41 831 резултата
Добро Небето. Толкова добро.
Бях чувал, но не вярвах, да ви кажа.
Подпря се на отсрещното дърво
и не се порути да ме смаже.
Добра Земята. Толкова добра. ...
  692  15 
Нарисувах си часовник,
но без стрелки.
Оставих времето безцелно
с вятъра да си играе.
Отлитат моите години, ...
  1106  19 
Предварително плака.
(Добре, че не чу
капките как набираха телефоните
на пожарната,
на линейките, ...
  479 
В прегръдката
на времето
съм впрегнала
Съдбата си -
каруца ...
  782  43 
Последният ден
от зимата
се е спрял
в тъмния бар
на нечии очи. ...
  617 
Р
ако мога да изпиша всички думи на тъгата
ще срещна най-неочаквания залез
по изтърбушените думи
и света някак си ще седне на задника си накрая
вместо да разхожда наглата си физиономия ...
  633 
Нещастието никога не идвало само!
Така говорят. Може би предимно
тези, дето все го търсят и намират.
Понякога почукват на дърво,
понякога и в мен вторачено се взират... ...
  1158  29 
Това, че си на тридесет години,
съвсем не означава, че си мъж.
(Понякога са нужни много зими
да стане хляб от цъфналата ръж.)
Не ти отива тежкото в очите - ...
  1614  35 
Вината... Изпепеляващата болка -
гореща, тежка, изгарящо жестока...
Вината... Смразяваща кръвта ти мисъл,
че сам така си се орисал...
и няма смисъл! ...
  670 
Какво ли ще бъде?
- Несвяст.
- Или полумрак.
Навярно ще носи до век
и черно ...
  459 
Аз съм
твойта
кратка
тишина.
Преди ...
  1077  18 
С върха на пръстите си
заплитам звезди
в синята грива
на нощта-косата ми.
Нанизвам й в плитката ...
  634  20 
Печален образ, на стената любим портрет,
всяка вечер ще виждаш моя силует,
колкото и тъжно да звучи,
ще си спомняш тез думи:
„Красиво е да се прощава, ...
  621 
(дует с Девил Ин Хевън)
Знаеш, че не съм добър,
както другите ме искат и виждат.
Както когато един път
се изредиха всички да ме обиждат ...
  866 
„Златоглавата мъртва Византия
в съня на моретата лежи"
Радко Радков
Погиналата царствена Византия
с тъгата на вселената линее. ...
  521 
Всички сме съперници на себе си,
търсим подходящи изкушения,
сортираме мечти...
После тръгваме на бой
и времето мълчи. ...
  441 
Поисках да докосна небето,
да пипна звездите с треперещи пръсти.
Поисках да седна до Луната,
за да не е сама като мен, горката.
Поисках отново да обичам, ...
  891 
Без Вас не бих могла да успея,
без Вашите съвети, насоки.
Да Ви кажа "Благодаря!" аз копнея
и ще го направя с няколко реда в тази посока.
Трудно е в стих да опиша ...
  9492 
На пода на класна стая съм.
Всичко около мен е като сън.
В поза за медитация и в транс
аз може би все пак имам шанс.
Чувам съучениците си загрижени ...
  502 
Разследвах се за криминални деяния -
оказах се много опасен убиец.
Че съм се убивала, с хладно старание,
пред себе си, аз не успях да прикрия.
И се арестувах сама. С белезниците, ...
  819  16 
Пътят ни - две теми (ех, какво съм без теб?)
сътворили ни в легато. (помниш ли росата в гората?)
Крачките - не са ли (беше ранно лято...)
синкопично пицикато? (ти ми показа дъха на тревата.)
Ларгото на младостта (бързахме да се сбъднем!!!) ...
  734  25 
Когато побеляла,
с бастунче потропвайки,
ситни стъпчици нижейки
и сълзите си бършейки,
ще се карам на внучките ...
  518 
Състезание по поезия
Събудих се в една неделна сутрин,
в главата нещо трайно ми бръмчеше...
Дали, че вчера викнах на съпруга,
или мълком някой ме „солеше"? ...
  1915 
Опит за автопортрет
Сух съм, източен до болка
все към небесните мълнии.
Аз съм възстройна тополка,
но не беседвам със пънове. ...
  1462  26 
Докосване на устни.
Тракане на куфари,
на кондуктор,
и на път.
Ръкомахат клоните, ...
  589 
Какво е животът - нещо вълшебно!
Веднъж живее всеки човек.
Но по петите му дебне и нещо враждебно,
познато на всички ни от векове наред.
Човек се ражда, живее, умира... ...
  873 
Поздрав, слънчево момиче,
дошло с южняка в пролетта,
с дъх на цъфнали кокичета
и свежа, цветна красота.
Усмихвай се на дните си пред тебе, ...
  4406  45 
Какво от теб остана във дома ми?
май връхна дреха - като прилеп сив,
на закачалката е кацнала и тъжно
чете най-новия ми стих.
И ароматът на цигара на балкона ...
  542 
пресякоха се пътищата в нас
аз бях земя
а ти небе
заглъхнаха ни стъпките
по хоризонта ...
  632  16 
На заранта бесът се обузда.
И скри страстта прилежно под дюшека.
Изтри със пръст смутената луна
и си навлече вчерашните дрехи.
Приличаше на всекиго от нас - ...
  1307  41 
Дълго ще започва пролетта.
Чак докато думите се свършат.
Чак докато страшно натежат,
трудни и лениви като стършели...
Чак когато някоя липа ...
  3443  45 
Аз избързвам, ти забавяш,
птица съм, а ти си залив тих.
Аз си спомням, ти забравяш -
май сме на различни честоти...
Две прашинки от безкрая - ...
  934  32 
Не е знаела, няма да знае,
не знае каква е, нали?
Онази безсъвестна нужда
да съдим любовта
в море от сълзи... ...
  588  15 
Останах само глас.
Деца, деца, не искам да ви плаша,
ала животът е пред вас.
И бъдещето е по-малко мое,
повечето - ваше. ...
  758  22 
Изумена луна
И всяка дума вече е излишна.
А погледите капят като кръв
по пролетните млади листи,
окъпани от пролетния дъжд. ...
  513 
Горчива истина
Защо превръща се в лъжа
всяка красива мечта?
Как ставаме това,
от което се страхува всяка душа? ...
  558 
В пазвите твои вечен покой е открила
Всяка моя тревога и мъка.
Твоята въздишка в душата ми е попила
Като тиха, мрачна разлъка.
В твоите замръзнали сълзи ...
  626 
Лесно е да затвориш очи, когато
някой дърпа те назад,
да се предадеш в плен на забравеното
от най-дълбоките кътчета на бездънния ад.
Лесно е, опитвайки да притъпиш болката, ...
  407 
И времето лети и не пита. Хората не забелязват какво се случва наоколо. Всеки е замислен за собствените си проблеми. А малките неща? А усмивките?
Празнота и мрак настъпват и земята тъне в тях.
Хората намръщени пристъпват към желания за грях.
И всичко сякаш става черно. Земята почва да тъжи.
Усмихват ...
  801 
Докато аз поправях канапето,
тя ми държеше чашката с кафето.
И поднасяше към мойте устни -
чашката веднъж, дваж - свойте устни!
В много кафета съм бил - ...
  486 
Предложения
: ??:??