41 827 резултата
Неизлекувани спомени в сърцето се бият.
Неизживени мечти го рушат...
И завихря се в него магия -
дали да поеме на път?
Дали да поеме през мрачната горест ...
  596 
Словесен оркестър съм -
говоря, говоря, говоря -
на глас, на ум, на теб, на мен,
като гръм и мълния,
в съперничество диво, ...
  680 
С обич и признателност само
изричам думичката "мамо",
с най-нежни слова -
мамо, бих те обсипала.
С радост гледам те сега, ...
  730 
През трудното мълчание на дните,
в които те събирах неизречено,
заключих обещанията си в думи,
останали във мен недосъблечени...
Разлистено се скитах на разсъмване, ...
  1005  12 
Изрязах от очите си картините
със сивите нюанси на раздялата.
Останаха ми само драскотините
от сляпата любов - неоцелялата.
Онази, без която съм измислена. ...
  1066  30 
Имам си аз едно Лунче,
палаво, игриво като маймунче.
Очите й кафеви, събрали хиляди звезди,
озаряват моите скучни дни.
Косите й, от вятъра развени, ...
  841 
Времето сякаш е спряло, а погледът ти вцепенен разбива моите мечти.
Истината разбива моите илюзии и се ражда реалността.
Пада една малка сълза, нека е за теб...
Дано падне върху устните ти красиви.
А онези празни думи нека са предтекст за любовта. ...
  527 
На Пламен
Аз спомням си чудния лагер,
момчето със сини очи.
Това момче веч го няма,
то мъртво във гроба лежи. ...
  766  14 
Понякога искам да се скрия от света,
да избягам от всичко,
да избягам от живота,
да се скрия от него.
Да бъда сама с мрака, ...
  708 
Нощта е куха, като коруба на дърво,
и също толкоз тъмна, сякаш знае
къде съм скрила мъртвите"защо"
и сведена над мене, тихичко ридае.
Прокрадва се зад облак лунна сянка ...
  718 
Братството на Черната кръв
И ето, мракът пак се спусна над земята,
събуждайки всички нощни кошмари.
Дали са зад ъгъла на уличката
или под леглото, дето малко дете спи? ...
  516 
Няколко стръкчета трева
отричат се обичайки тъгата.
Тъжно е.
Живо е.
Но нищо от това ...
  749 
Проглушава дълго мълчание,
от тежестта на липсата боли.
Дере отвътре остро стенание.
Пиесата е недописана. Нали?
Заличени са прежните пътеки, ...
  659 
Обичам нетрайността на нещата.
Тяхната ефирност и ранимост...
Днес съм тук, а утре ме няма -
великата шега на Природата.
Пада прах, неусетно почти ...
  534 
На Пламен
Как болката аз своя да разкажа?
И кой ли може да ме утеши?
Момче добро и жизнерадостно познавах,
нелепата случайност го отне. ...
  745  12 
Помогни ми, мамо, от тук спаси ме,
удари ми два шамара,
озапти ме, от мене изведи ме,
незряща съм, станах клада.
Олюлях се, задъхах се от мъка, ...
  1046 
ТЕАТЪРЪТ И ВИСОКИТЕ ТЕХНОЛОГИИ
Нощта, в която кучетата лаещи
разкъсваха технически
едно сърце, посмяло да обича,
и лешоядите пируваха, ...
  594  11 
НЕДЕЛЯ
Кроткият затоплен булевард
в съня се сепва и изстива...
А неделният камбанен звън
остро се процежда и разлива ...
  458 
СТАРИЯТ КЪТ
Спри, почакай, почакай за малко!
Тъй не бива да тръгваш на път.
Без раздяла, без вопъл последен...
Да поседнем във стария кът. ...
  1368 
Истинска
Образ, отразяващ се в студеното стъкло,
образ, непознат на човешкото лице,
образ от болката скрит,
образ на нечий стих... ...
  1025 
Иска ми се да не съм човек,
за да не чувствам,
да не наранявм
и да не бъда наранявана!
  708 
от вечерите ми
пред себе си,
пред теб,
пред думите
остават синини ...
  642 
Вече ти си част от мен
и в сърцето ми живееш всеки ден,
завинаги ме ти помни,
с теб ще бъда във всички трудни дни!
  571 
Похарчих те на кьораво. Залагах.
Печелех, губех... все ми беше тая.
Комар с живота и смъртта играех
че беше сам... не исках и да зная!
Разменях те на дребно. И не просих. ...
  806  32 
Бяла е надеждата...
като първо кокиче,
чакано, стоплящо
в студа на дните ни.
Винаги тиха, ...
  5981  56 
Замина си.Едва го зърнах в лъч от слънцето,застинал в зримото на залезот зимното зелено,под звуцитена звън от зрънца захар,посипана на дъното,за да застелес паметта на знацитеи да разтвори кехлибарено, в оттенъци зелени листчета на чай,забързани едно след друго в чашата.Вън застудя.За миг усмивките ...
  744 
Отварям уморени очи
в още една самотна сутрин
в едно празно легло.
Никой не ме чака.
- Добро утро. ...
  571 
Чувствам душата си стъпкана, окаляна,
просеща глътка кислород.
Като че през нея премина
цял ескадрон.
Прахът още се носи от копитата... ...
  607  17 
Не ме допускат в светлия й храм.
Отритнат съм от двора й, но знам:
за моята кристална чистота,
за моята безкрайна доброта,
за смелостта ми и за щедростта - ...
  758  12 
ИЗГРЕВ НАД КАВАРНА
На север морето е някак по-топло
и зиме, и лете то всеки зове.
Каварна - град, пълен с много надежда,
тук слънцето даже по-силно пече. ...
  733 
Не се сривай в мислите ми...
Не потъвай във сърцето ми...
Нека думите имат смисъл,
нека другите бъдат нищо...
Стена да издигна - как? ...
  536 
Предатели,
лъжци,
изменници -
навсякъде,
наоколо, ...
  794 
Когато в сянката на здрача
остана с мислите на „ти",
и никой на вратата ми не чака,
и самота край мен кръжи...
тогава в мен се борят чувства, ...
  732  27 
Трудно е в този свят да си сам и да няма кой да те разбере,
но още по-трудно е да гледаш как другите са добре,
а ти си свит в ъгъла на самотната стая
и си мечтаеш като тях да отидеш в рая!
Усещаш силна болка и непоносимо страдание, ...
  446 
Отдавна асфалтирахме душите си
и валячно загладихме неравното.
По мярка безразличие ушихме си.
Какво като красиво е фасадното?
Рушим се ежедневно зад усмивките, ...
  1032  38 
плетенички
бяло-червени усмивки
с обич дарени
* * *
бели къделки ...
  918 
Виж си ти детето,
плаче от загуба проклето.
Плаче и мисли, мисли и плаче...
Когато смъртта те призова,
помисли ли за него, потънало в тъга? ...
  681 
***
За петнадесет лева
неустоимо привлекателен,
той е Вашият роман.
Колко жалко -
романът е кофти, ...
  815 
Някой ден, когато изгрееш, ще побегна
към светлия ти край, ще потърся там
парченцата от себе си, захвърлени през
времето. Взимам си мечтите, взимам си
думите, очите и побягвам в себе си. Дано ...
  925 
Нали знаеш какво е да те лъжат
и знаеш какво е да те натъжат?
Нали знаеш какво е да те боли
и какво е, когато някой те рани?
Знаеш, а пък и аз знам, ...
  640 
Предложения
: ??:??