41 748 резултата
Жена ти нищо не знае.
Попитай мойте приятели.
Нощи свирепо безкрайни.
Вселени, призраци, сватове.
Скубех косите си ялови, ...
  740  11 
Аз и добротата
Все се питам имам ли си място
в този тъй жесток живот суров.
Все се питам имам ли човек, който ми остана,
за да сгрее малкото ми сърчице? ...
  849 
Да, утрото по-мъдро от нощта е,
родено от утробата й тъмна,
с беззвучен кървав писък разцъфтяло.
Тогава плахо сенките отстъпват,
а демоните жалки са фантоми. ...
  639 
Изгря.
И изгоря.
Взриви.
Изпепели.
Разпръсна. ...
  482 
А кой бе този
странник, водещ ни за ръце.
Негови ли бяха
светещите очи тук до нас?
В тунел, в непрогледна мъгла ...
  434 
Тогава
Беше хубаво, не го осъзнах...
Цели високи търсех (както и сега)
и в една от тях теб познах,
не знаех, че греша... ...
  552 
Моят филм
е тъжна драма
Моят филм
е истина голяма
В моя филм ...
  404 
"... бившият войвода изработва
едно черно знаме с надпис
"Погребаха България" и лично
го забива на покрива на своя
дом, където няколко дни плющи ...
  2462  15 
Самотна съм, безсилна, объркана, несрета,
към себе си не смея открито да погледна.
Защото ми се струва, съвсем не съм готова
да тръгна по пътечка жадувана и нова.
А толкова го искам! По този път е тъжно! ...
  663  10 
Конникът без глава
В адска пустиня на черен кон - без име,
яздя - без цел и посока,
през ада - конят ми ще мине,
че страшно обича живота. ...
  617 
В замръзнал свят, уви, сме се родили,
ледът когато всичко вкамени.
Нужни са незнайни, висши сили
да почне този лед да се топи.
Замръзнали душите ни за обич... ...
  648 
Черни птици летяха в небето,
огън палеха с черни крила.
Беше кладата там на полето.
Беше пламнала всяка трева.
Задух, дим, плачът на гората, ...
  602 
Страх ме е...
да си тръгна във шест вечерта,
да пресека кръстовището,
пълно с триглави змейове,
фарове, ...
  1013  20 
И сам раздава правосъдие
на всички нощният палач.
В него няма милосърдие,
загубен си, щом падне здрач.
Греха ти само той го вижда ...
  609 
Стои в улицата тъмна
един самотен, мърляв мъж.
Мъж без покрив, без опора,
от глад и жажда той сломен.
Стои отчаян той на пътя ...
  1091 
Мечти
Мечтаех нощ и ден,
и в мечти времето се стопи,
а забравила бях да живея.
И докато мечтах - ...
  560 
Ти? Как да помня всички?!
Та вие бяхте толкова много.
Всеки тръгнал нанякъде,
търсещ и вярващ във нещо.
Всеки достигнал до никъде, ...
  525 
...
"Самое большое счастье в жизни - ето уверенность, что тебя любят..."
“Увереност, че те обичат!?!”,
като спазъм,
сега дели на кратност съвестта ми...
Безличие, положихме във скобите ...
  1119  32 
ЕДНА СИМФОНИЯ
Отново на тази страница отгръщам
и потъвам в ароматен сън.
Назад, назад към спомените аз се връщам
и оставям вълците да вият вън. ...
  844 
Толкова съм мъчна за преглъщане,
колкото съм трудна за обичане.
Неочаквана като завръщане
и неподходяща да надничаш.
И да се затръшваш зад вратата, ...
  7121  43 
Отлитаме,
хванати за ръце ангели.
Ето, вече времето не тече
и ето, порастват ни криле.
От тук градът ми изглежда малък. ...
  484 
Тя така пожела. И небето ù срути гнева си.
Стройни диви мъже ù плетяха косите в камшик.
Сини перли валяха в очите ù, демони свъсени.
Но желаеше точно това - забранения миг.
Тя поиска да ражда. И я дяволи сто обладаха. ...
  937  29 
Събуждаш се, закусваш и обличаш
най-хубавите, черни свои одежди
и кафето с мляко го обичаш,
всичко знам, недей повдига вежди!
Колата палиш, тръгваш с нежелание ...
  518 
Небето в синьо ме прегръща,
играе вятърът с мойте коси!
- А мойта стая все една и съща,
облята още в розови мечти!
На шкафчето тефтера слагам ...
  597 
Сега за прошката кажи ми...
Сега за прошката кажи ми,
момиче мое или пък богиня,
кажи или пък дъщеря роди ми
от нашата любов кристално синя. ...
  830  12 
Тишината вече ми е някак сладка,
пропита от гласа ти в мислите ми,
не различавайки шума от мрака,
във въздуха нахлуват истини.
Щастието има своята цена, ...
  740 
Самотен гроб
Един гроб пустее нейде.
Нейде самотен без цвете.
Без цвете, без сълзи.
Без сълзи, без жал за него. ...
  845 
Гласът ми е пресилено фалшив.
Звучи ми много тежко инфектиран.
И в този рядък аудио рецидив
не чувам как повтарям, че умирам.
Не чувам дишането да притихва. ...
  2269  30 
Ще те чакам на пръсти,
опряла носле във прозореца,
знам, че винаги идваш,
преди да си тръгне денят,
ще ми пуснеш опашките, ...
  814 
Декември
Шляпа по локвите с летни си гуми
прегърбеното слънце.
Чуй ме!
Преди да се изцапаме от първия си сняг ...
  521 
Животът ни е толкоз кратък,
но ти на просяка ръка подай,
дори в последния ти залък
той твойта милост да познай.
От грешника поискай прошка ...
  533 
И ходя
И бързо крача по паважа
на този град с неравни улици.
Превъртам и редя дублажа
на филмовите си приумици. ...
  477 
Н Е С Т И Н А Р С К О
В бесен танц си се завихрил
върху лава от емоции -
палиш огън и стоиш
смело в център от въпроси. ...
  626 
Провокирано от стиха "Мъртво море"
Дарина Дечева
Пресъхна ми жаждата...
Точно когато се скъсаха дигите
и се втурна вода, ...
  1382  37 
Бягството ли е твоето спасение,
да залееш пламъка с огън,
да удавиш вълните с вълнение,
отнасящо последния болезнен спомен?
Решаваш ли проблемите с проблеми, ...
  585 
Когато трябваше да избирам,
аз тръгнах без да се обръщам назад.
Какво искаше да разбирам?
Това, че ме остави с лек замах?
Нападна ме безчувствено, жестоко. ...
  594 
Защо ме остави грешен
в черна забрава - в гробище
на мечти и блянове нощни...
... презрян! Меланхоличен!
Изгубен в Морето на Края ...
  553 
Не бе любимец на съдбата,
сирак израснал в калта,
той бореше се с нищетата,
да оцелее беше му целта.
С тежък труд години след години, ...
  1118  10 
Аз обърках всичко сега.
Защо излъгах те така
и забих ти ножа в гърба?
Ти ме остави да умра.
Исках малко топлина ...
  744 
И мойта смърт отново я отменям.
И пак съм жива (без да те живея)
Преболяло времето ми стана гущер
и скри се под поредната неделя.
Звънци на изгрев ми рисуват дните, ...
  545 
Предложения
: ??:??