19 961 резултата
В стара къща заживява тихо,
време кремъчно и скрито, скрито
се оглежда в огледало потъмняло,
там чертите мои напластяло.
Бледи спомени, все прозаични, ...
  404 
Животът ни препуска във галоп
и сякаш сме изпуснали юздите.
Изгубил се е нейде знакът "Стоп",
изчезнали са в пясъка следите...
И само сънищата ни в каданс ...
  1404  43 
Спомен за майка ми
Помолих я, да нарисува цвете…
Тя даже не погледна към молива.
Взе кърпата, избърса си ръцете
и до килера в ъгъла отиде. ...
  1920  17 
Там, на края на града,
има къщичка една,
там е тъмно, мрачно, тихо,
безнадеждно и унило.
Там ръка протяга просяк, ...
  678 
Лекарство
Цяр, за който ми се струва,
че не бива да е вреден,
а е редно да лекува,
но за друго е въведен. ...
  384 
Имам правото да съм всяка
и няма какво да ме спре.
Да съм звездица в небето
или бисер в морето,
да галя като слънчеви лъчи ...
  516 
Същността на живота
Така се радвам, че те има
тук... на топличко във мен.
Няма сняг...
А си е зима... ...
  1050  16 
Небето не помръдва и е скучно,
вятърът заспал сънува духове.
Тревата е безлична - не е вкусна,
а лятото изгуби се във слухове.
Китарата е няма - непотребна, ...
  487 
Разноцветие от багри ме събужда
и слънчев лъч ръка протяга.
Песента ми неуморна и протяжна,
в небето пулсира със вяра.
Аз под сводовете сини пак се впускам, ...
  550  10 
Най-страшната истина била
да срещнеш в огледалото истината.
Огледала, огледала -
толкова мои копия,
какво бих си казала с вас? ...
  463 
Оголях от провиране,
обосях от препъване.
Покрив носих на гръб,
но и него изгубих.
Непростени останахме ...
  932 
Две липи растат във парка.
Две липи разпръскват аромат.
Две липи си клони в арка
сплитат пак над някой непознат.
Розов храст край тях цъфти. ...
  874 
“Брегът на самотата”
Когато стигнах горе на скалите,
обърнах своето лице назад.
Погледнах залеза над планините -
открил бях вече своя бряг. ...
  528 
"Напред е пътят"
Какво отнето бе от нас във времето?
какво забравихме да споделим?
Дълго чакахме - сега сме закъснели!
Надеждите кога ще възкресим? ...
  821 
Стая. Момиче сред стени...
Движение, движение на мислите...
То бяга в мечти да изкрещи.
Назад, назад безшумно до сълзи.
Продължава във външните едни неясноти. ...
  712 
Небето тъжно се усмихна
и обгърна ни със сивота.
Куршум ли, буря ли ни стигна,
или просто дяволска тъга?
В небесни гробници белеят ...
  1041  11 
Когато на двайсет
се полагат основите
в градежа на къща,
наречена Дом.
Тухла по тухла, ...
  1336  33 
Да спре да бие сърцето
не е нужно много,
но да препуска в галоп
се иска всичко.
Бъди готова да дадеш себе си, ...
  981 
Размисъл
Времето е гадно, безразлично,
дъждът кротува тих по клоните.
Теоремите присъстват в учебника
или чакат своето откриване. ...
  773 
Кошмарно е да мислиш за миналите дни,
потънал във разруха сред жалки старини,
да чакаш чужда милост от нови времена
и някой щом почука, да бягаш за ключа.
Когато те потърсят от жалост, че си сам, ...
  540 
“В живота си нивга не бях се надявал
на толкова мил комплимент:
покани ме Дявола — старият Дявол —
дома си на чашка абсент.”...
Хр.Смирненски ...
  3613  64 
Червеното поле на крилата и твърди,
обхващат с мах два свята прегърнати,
а черните точки са цели с пълни гърди,
извикани и в смисъл самите превърнати.
Калинка е. Ей момче намерило себе си, ...
  625 
Изкупление
... да не им се кланяш нито да им служиш; защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят - Второзаконие 5:9
Господ е дълготърпелив и многомилостив, прощава беззаконие и престъпление ...
  1672  25 
Един човек умря така нечестно,
че вятърът изтръпна и се скри.
Убиеца не трепна - някак лесно,
следите си след него заличи.
Погребаха го с почест и букети, ...
  525 
Не съм се натанцувала,
не съм се намечтала,
не съм успяла още
напълно да се покваря,
все тъй сърцето си раздавам ...
  622 
Дали дъждът, който вали
от прихлупеното сиво небе,
ще измие греховете ни
Защо винаги на празник, Господи,
идва страдението на изтормозения ни беден народ? ...
  609 
Оставете ме да пея и да пия!
Просто оставете ме на мира!
И тази битка аз изгубих...
Съзнания заспали не събудих!
Оставете ме да пея и да пия! ...
  567 
Няма как
Няма как да опитомиш тишината.
Тя те изгаря с противоречия.
Няма как да спреш светлината.
Прониква в теб въпреки тъмните пóмисли. ...
  2262  18 
Глътка от теб се разлива, като дъжд на площадка.
Превземаш ме бавно, като цвете в лунен град!
Прекрачвам всички мисли и вървя към теб.
Говориш тихо, като нежен полъх навън!
Опитвам да те докосна с дланта си. ...
  472 
  763 
В смъртта се всеки смъртен е безсмъртен -
в способността си да остави
след себе си
несплетени дълги нишки,
размотани от кълбото на съдбата. ...
  464 
ПРИКАЗКА ЗА МЪРЗЕЛA
И ОЩЕ НЕЩО
Някога във замък стар
живял щастливо и богато
мъдър и обичан цар, ...
  3772 
Миг
Застанал в средата
на мръсна стая,
мисля за красиви неща.
Прегърнал Неверието, ...
  564 
Внезапна Смърт
Казват, милостива Смърт била -
внезапната!... Когато няма Време
да изповядам в себе си Греха!...
Но не изпитал ужас пред Смъртта, ...
  1584  30 
Понеча ли мига да спра,
той сякаш повече избързва.
По-близо съм до онзи бряг,
от който няма да се върна...
Брега, от светлина огрян, ...
  1097  38 
Красиви са очите ти,
загледани дълбоко в мен,
разлистващи душата ми до дъно.
Безмълвно гледаш ме със твойте две очи
и в мигом всичко преценяваш, ...
  595 
Реквием ти напиши,
за две неслети
души.
За мен
за теб - дори. ...
  532 
Чувам, когато не искам…
Усещам без да искам…
Думи безчет
и чувства подред.
Мисли летят… ...
  783 
Завой.
След него нова вяра.
Кацнал облак на един балкон...
Порой.
Тотална изневяра. ...
  454 
Звездици, небе - красота...
Нощ, тишина и тъмa...
Когато луната сълзите си крие,
започва да плаче и мойта душа.
Нима нощта, в която загадка се крие, ...
  609 
Предложения
: ??:??