в хаоса на мрачна светлина,
където е ...
и дълбаейки със погледа на жадната душа,
се оплитам в небитието на мислите си,
в хаоса на мрачна светлина,
където е ...
602
6
Студ и мъгла.
Някой открадна слънцето.
Въглените пазят спомен за топлина.
Аз не помня как се пали огън.
Сипи ми нещо силно. Малцово. ...
Някой открадна слънцето.
Въглените пазят спомен за топлина.
Аз не помня как се пали огън.
Сипи ми нещо силно. Малцово. ...
656
15
Не си до мен,
любовта не те плени,
само мен изгори,
даже дяволът скърби.
Дали някога ще те срещна, ...
любовта не те плени,
само мен изгори,
даже дяволът скърби.
Дали някога ще те срещна, ...
754
4
луната виси като лимонена резенка на парапета
на всеки четири минути
връщай часовника наобратно ако можеш
ако не
мълчи непоколебимо загубеното значение ...
на всеки четири минути
връщай часовника наобратно ако можеш
ако не
мълчи непоколебимо загубеното значение ...
575
5
Едно небе ще нарисувам -
безоблачно и синьо
като метличина,
да се усмихне,
да се огледа във морето ...
безоблачно и синьо
като метличина,
да се усмихне,
да се огледа във морето ...
656
5
‘’Късно е!’’
Настина ли трябва да си отидеш?
Ако само можех да те спра.
Ако моите мечти, моите мисли бяха и твои.
Ако можеше да чуеш сърцето как ридае. ...
Настина ли трябва да си отидеш?
Ако само можех да те спра.
Ако моите мечти, моите мисли бяха и твои.
Ако можеше да чуеш сърцето как ридае. ...
896
5
Минава полунощ
Софийските мъгли
крият спомени,
които оживяват.
Ще дойде утрото - ...
Софийските мъгли
крият спомени,
които оживяват.
Ще дойде утрото - ...
464
1
Сънувана песен
Запей ми онази тъжна песен
и аз, положил на гърдите ти глава,
ще слушам отдаден и унесен
как тихо отлитат старинните слова. ...
Запей ми онази тъжна песен
и аз, положил на гърдите ти глава,
ще слушам отдаден и унесен
как тихо отлитат старинните слова. ...
544
1
Вяра, Надежда, Любов.
Как ли от епоха толкова стара
би оцелял човекът без
ВЯРА?
Кой ли от тъмнината го извежда, ...
Как ли от епоха толкова стара
би оцелял човекът без
ВЯРА?
Кой ли от тъмнината го извежда, ...
902
5
Отново се връщам в старата стая,
отново преглъщам безбройни лъжи
и колко ще трябва да чакам, не зная,
безумната болка сърце да прости.
Отново единствена тиха надежда, ...
отново преглъщам безбройни лъжи
и колко ще трябва да чакам, не зная,
безумната болка сърце да прости.
Отново единствена тиха надежда, ...
594
5
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
