41 854 резултата
"Развива се, развърта се спиралата,
соколът вече губи соколаря"
У. Йейтс
Развива се, развърта се спиралата.
Соколът вече губи соколаря. ...
соколът вече губи соколаря"
У. Йейтс
Развива се, развърта се спиралата.
Соколът вече губи соколаря. ...
852
13
САМОТА
Не зная аз в какво да вярвам вече,
чии думи трябва да слушам?
Дори да се опиташ да ми помогнеш,
внимание няма да обърна. ...
Не зная аз в какво да вярвам вече,
чии думи трябва да слушам?
Дори да се опиташ да ми помогнеш,
внимание няма да обърна. ...
352
Приятели, другари мои, братя и сестри,
живяхме заедно в радост и беди.
Осем години учихме и се смяхме
и към по-добро бъдеще се стремяхме.
В началото мислехме, че пътят е лесен, ...
живяхме заедно в радост и беди.
Осем години учихме и се смяхме
и към по-добро бъдеще се стремяхме.
В началото мислехме, че пътят е лесен, ...
524
***
Седя сама на брега на морето...
Заравям ръце в пясъка студен...
Поглеждам тъжно към небето...
Луната слага край на този ден... ...
Седя сама на брега на морето...
Заравям ръце в пясъка студен...
Поглеждам тъжно към небето...
Луната слага край на този ден... ...
515
Аз не приказвам - казвам.
Аз не очаквам - чакам.
Стотинките ви пред храма -
на оня копитата! - чаткат.
Аз съм си тук - отникъде. ...
Аз не очаквам - чакам.
Стотинките ви пред храма -
на оня копитата! - чаткат.
Аз съм си тук - отникъде. ...
724
11
Движение си ти. Какво, не знам,
да спреш ще те накара от умора.
Сега си тук, след малко пък си там
и все жадуваш път. И срещи с хора.
Душата ти е скитница. И аз ...
да спреш ще те накара от умора.
Сега си тук, след малко пък си там
и все жадуваш път. И срещи с хора.
Душата ти е скитница. И аз ...
593
9
АКРОСТИХ
Остана само празнота,
Тъгата настани се в нея
И болката от самота
Дойде като зловеща фея. ...
Остана само празнота,
Тъгата настани се в нея
И болката от самота
Дойде като зловеща фея. ...
834
3
От дълго време крача сам
по пътя от момче до мъж.
За някой много срамежлив съм бил,
за друг пък съм порасъл изведнъж.
Повече мълчах, отколкото говорех, ...
по пътя от момче до мъж.
За някой много срамежлив съм бил,
за друг пък съм порасъл изведнъж.
Повече мълчах, отколкото говорех, ...
410
3
Восъчна свещ бавно догаря,
един живот си отива в нощта,
бавно и болезнено изгаря,
една душа напуска света.
Спомени хаотично във въздуха се реят, ...
един живот си отива в нощта,
бавно и болезнено изгаря,
една душа напуска света.
Спомени хаотично във въздуха се реят, ...
467
1
Катапулте мой, наречен живот.
Неведнъж в размисъл ме вкара.
Неведнъж на земята ме свали.
И щастие ми докара,
радости, сълзи и тъги. ...
Неведнъж в размисъл ме вкара.
Неведнъж на земята ме свали.
И щастие ми докара,
радости, сълзи и тъги. ...
561
Жрица на любовта
Бях от койнон тон тракон
до Августа Траяна.
Високопоставена от призрачни условности
и страдаща от херодотоумие. ...
Бях от койнон тон тракон
до Августа Траяна.
Високопоставена от призрачни условности
и страдаща от херодотоумие. ...
665
6
Небето - тъпан изтънял,
по който слънцето пердаши,
нощта е пяна от къпини,
луната - неганосана тава,
която облаци облизват. ...
по който слънцето пердаши,
нощта е пяна от къпини,
луната - неганосана тава,
която облаци облизват. ...
831
15
Едноминутно мълчание
за еднооката жертва
и за едноръкия палач
за еднооката жертва
и за едноръкия палач
591
5
В отговор на Весела ЙОСИФОВА
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=183958
И недогоряла мисъл, и спомен за цветя,
и нещо друго има там.
