3 711 резултата
Загубих се в твоите очи.
Окъпва ме твоята любов.
Топли ме силно сърцето ти,
изпивам нежността на дланите топли.
Докосваме огъня на страстната обич ...
  296 
В девет
лилавите слънца гледат
надолу към слънчогледа.
Неузнаваем странник дреме
под сянката на моята сряда. ...
  154 
Пътят ми спираше
до там, до теб,
след любовта ти –
и преди мен.
Слънце, облаци, вода ...
  251 
Логиката е едно нещо
Любовта съвсем друго
А когато погледна те
Губя всякаква логика
Защото ...
  500 
Върви напред, когато те подхвърля животът.
Върви напред, когато ти отнемат радостта,
когато ти рухват мечтите.
Продължавай, защото вчера го няма вече,
а днес денят те чака. ...
  360 
Виждаш усмивката на моето лице,
но не виждаш ли тревогата в очите ми?
Не усещаш ли начина, по който аз преглъщам?
Не виждаш ли как треперят моите ръце?
Никой ли не го забелязва? ...
  490 
В нито една книга
не е описана
красотата на любовта
така,
както в душата ти. ...
  226 
Аз или пък ти,
без мен, без теб ли...
Вътре или вън,
наистина или пък насън?
Как да разбера, ...
  719 
След уроците научени
на щастливо изживяното ми вчера,
изправен пред мъгливото неясно утре,
на настоящето в днешния си ден
под дъгата девет цветната преминавам ...
  583 
Тъгата е чувство, което бързо пристига
и със или без покана, просто те прегръща,
и тъй както изненадващо влиза в душата
неконтролируема, да си тръгне отказва.
Въздуха и трудно се поема. Задушава те. ...
  349 
Отварям телефонен указател, да не съм сама.
На тоз ще позвъня, на тоз, на тоз, но това по-натам в деня.
Рано е и няма с кого две думи да си кажа.
Добро утро, хора!
Тук съм, искам да съм с Вас. ...
  575 
Докосва музиката нежната струна.
Душата се разнежва и мечтите летят.
Слънцето все още сърдито грее.
Вятърът те люлее на пролетна люлка.
Преобръща се твоят свят и се лута. ...
  387  11 
Изчезвам.
Сутринта е вече сляпа.
Нямам очила.
Намирам се на тъмно.
Сляп и покорен съм. ...
  399 
Бяло лице върху бяло тяло на слънчево поле
в миг на самота с вода от спомени измива се.
Пресича бурното море със своите бели крайници
и милва нея с белите ръце, докато водата за секунда изпарява се.
С бяла мисъл на белязания влак качва се и поклаща се ...
  443 
Когато ме изправят
пред Трибунала на Честта,
когато ме попитат:
- Как е името ти?
Ще отговоря: - Нямам име. ...
  384 
Не мога да отгатна какво мислиш в този час.
В дълбок сън ли е потънала твоята мисъл,
или буден се разхождаш по пътеката на уханието
в пролетните вечери на нашата младост...
Помниш ли бадемовия цвят, бялата акация, ...
  358 
И ето ме! Вървя по света,
а светлината озарява душата ми...
В този свят на любов, мир и надежда
аз вървя сред морето от хора...
На мечтите отдавна забравени ...
  612  15 
Свят отвъд света,
за мен това е отвъдността.
  606 
Април е месец на промени,
проблемен ми е твоя статус.
Виж в пощенската си кутия,
може да имаш писмо от някой.
Като погледна навън ми става тъжно. ...
  692 
Душата ни е нещо прозаично –
красива, нежна, приказна, вълшебна,
душата ни е нещо толкова хипотетично
и винаги ще си остане самобитна.
Душата ни е нещото което ни сближава и разделя, ...
  267 
ВЕК 21
Нека ви разкажа.
Няма какво.
Светът е глупост.
Светът е... лайно. ...
  597 
Посветено
Капки дъжд капят по очите ми,
щастливи днес, че ще ги запомня...
Бих искала поне малко да им
върна от лъчите, с които ме огряват. ...
  333 
Ще гравирам името Ти
Върху сърцето си,
Така всеки път като те губя
ще заспивам с теб, във мен
Ще избода очите си, ...
  368 
Да чувам всяко утро "Обичам те",
да виждам всеки път след бурята дъга небесна,
да тръпна в очакване, кажи защо?
С какво заслужих тази нежност?
Какво да правя бурята в сърцето си? ...
  1976 
"В къщата на обесения не се говори за въже"
- В онази къща цареше любов,
понякога.
- През останалото време мъка,
когато се спомене как е умрял ...
  428 
Имам две прекрасни деца,
които обичам безкрайно много
и най-много съм щастлива,
че са от човека когото
наистина и истински обичам! ...
  598 
Ще дойдеш, едва
когато спра да те очаквам...
Когато разбереш,
че съм те прибрала в шкафа
със стари и прашасали мисли. ...
  779 
По взаимно съгласие
отрежи надеждите ми
като плитки
така на мен ще ми олекне
а ти ще имаш скалпа ми. ...
  287 
Вечерите са наситени с теб.
Носиш ми ягодки,
когато съм тъжна.
Сутрин слънцето
не иска да изгрее, ...
  232 
Що ли в синевата горе жалиш, къдрокоси скитнико небесен?
С ручейчета бистри от сълзи поливаш крехките тревици!
Онемял простора слуша на валмите тъжната ти песен
и на нея да пригласят в трели подемат птици сладкогласни!
Защо ориса ме, Творецо благ, ...
  569 
Меланхолия.
Очите насълзени и крие се душата осквернена...
Навред из блуждаещи души, една душа е обременена...
Един човек неразбран, а вече и самотен, стои някъде в нощта, и се моли...
Изпитва болка той. ...
  402 
Можеш всеки път да ме разочароваш,
да ми откраднеш, каквото си поискаш,
да се опиташ да ми вземеш мечтите,
можеш отново и отново да ме нараняваш...
Да изтръгнеш сърцето ми и да го изхвърлиш, ...
  325 
цъфтежът на дърветата
напомня за черешовия аромат,
който разпръскваше, докато вървиш;
сякаш да го усещам беше метафизичен закон;
пристрастяваща за носа ми субстанция; ...
  463 
Какво е твоето момиче?
Босо по пясъка стъпва.
Радостта я достига с нежност.
За мене ли е това момче?
Докосвам го и си отивам ...
  872 
Отнесени мисли, разпръснати от теб
във хаоса на собствената ти разруха.
И от способността ти да се нараняваш сам.
Мечтите криеш си във ъгъла на самотата.
И в тъмнината на страха огромен ...
  322  10 
Можехме да създадем нещо прекрасно,
но ще останем недовършени,
като откраднатите целувки в мрака
като прегръдките, които не се сбъднаха
като децата ни, които не се родиха. ...
  379 
Езерото от неговият извор
напред и назад се разхожда,
а ехото в ухото се крие
и иска да се превърне в море.
Същото се случва и с живота, ...
  359 
Ако можех да събера
всяка една прашинка щастие на земята и отвъд
Във всеки следващ живот и във този
Изворна вода във шепи да ти поднеса
Ако можех, света ще обиколя, ...
  717 
Аз се родих, бидейки поезия,
защото съм от сърцето създадена.
Баща ми е голям поет на ухания
майка ми е приказна чистота, изживяна.
Кърмят ме с чувства и вдъхновение. ...
  819 
Напъхал дулото на пушката в своята уста
и крещи на ум "стреляй към мъчителя" !
И изведнъж светът застива онемял
и само с глава му кима.
Преизподнята отвори се пред него ...
  718 
Предложения
: ??:??