4 970 резултата
Стоях на самотната скала,
някъде накрай морето,
а под нея бушуваше вода,
вълните се разбиваха и ето:
ти стоеше там със мен ...
  610 
Надежда
Падат листата. Летят и умират.
Тръгнал е влакът. Забавя и спира.
Пляскат ятата. На юг се прибират.
Скърца вратата. ...
  659 
Лъжите
Пак съм тук, погребах ли мечтите —
блянове стихийни, невъзможни?
Стенат ли в безумие очите,
под истините мразени и сложни. ...
  446 
Подрежда си нюансите дъгата,
кокетно ги извива в небосвода,
наднича закачливо през листата
и ми дарява приказна природа.
Постила ми пътека през росата, ...
  1004  13 
Навън е есен! Вятърът раздухва
окапали, посърнали листа.
Небето от сълзите си подпухва
и капят те по сивата земя.
Стоманен хлад се спуска над полето, ...
  776 
Ти помниш ли ония чудни дни в градчето,
закътано на юг от Стара планина,
с оная ведрина приятна, откъдето
се вижда връх "Добрила", цял обвит в мъгла...
Потеглихме нагоре в утро засияло, ...
  378 
Гората с връхчетата гони
да стигне синьото небе,
а гъсталак зелени клони
във дебрите си ме зове.
Тук птичи крясък ме здрависва, ...
  482 
Изтляха сенките
на октомврийска нощ
и брули северният вятър кея.
По пясъка - измитата следа
на незададени въпроси броди...
  677 
Слънчице жарено, алено - галено.
В коси донадено, та чак заплетено.
По устните сладостно, топло и медено,
в ръцете трепетно, радостно - шеметно.
Заесенееш ли , Слънчице, търся те. ...
  901  18 
СПОМЕН ЗА ЛЕТНИЯ ДЪЖД
Обуло чужди облачета-чехли,
детето на небето днес се спъна.
Започна да вали. Дъждецът рехав
премина във порой от облак тъмен. ...
  665  20 
Пеперудите не са ли като балерини!?
Не озаряват ли с свойта нежност нощта!?
През тези всичките изминали години,
като усмивка нежна не премахват ли
насъбралата се в теб тъга!? ...
  681 
Една моя компютърна рисунка и още нещо...
Надявам се да ви хареса!
Б.
  512 
НА БЕКЛЕМЕТО
На тънички струйки извира мъглата...
Подпалена сякаш гората дими.
На синкава маса се сви планината.
А през тъмата досадно ръми... ...
  364 
Брезичка
Напролет бях брезичка белокора.
Разлистих се. И слънцето изпих.
А то възкръсна в моята корона
и в клоните ми вплете огнен стих. ...
  1799  24 
В унес блясъкът угасва,
замря във мъртва тишина.
Порутена и толкоз прашна,
градът със нея заживя.
Звезди угаснаха в покоя, ...
  892 
Тя, Есента, на мене прилича -
с усмивка чаровна момиче затичано.
По плажове пусти с вятъра есенен,
танцува в такта на старата песен.
По улици градски кестени пръсна, ...
  1051  12 
По устните на мрака
фенери-дини със човечета,
звезди и полумесеци подскачат.
Каруцата на спомените трака
по калдъръмите на траките, ...
  883  15 
Есенни листа
Падат есенни листа
там във старата гора.
Вятърът ги гони, разпилява,
после на земята ги оставя. ...
  2668 
Стихотворението е част от стихосбирката "Нощни пеперуди"
6)
ПРОЛЕТ
Разпукаха първите пъпки
и пролетен лъхна ветрец. ...
  409 
Сините, сивите, белите гривеци,
бързо размахват крила.
Викат ме, молят ме, мамят ме, канят ме:
- С нашето ято ела!
Нашето ято е дружно и весело! ...
  813 
Малкият есенен дъжд
почуква
по дългите ламарини
тихо,
невидимо. ...
  484 
Прихлупи се небето.
С надути бузи вятър летен
едри капки дъжд изпрати
да напои земята,
разпукана от жажда. ...
  834 
Ревящо, стогласо море!
Вълните се гонят със тътен
и никой не може да спре
стихията - вятър разпътен.
Чадърите плажни платна са ...
  598 
Реди по калдъръма злато
изгревът,
трептят
въздушни въпросителни.
Наперушинени, ...
  612 
ВЪВ ВЛАКА
Претърчат се дървета с голи клони.
Въртелешка се Тракийското поле.
Като подгонени са старите вагони..
А вятърът се мъчи да ги спре ... ...
  446 
Безброй светлини запалват небето –
звезди като захар кристална искрят.
Отразяват във синьо тихо морето,
там, дето слънцето прави си път.
То отдавна го няма, в съня си потъна, ...
  847 
***
Облаците - гроздови салкъми,
а лъчите - дар богат.
Плахо шепне тайни златоструйни
септемврийски листопад...
Още радват щурчовите песни, ...
  1561  36 
Сън
Пак вятърът вие под прага
и шушне с листата навън.
Неволно слухът се напряга
да чуе неясния шум. ...
  507 
Топка от огнени рими,
върти се Земята-кълбо.
Небето рисувал е в синьо
невидим художник
с око, ...
  456 
ВЕЧЕР № 2
Заслизаха по старата пътека,
стада , жетвари и коли...
И багрите на залеза, полека,
смениха първите звезди! ...
  352 
ПРИКАЗКА ЗА ПОЕТИТЕ
И ЗЛАТНАТА РИБКА
Изсипа изгревът на юли
в морето рибките си златни.
Денят, от палавост целунат, ...
  1878  30 
Босичко, стъпило в пясък-жарава,
на петички завърта се Лятото,
бризът разрошен е, устни издува
към рокли - закачка за фотото.
Дъга седемцветна разпуска коси ...
  1370  19 
В пламъци се къпе Люлин планина,
бавно слънцето когато се притулва
и рубинени дървета, виолетова трева -
залезът по нея всичко изрисува.
Бучинските къщи са така красиви, ...
  459 
Изсъхнали цветя до камъка с подострените устни -
топи се в светлина и мараня поредният Горещник.
Юли!
По сламените му коси запалва кръв и се стопява нощем -
черти и малки въглени следи не чезнат. ...
  768 
Капките нарекох "Усещане за есен"
Акварелът е на Николай Михайлин и е наистина едно предчувствие...
Надявам се да ви хареса!
Б.
Приготвя четките си ...
  1379 
НОЩНА ПРИКАЗКА
Студеното копитце на луната
събуди прибледнелите звезди.
Нощта премина в следващата дата.
Като крадец. Без никакви следи. ...
  788  29 
Отново вятър в пазвите нахлува –
отдръпва се снегът към Черни връх.
А облаче в небето леко плува,
оставило ни пролетно, без дъх.
Трепти омара. Слънцето прежуря. ...
  1170  14 
Зад чашата с кафе
и зад отворения прозорец
пада дъжда,
непосилно красиво
се свлича надолу. ...
  551 
Събудих утрото –
разплакано в роса...
Завих го с избеляло небе.
Изключих звездите
и си пуснах птици. ...
  993 
Сиво слънчево
Слънцето се плъзна
като суров жълтък
по черна тиганена плът.
Зацвърча в потта ...
  507 
Предложения
: ??:??