(след следващия хоризонт) ...
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=183958
И недогоряла мисъл, и спомен за цветя,
и нещо друго има там.
(след следващия хоризонт) ...
527
3
Седя и коментирам.
С въпросите си провокирам усещане за красота.
Но всеки тук е заслепен,
Угрижен, сякаш заледен.
И вместо тупкащи сърца и нежни длани, ...
С въпросите си провокирам усещане за красота.
Но всеки тук е заслепен,
Угрижен, сякаш заледен.
И вместо тупкащи сърца и нежни длани, ...
390
1
Плачи ти, сърце, от мъка обвито,
плачи и със сълзи човешки.
Разкъсвано от болка, изпито,
наранено от думите тежки.
Сега ти тепърва се учиш ...
плачи и със сълзи човешки.
Разкъсвано от болка, изпито,
наранено от думите тежки.
Сега ти тепърва се учиш ...
1005
3
(Види ли да пиша, Рая се мята да ми вземе молива)))
На молива ми се спуска!
Милата котка Рая!
"Не се занимавай с глупости.
Ела да си поиграем!" ...
На молива ми се спуска!
Милата котка Рая!
"Не се занимавай с глупости.
Ела да си поиграем!" ...
835
13
Помогни ми, Богородице Пресвята
и на мен помогни!
На разсъмване, в тихата стая,
да угаснат очи!
Слушай! Дъждът ми разказва. ...
и на мен помогни!
На разсъмване, в тихата стая,
да угаснат очи!
Слушай! Дъждът ми разказва. ...
633
18
Вятър от изгубени мечти.
Облаци с намръщени лица.
Дъжд от сълзи.
Локви от лъжи.
Очаквам дъгата...
Облаци с намръщени лица.
Дъжд от сълзи.
Локви от лъжи.
Очаквам дъгата...
517
2
Лунен лъч
във тъмна нощ
на две разцепваше морето...
Една сълза,
самотен миг - ...
във тъмна нощ
на две разцепваше морето...
Една сълза,
самотен миг - ...
610
1
Ние с тебе твърде дълго спорим.
Безпощадно мнения различни
за победа някаква се борят.
После думи промълвим обични.
Без адрес понякога изпсуваш ...
Безпощадно мнения различни
за победа някаква се борят.
После думи промълвим обични.
Без адрес понякога изпсуваш ...
674
5
ПСАЛОМ
Славословя Те, Господи, от куплетната ниша
и гласът ми е стихов. С този вик ще опиша
как пленена се блъскам в свободата си грешна,
как прощаваш,че за мама съм все безутешна, ...
Славословя Те, Господи, от куплетната ниша
и гласът ми е стихов. С този вик ще опиша
как пленена се блъскам в свободата си грешна,
как прощаваш,че за мама съм все безутешна, ...
1094
Тази вечер тъжни са поетите,
останали без своята муза.
Болна съм, не ме винете.
Разболях се от безвкусица.
Питат кой отвърза звяра, ...
останали без своята муза.
Болна съм, не ме винете.
Разболях се от безвкусица.
Питат кой отвърза звяра, ...
639
3
Беше тъмно...
Нощта бе постлала свойта черна завивка.
Но спомням си смътно
образа на Дявола и неговата зла усмивка.
Стоеше той безмълвен, страшен в ъгъла ...
Нощта бе постлала свойта черна завивка.
Но спомням си смътно
образа на Дявола и неговата зла усмивка.
Стоеше той безмълвен, страшен в ъгъла ...
986
4
Алчен грях
Черно платно върху лицето си ще сложа,
та дано скрия белега от ножа,
който кълца на парчета
останалата в мен утеха. ...
Черно платно върху лицето си ще сложа,
та дано скрия белега от ножа,
който кълца на парчета
останалата в мен утеха. ...
714
3
Много неща биха се променили,
отзвукът би заглушил всичко в мен.
Ние с теб бихме открили,
тези звуци по-добри от ден на ден.
Ако Ралица знае, ...
отзвукът би заглушил всичко в мен.
Ние с теб бихме открили,
тези звуци по-добри от ден на ден.
Ако Ралица знае, ...
