19 951 резултата
ПОДПИСЪТ НЕ СЕ ЧЕТЕ
До днес аз никого не съм предала.
Макар че доста сториха го с мен.
На скришно пазя в съвестта си бяла
стремеж светът ми да е съвършен. ...
  455 
От този свят, разочарован -
живях във чужди хипотези.
Изляза ли, ще ви оставя словото.
(Едва ли Бог чете поезия...)
Един ще каже нескопосано, ...
  161 
Не намирам смисъл в живота, откакто теб те няма,
не различавам ден от нощ, сън от реалност.
Впуснала съм се стремглаво в бездънната яма,
дъното на която е една огромна безкрайност.
Във фона на живота чувам само тъжна песен. ...
  243 
Понякога сърцето ми се свива
от болката на мрачната ми мисъл,
че щастието с мене се размина
и видиш ли, така ми е написано...
А иначе се взирам денонощно ...
  250 
Не отминавай скоростно и тази гара,
какво, че пак съм пътник без билет,
но виж, в ръцете си държа китара
и пея песните на нероден поет.
Ако отминеш няма да ги чуеш, ...
  163 
Знам, че хакер съм голям.
Плагиатствам, как си знам.
Хващам другите поети,
техните въртя сонети.
Е, и в други форми пиша ...
  220 
Завещавам
на птичката Орехче -
от сърце - трохички,
на Листото жълто -
ветрове, ...
  515 
Решихме и ние да видим Морето,
ах колко меко и синьо е то,
но вече нещо тежеше в сърцето,
главата ми тежка е и зная защо.
Проблеми колкото искаш странни и лоши, ...
  220 
Съдбата не пледира суетата,
превзети и закърпени усмивки.
Тя вижда у душата свободата,
върху лицето - нежните извивки.
Съдбата не целува безпределно ...
  182 
Той рано или късно идва. Винаги.
Мигът, когато истината те пробожда
с кинжала, изкован от тежки думи.
До кокал и предсмъртна разтревоженост.
И твоите представи се разтичат ...
  179 
Била съм в живота си:
и волева, и слаба,
и безразлична, и одухотворена,
и дребнава, и "широко скроена",
и емоционална, и студена. ...
  231 
Съвсем "кепенците ще хлопна," две котки, куче, мъж и стряха
и вятърът – на слънце опнат, да си бърбори: —" Прави бяха,
онези, дето всеки ден повтаряха ти, че си чудна,
друг ако беше, питай мен, отдавна вече да е луднал.
И между манджата, прането, ютия, дворче и градина, ...
  192 
Живях с предчувствие за ласка,
и пеех – от зори, до мрак.
Живот на челото издраска:
"Глупачка си! И още как."
Вземи си тъпите куплети ...
  485 
Превива се от напора на спомена,
полуродената ми ясна мисъл
и тъкмо да прекърша твоя корен
ме спря онази болка, че ми липсваш...
Но аз се утешавам със лъжите ...
  162 
Горят ни на клади, убиват ни млади,
защото умеем със сърцата си да пеем.
В тази жарава в безпътна забрава изгарят телата
в опит да прогонят душата.
Сковани от страх за техния крах. ...
  387 
Аз снощи вечер вино пих.
То не е изненада!
А, че яко се опих -
за мене е награда.
Нали съм стар и уморен, ...
  321 
Защо ми е това легло
с размерите на мойта стая
и толкова голям балкон –
хоро да сбира? Аз не зная.
Летял съм много нависоко. ...
  326 
Пътят е един,
пътят е за двама,
пътят е за всички,
пътят време – няма.
Пътят е една посока, ...
  577 
Не всичко е създадено, за да свърши щастливо.
Поне не към момента, в който ни се е случило.
Едва след време можеш да заявиш предпазливо,
че вече разбираш защо не се е получило.
Не всичко, което пристига, при нас ще остане. ...
  362 
Вече може би знам, че животът е кратък и тук сме на гости.
Вече може би знам, че не ще разбера за какво съм дошла.
Подозирам единствено, че в живота градените мостове
и във минал живот са били първо линии върху моята длан.
И във минал живот може би съм била със все същите хора, ...