484
Рисуваш
искрящи изгреви
и звездни нощи,
изпълваш ефира
с трели на славеи, ...
искрящи изгреви
и звездни нощи,
изпълваш ефира
с трели на славеи, ...
534
7
Кое е момичето...?
Седя сама на брега на морето,
а до вчера се забавлявах с приятели...
Загубих себе си,
вече не съм тази, която бях. ...
Седя сама на брега на морето,
а до вчера се забавлявах с приятели...
Загубих себе си,
вече не съм тази, която бях. ...
718
Дъждът е виновен за тази сълза,
която търкулна се плаха.
Събрало във себе си много тъга,
небето се тихо разплака.
Свъсен, намръщен навън е денят, ...
която търкулна се плаха.
Събрало във себе си много тъга,
небето се тихо разплака.
Свъсен, намръщен навън е денят, ...
638
22
Двама с теб се движим по брега,
ласкаво докосва ни морето.
Слънцето, видяло своя образ,
сякаш се усмихва на небето.
Движим се, а пясъкът поглъща ...
ласкаво докосва ни морето.
Слънцето, видяло своя образ,
сякаш се усмихва на небето.
Движим се, а пясъкът поглъща ...
528
2
размачкваш листенцата
крехка мента
помисли малко
дали мълчанието е изобщо злато
стискането на зъбите води ...
крехка мента
помисли малко
дали мълчанието е изобщо злато
стискането на зъбите води ...
532
3
Есен е. Скоропостижно
свърши лятото за мен
и е празно, неподвижно,
дъжд се рони уморен.
Кротко вятърът се гуши, ...
свърши лятото за мен
и е празно, неподвижно,
дъжд се рони уморен.
Кротко вятърът се гуши, ...
616
10
* * *
Отразени мълчания,
глупави истини -
несъмнено лъжливи.
Презрени слънца ме изгарят ...
Отразени мълчания,
глупави истини -
несъмнено лъжливи.
Презрени слънца ме изгарят ...
408
1
Тя трябваше да порасте във мен,
като отровен цвят да я откъсна -
онази луда жажда да съм с теб,
онази клада всепоглъщаща;
онази трескавост да те прозра, ...
като отровен цвят да я откъсна -
онази луда жажда да съм с теб,
онази клада всепоглъщаща;
онази трескавост да те прозра, ...
458
5
Далеко някъде, при детството,
при спомените се събудих.
Но беше непознато светлото,
нещата нямаха контури.
И облачето като драснато ...
при спомените се събудих.
Но беше непознато светлото,
нещата нямаха контури.
И облачето като драснато ...
842
19
Не искам да ме питате защо,
не искам даже да е даже!
Не искам - няма за какво,
да плачем и да се продаваме.
Животът полетя – и я го виж - ...
не искам даже да е даже!
Не искам - няма за какво,
да плачем и да се продаваме.
Животът полетя – и я го виж - ...
571
8
Затвор
Животът ми е празна стая!
Гара без влак и пътници
На безлюден остров, опустяла.
Ден и нощ ли е? Не зная! ...
Животът ми е празна стая!
Гара без влак и пътници
На безлюден остров, опустяла.
Ден и нощ ли е? Не зная! ...
769
1
Шепне септемврийски вятър,
дъжд от спомени вали...
Странно ми е на душата -
някак сладостно боли
от нестоплени надежди ...
дъжд от спомени вали...
Странно ми е на душата -
някак сладостно боли
от нестоплени надежди ...
961
30
Потъна лодката, наречена "Надежда",
в море от безнадеждност. Без послание.
Притихна утрото в очите - като прежда,
посипано със черно съзерцание.
Поплака малко за изгубената вяра, ...
в море от безнадеждност. Без послание.
Притихна утрото в очите - като прежда,
посипано със черно съзерцание.
Поплака малко за изгубената вяра, ...
541
5
Отлъчен отново, за кой ли път,
лежиш в безнадеждност, изцапан,
отритнат в своя житейски кът.
Не намираш себе си в тази
неразбория, не намираш себе си, ...
лежиш в безнадеждност, изцапан,
отритнат в своя житейски кът.
Не намираш себе си в тази
неразбория, не намираш себе си, ...
990
4
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