  426 
Разхвърляни по пътя на съдбите си,
бездомници под покрив сме със тебе.
За миг не заживяхме, като в приказка.
Мимансът ни е още от рождение.
Нас има ни. И още ще ни има! ...
  212 
Старици с длани черни и напукани,
приглаждат си забрадките. Едва
замлъкна попрегракнала от кукане,
онази кукумявка. И трева
душѝ полека в дворчетата китките, ...
  203  12 
Прелистих календара на живота
и питам се - За нещо съжалявам ли?
Разбира се, че - Да! И то, защото
на никой не отвърнах, а прощавах.
Недейте ме съветва по Библейски ...
  166 
Когато те ударят във сърцето
и всичко почернее...
И дишайки усещаш че се давиш
и се душиш със собствената си ръка,
Тогава празен и кървящ разбираш, ...
  415 
И мен ще ме отмие някой ден
априлски дъжд от белите прозорци,
ще ме разнасят майски ветрове
навярно в малки улички крайморски.
Не ме е страх, ще дойде онзи час, ...
  338 
Вятърът близна с език върбалака
и рошна перата на дивите гъски.
Не е срамежлив и не може да чака,
яхна файтона на залеза лъскав.
"Хей, твърдоглавке – подхвърли припряно – ...
  284 
Празник
Когато дойде ден, наш празник
моята душа е весела, празнува!
Като е здрав човек празник е и делника,
когато са здрави близките му той ликува. ...
  338 
Всички ме упрекват,
че шефът все е ,,вънка".
Безкрайно ми намекват:
,,Пич, пак си във издънка!
Ти що народ нахвали, ...
  370 
Зорнице-звездице, пазител на моите дни,
В душата ми заран посаждаш стрък маргаритен.
По пладне, Денице, изплиташ златисти мечти,
на заник, Вечернице, миеш копнеж ненаситен.
И после се скриваш, оставяш ме в самота. ...
  207 
Усмихва се живота ми, ехидно
на моята борба за оцеляване.
На голия инат във всички битки,
победите и тежкото ми падане.
Отдавна разделих се с тази вяра, ...
  450 
Щом излезеш в морето, тогава
виждаш малка черупка е лодката.
Глад голям ли те прати за риба
или търсиш закуска за котката.
Днес е тихо, след малко е буря, ...
  292 
Ако любовта лекуваше всички щяхме да сме здрави.
Ако омразата убиваше всички да сме мъртви досега.
Оставете тия приказки.
Любов, или омраза - това не са ли само стъпки в снега?
Безпомощност - това е моята сантименталност. ...
  203 
Кога се разделихме със надеждата
за белите ни дни и дълги нощи?
За щастието наше, неизбежно
след толкова кавги и прошки...
И станахме доволно притежание ...
  543 
Какво делим?... Думите ли, що ли?
Кой как изписва чувства и любов!?
Навлизаме във чужди коловози,
надули клаксоните до възбог.
Отричаме, оборваме, злословим, ...
  239 
Ако пречупят всяка рима в мен,
Светът ще стане тъй обикновен…
И скучен, и безмилостно жесток...
За мен, поезията е като порок!
Без нея, аз не мога да живея! ...
  657 
Билки за рани и билки за болки,
кръстосва в лабиринт битието.
Изгрев за люлки, заник за черкви,
миг кратък и път към небето.
Хоро за обич, песен от жалост - ...
  245 
XXV VI 3:40 ч.
Отново чувствам се самотен
И думите изписвам, леко потен
Не че има нещо точно
Просто топло е през Юни. ...
  402 
Не знам дали да ѝ направя помен.
Прехвърли четиридесет отдавна.
В живота беше повече бездомна,
уплашена до смърт и много гладна...
Естествено, че Бог я приютѝ ...
  457 
Тишината се превръща във вик,
безнадежден вик, а викът – в тишина.
Страдаш, плачеш, радваш се, обичаш –
думи, които с думи не можеш да изразиш.
А мълчанието, прегърнало е есента, ...
  235 
ПОСЛЕДНО ОТБРОЯВАНЕ
И без място за старите кучета
или пък за коне уморени,
много мина, а малко се случи.
И пред нас няма път или време. ...
  574  56 
Предложения
: ??:??